Проф. д-р Мариана Мурджева: Истинската наука изисква силна мотивация на изследователя и сериозно финансиране

Проф. д-р Мариана Мурджева завършва медицина в Медицински университет-Пловдив през 1985 г. През 1991 г. придобива специалност по микробиология, а през 2002 г. – по клинична имунология. През 2000 г. се хабилитира като доцент по микробиология, а през 2012 г. – като професор по имунология при МУ-Пловдив. Има и диплом по здравен мениджмънт.

От 2019 до 2023 г. е ректор на МУ-Пловдив, а преди това, два мандата, зам.-ректор по международно сътрудничество и проектна дейност. От 2011 г. е ръководител на Катедрата по микробиология и имунология към МУ-Пловдив и началник на Лаборатория по микробиология при УМБАЛ „Св. Георги“.

Проф. Мурджева е главен координатор на Националния експертен съвет по клинична имунология при Министерство на здравеопазването, член на Управителния съвет на Българската асоциация по клинична имунология, зам. председател на Българската асоциация по микробиология (БАМ). Носител е на редица престижни отличия.

 

Проф. Мурджева, вие сте позната в обществеността като първата жена ректор в историята на Пловдивския медицински университет и имахте един изключително успешен мандат. Как се управлява университет?

Това беше много труден мандат, защото стартира почти по същото време, когато се обяви пандемията от COVID-19. Наложи се да въведа временно, но много бързо он-лайн обучение, както направиха и други университети. За медицината и свързаните с нея професии това е предизвикателство, което осакатява донякъде качеството на обучение, но нямахме друг избор, беше немислимо да прекратим учебните занятия…

Приоритет в мандата ми винаги е била учебната дейност. Ето защо се фокусирахме в повишаване на качеството й. Гордея се, че в МУ-Пловдив въведохме първите съвместни програми – по „Медицинска микробиология, лабораторна имунология и вирусология за биолози в медико-диагностични лаборатории“ заедно с Медицинските университети в София и в Плевен и с НЦЗПБ-София; по „Спортна физиология, травматология и кардиология“ с Националната спортна академия; по „Диететика“ с Университета по хранителни технологии и по „Биостатистика“ с Пловдивски университет; „Софтуеърно инженерство в медицината“ заедно с Висшето училище по телекомуникации и пощи в София. В допълнение на това стартирахме преподаване за парамедици в Центъра за професионално обучение с помощта на специалисти от Университета на Тексас в Ел Пасо, както и нова магистърска програма „Медицински аспекти на речевата патология“ с партньори от САЩ.  Разшириха се възможностите на Лазерния дентален център за съвременно лечение в денталната медицина, а следдипломното и продължаващо обучение в стоматологията намериха реализация чрез създаденото за целта дружество „ПОДЕМ“.

Много голям акцент в управлението ми беше надграждането на Медицинския симулационен тренировъчен център, който получи втора акредитация от Американския колеж на хирурзите. Приоритетна беше и научната дейност и повишаване на изследователския капацитет на университета чрез стимулиране на проектната дейност и Научно-изследователския институт… МУ-Пловдив се превърна в модел за академична институция с висок научноизследователски капацитет. За последните 5 години спечелихме над 30 проекта с европейско и национално финансиране, които подпомогнаха изграждането на модерна научна инфраструктура и развитие на академичния състав.

Забележително място заемаше и културно-социалната дейност. МУ-Пловдив беше широко отворен към обществото. Организирахме различни благотворителни инициативи…

И най-важното – успяхме, защото работихме упорито и всеотдайно, екипно и отговорно. Би било добре, ако се запазят традициите и се надгради постигнатото.

 

Къде се намира страната ни на фона на медицинската научна дейност, развиваща се в другите балкански и европейски страни?

Медицинските университети в България извършват сериозни научни проучвания, които са съпоставими по значимост с тези в другите балкански и европейски страни. Разбира се, има различни акценти в отделните медицинските направления, където сме по-силни или по-слаби. Важно е, че има добро сътрудничество с учени-партньори от други страни. Не без значение е и фактът, че в групата на изследователските университети в България влезнаха и четирите медицински университета, които отговарят на определени критерии по изпълнение на науко-метрични показатели.

 

Лесно ли се прави научна дейност в България?

Не е лесно. Истинската наука изисква силна мотивация на изследователя и сериозно финансиране. В нашите университети парите за наука са малко в  сравнение с тези в други страни. Държавната субсидия за научна дейност във висшите училища по закон трябва да е не по-малко от 10% от бюджета на университета. През последните години се даде възможност на изследователските университети да се включат в стратегически иновационни програми за следващите 4-5 години, осигурени с европейски средства. Въпреки това, истинската наука се нуждае от много повече финансово подпомагане.

 

А какво е качеството на медицинското образование у нас? Продължава ли да бъде на такова високо ниво, на каквото беше преди години?

Качеството на медицинското образование у нас е добро. Непрекъснато се обогатява  учебната и научната инфраструктура – аудиторни зали, апаратура, осъвременяване на учебни програми и въвеждане на нови, т.е. образованието се променя към по-добро. Клиничните бази към медицинските университети дават възможност за пряк достъп до пациента за разлика от медицинското обучение в други страни, където има рестрикции в този подход. Затова и медицината е най-търсената специалност за следване от чуждестранни студенти. Разбира се, винаги може да е по-добро.

 

Няма как да не ви попитаме кои според вас са най-големите проблеми в здравеопазването, в частност в детското здравеопазване?

На първо място, съзнателното отклоняване от възможността да се реформира здравеопазването у нас. И особено недофинансирането на клиничните пътеки; въобще „пътечковата медицина“, която превърна пациента в „ходеща“ клинична пътека-касичка, а лекарите – в търговци.

Друг проблем са специализациите на новодипломираните лекари. Броят места за клинични специализации не е достатъчен за завършилите медици, които очакват бърза професионална реализация и гаранции за кариерно развитие, а не ги откриват  у нас. Затова част от тях отиват да работят след дипломирането си в чужбина.

Липсва и ясна система за продължаващо обучение на лекарите, придобили специалност. Не на последно място са и ниските основни заплати на лекари и медицински специалисти в лечебните заведения и зависимостта от допълнителни възнаграждения по клинични пътеки. Не може да не се спомене и прекомерната писмена документация и административна тежест – причина за основателно недоволство, тъй като ограничава времето за диагностично-терапевтичните манипулации и процедури.

 

Каква е вашата визия за медицината на бъдещето?

Надявам се съвременните дигитални технологии да навлизат все по-мощно в медицината. Да станат ежедневие иновативните диагностични методи, например, в микробиологичната диагностика на инфекциите синдромните изследвания с модерни генетични методи, които ще осигуряват определяне на микробния причинител за по-малко от час. Развитието на персонализирана медицина, особено при онкологичните болести, роботизираната хирургия, телемедицината, споделените ресурси между лечебните заведения да дадат основа за по-широк достъп на пациентите до по-ефективно лечение. И най-вече – медицина с по-нормални взаимоотношения между лекари и пациенти, между медиците въобще.  Медицина без неколегиалност, завист и ненавист и без повишена агресивност, без юмруци и оръжия у пациентите.

 

Какви са вашите извънпрофесионални интереси?

Живеем в удивителен свят – с много проблеми, но и с възможности за удоволствия. Обичам да чета художествена литература, да пътувам с приятели, да посещавам театри, изложби и концерти. Отпускам със слушане на класическа музика – Верди, Моцарт, Шопен, Гершуин. Обожавам миговете с роднини, свещените семейни събирания, посрещането на гости и споделянето на приятни моменти. Напоследък отделям и доста време за цветята в малкия двор и на терасата – те са магия,  която ме отморява. А като се пенсионирам, ще имам повече време и за пианото…

 

Какво ви мотивира в живота и професията?

Удовлетворението от добре свършената работа в преподаването, научната и диагностичната ми дейност на микробиолог и имунолог,  предизвикателствата да търся и да се запознавам с нови методи на микробиологична и имунологична диагностика на заболяванията… Благодарността на пациентите, на които съм помогнала с правилно насочване към необходимите изследвания в помощ на диагнозата или със съвети за лечението. Признателността на специализантите и докторантите и нестихващия стремеж на някои от тях към кариерно усъвършенстване и любознателност са двигатели в цялата ми по-нататъшна дейност, въпреки изпитанията и предизвикателствата на професията ни.

 

Вашето послание към лекарите, работещи с деца

Радвайте се на прекрасния шанс да работите с деца, въпреки трудностите, които срещате в професията си! Бъдете благословени, че сте се отдали на призванието да спасявате детски живот и да помагате на страдащите невинни и чисти създания, каквито са децата. И още, следвайте посланието на Луис Карол в увлекателната му книга „Алиса в страната на чудесата“: „Ако искате да останете на едно място, трябва да тичате много бързо, ако искате да отидете на друго място, трябва да тичате още по-бързо“.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *