*Интервюто е публикувано в брой 9|2026 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Михаела Блажева е млад лекар и специализант по педиатрия. Завършва Медицински университет – София през 2024 г. Още по време на следването си натрупва практически опит в амбулаторна педиатрична практика, който изиграва ключова роля в избора ѝ на специалност. В момента работи като лекар-специализант в Детска клиника на УМБАЛ „Александровска“, където развива клиничните си умения и интереса си към детското здравеопазване. Професионалните ѝ интереси са насочени към осигуряване на равен достъп до качествена медицинска грижа за всички деца и към развитието на съвременна, ориентирана към пациента педиатрия.
Защо решихте да бъдете лекар?
Решението да стана лекар дойде от убеждението ми, че човек трудно може да промени света в неговата цялост, но лекарят има силата да промени света на един човек. В момент на болест и несигурност навременната помощ, правилната дума или успешното лечение могат да имат огромно значение за пациента и неговото семейство. Именно тази възможност – да бъдеш реална опора и да повлияеш пряко върху живота на конкретен човек – ме насочи към медицината. Това е професия, в която резултатът от усилията ти не е абстрактен, а човешки, видим и дълбоко смислен, въпреки всички трудности, които я съпътстват.
В момента специализирате педиатрия. Коя бе причината да я изберете?
В ранните ми студентски години педиатрията не беше специалност, която си представях, че ще избера. С времето и натрупването на опит обаче посоката ми се промени. Започнах работа в амбулаторен педиатричен кабинет и именно там открих истинския смисъл на педиатрията. Работата с деца, динамиката на специалността и връзката с пациентите и техните семейства ме спечелиха. Постепенно се убедих, че това е областта, в която искам да се развивам професионално.
Лично за вас какво е педиатрията?
Като специализант по педиатрия за мен педиатрията е осъзнат избор и професионално призвание. Това е специалност, която съчетава клинична отговорност с дългосрочна грижа за развитието и здравето на детето. Всеки пациент е в процес на растеж и промяна, което изисква непрекъснато учене, наблюдателност и адаптиране на подхода.
Педиатърът според вас трябва да е…
Отдаден на професията си, търпелив и да подхожда с разбиране както към децата, така и към техните родители.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
На първо място това е високото натоварване, често съчетано с дежурства и ограничено време за възстановяване, което изисква добра лична устойчивост. Друга съществена трудност е отговорността към пациентите при сравнително ограничен клиничен опит в началото, което създава напрежение и нужда от постоянна подкрепа и супервизия.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млад/а?
Да, в повечето случаи пациентите и техните родители ми вярват, въпреки че съм млада. Първоначално понякога има колебание, но то бързо се преодолява чрез спокойна комуникация, внимателен преглед и ясно обяснение на състоянието и лечението. Доверието се изгражда с професионално отношение, последователност и ангажираност, а възрастта остава на заден план, когато родителите усетят компетентност и искрена грижа за детето.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Неравен достъп до здравни услуги – децата, особено в малките населени места и сред уязвимите групи (например деца от ромски произход), имат ограничен достъп до здравни услуги като профилактични прегледи, ранна диагностика и специализирана помощ. Това води до по-висока детска смъртност и по-лоши здравни показатели в тези групи. Показатели като бедност, социално изключване и ограничен достъп до качествено ранно детско развитие допълнително влошават здравето на децата, като препятстват навременното използване на здравни и превантивни услуги.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искала всички деца, независимо от това в кой град на България живеят и от каква социална среда произхождат, да имат равен достъп до висококачествена и навременна медицинска грижа. Детското здраве не бива да зависи от географията или възможностите на семейството, а от добре организирана система, която поставя нуждите на детето в центъра. Това е промяната, към която се стремя и в която вярвам, че всеки лекар може да има своя принос.
Каква е вашата визия за Национална педиатрична болница?
България има реална нужда от Национална педиатрична болница. Като специализант по педиатрия виждам колко фрагментирана е в момента грижата за тежко болните деца – разпокъсана между различни болници, клиники и градове, често без достатъчна координация .Една национална педиатрична болница би осигурила концентрация на високоспециализирана експертиза и мултидисциплинарен подход, съобразени изцяло с нуждите на децата.
Какви са плановете ви, след като завършите специализацията?
След завършване на специализацията планирам да продължа професионалното си развитие в педиатрията, като надграждам знанията и уменията си в конкретна област на детската медицина. За мен е важно да остана в клиничната практика, да работя с деца и техните семейства и да прилагам съвременни, основани на доказателства подходи. Планирам също да участвам в допълнителни обучения и квалификации, включително курсове и специализации, както и да се включвам в професионални и научни инициативи.
За какво мечтаете като млад специалист?
Като млад специалист мечтая да бъда добър и уверен лекар, на когото родителите могат да се доверят, а децата да се чувстват спокойни и разбрани. Мечтая да работя в среда, която подкрепя професионалното развитие, екипността и качествената медицинска грижа, а не изтощава мотивацията.