Националният рамков договор (НРД) за медицинските дейности за периода 2026 – 2028 г. беше подписан вчера в Министерството на здравеопазването от Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Новият договор включва редица промени, свързани с диагностиката, лечението и проследяването на деца.
Сред най-съществените промени за педиатричната помощ е обособяването на две самостоятелни клинични процедури за интензивно лечение на деца – със и без механична вентилация и/или парентерално хранене. Досега тази дейност при децата по документи се е отчитала по процедури, предназначени за възрастни. С новия НРД детското интензивно лечение вече има самостоятелно място в рамковия договор.
Облекчава се и процедурата за извършване на ЯМР или КТ на деца под обща анестезия. Преди изследването ще бъде необходим обстоен преглед от специалист по педиатрия, като отпада изискването за консултация със специалист по образна диагностика. По този начин се премахва една от досегашните задължителни консултации.
В извънболничната помощ се разширяват и възможностите за издаване на направления. Извън определените лимити ще могат да се издават направления за профилактика на деца и възрастни, за пациенти с рискови фактори и за здравноосигурени лица с хронични заболявания, когато направлението е необходимо за продължаване на протокол за скъпоструващо лекарствено лечение.
За децата е от значение и промяната, според която при специализиран преглед по педиатрия се запазва по-високата стойност от 28 евро, докато цената, която НЗОК заплаща за първичен преглед при останалите специалисти, се увеличава от 25 на 27 евро.
Нови възможности в профилактиката
НРД 2026 – 2028 включва и промени в профилактиката. В него са включени задължителната имунизация и реимунизация на децата срещу варицела, както и профилактичните ваксини срещу сезонен грип за деца.
Предвидено е и диспансерно наблюдение при хронично бъбречно заболяване.
Договорът въвежда и две нови клинични пътеки – КП №269 „Транзиторна исхемична атака“ и КП №270 „Лечение на инфекции на пикочо-половата система“.
По-лесен достъп до лечение при хронични заболявания
Отпада изискването пациентите с хронични заболявания да разполагат с издадена електронна рецептурна книжка. За да бъде предписано необходимото лечение, е достатъчно в системата да е въведено диагностично доказано хронично заболяване.
Предвижда се и възможност при документирана временна фактическа невъзможност по медицински причини пациентът да посети амбулатория, общопрактикуващият лекар да предписва лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели след консултация и снемане на анамнеза от разстояние, без физикален преглед. Това може да се прилага например при задължителна изолация или карантина, както и при временни двигателни увреждания.
Пациентите ще могат също да дадат съгласие да получават уведомления чрез SMS или Viber за извършени медицински дейности.
Повече възможности за съвременно лечение
Новият НРД включва и нови дейности, свързани със съвременната диагностика и лечение на онкологични заболявания, включително секвениране от следващо поколение (NGS) при пациенти с новодиагностицирани онкологични заболявания.
В рамковия договор са включени и две амбулаторни процедури за радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици – при невроендокринни тумори и при простатен карцином. Обособени са и отделни клинични пътеки според тежестта и спецификата на лечението при редица заболявания.
Финансови параметри
В извънболничната помощ е договорен ръст на цените от 4,4%, който се прилага от 1 януари 2026 г., а в болничната помощ увеличението е 10% и влиза в сила от 1 септември. Цените на клиничните пътеки не са актуализирани от април 2024 г.
Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов посочи, че договорените параметри са съобразени с бюджета на НЗОК за 2026 г., но според съсловната организация той остава недостатъчен за стабилизиране на здравната система. БЛС ще настоява и за възстановяване на участието на съсловната организация при въвеждането на нови терапии и при определянето на изискванията на НЗОК за издаване на протоколи за лечение по конкретни заболявания.
Управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов определи договореното като оптимален баланс между интересите на здравноосигурените лица, държавата и медицинските специалисти.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че е спазена бюджетната рамка, заложена в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г., и посочи, че предстоят срещи с ръководствата на НЗОК и БЛС за надграждане на постигнатото.