В сградата на Столичната лекарска колегия (СЛК) беше открита паметна плоча на проф. д-р Милан Миланов – изтъкнат български лекар, учен, общественик и визионер в развитието на анестезиологията, реанимацията и спешната медицинска помощ в страната, изпълнявал длъжността председател на СЛК от 2012 до 2017 г.
Проф. д-р Милан Миланов посвещава над 40 години от живота си на работата в спешната болница на България „Н. И. Пирогов“, където преминава през всички етапи на професионалното развитие – от анестезиолог-реаниматор и научен сътрудник в Централната реанимация, до завеждащ Клиниката по анестезиология и интензивно лечение, а в периода 1992–1993 г. – и директор на болницата.
След 1990 г. проф. Миланов е сред ключовите фигури за възстановяването на Българския лекарски съюз, като два пъти заема поста на заместник-председател. През годините участва активно в реформите в сектора – като заместник-министър на здравеопазването в правителството на Филип Димитров и като ръководител на проекти по FAR и Световната банка за модернизация на спешната помощ. Първи национален консултант по донорство и спешна медицина, той остава завинаги в историята като новатор и авторитет с дълбока гражданска позиция.
Заради изключителните му заслуги проф. д-р Милан Миланов е удостоен с Орден „Стара планина“ – I степен, най-високото държавно отличие.
Инициативата за поставянето на паметната плоча е на СЛК в знак на признателност към приноса на проф. Миланов към българското здравеопазване и към утвърждаването на професионалните и етични стандарти в медицинската общност.
„Тази скромна плоча е символ на признанието и благодарността към неговия дългогодишен труд и принос към развитието на медицината в нашия град. Вярвам, че подобни инициативи ще ни напомнят за ценностите, които обединяват нашата професия — отдаденост, хуманност и висок професионализъм“, каза председателят на СЛК д-р Асен Меджидиев.
На окриването на плочата присъстваха семейството, близките и приятели на проф. Миланов, лекари от столицата и членове на управата на СЛК, директорът на болница „Пирогов“ д-р Валентин Димитров, председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов и генералният директор на Българския червен кръст д-р Красимир Гигов, които разказаха лични спомени за проф. Миланов. От страна на Българската педиатрична асоциация присъства доц. д-р Йорданка Узунова, която приветства инициативата на СЛК.
На събитието беше обявено и създаването на Златна книга на Столичната лекарска колегия. В нея ще бъдат събрани имената на лекари от София, които със своята работа, отдаденост и знания са допринесли за развитието на здравеопазването и медицината в столицата. Първите две имена, които ще бъдат вписани в Златната книга, са на проф. Драган Бобев и проф. Милан Миланов, в чест на които в последния месец бяха открити паметни плочи.
***
По време на откриването на паметната плоча бяха цитирани и крилати фрази за живота и българското здравеопазване на проф. Миланов, които респектират със своята проницателност и ни изненадват с остроумието и широтата на мисълта на своя създател. Ето ги и тях:
„Знаем как да лекуваме, но лекуваме както ни разрешават.
Имаме огромни болници, но по един квадратен метър на легло.
Имаме широки хоризонти, но не виждаме по-далече от бомбетата на обувките си.
Лекуваме дистанционно, но забравихме стетоскопа и скалпела.
Знаем какви са правата на пациентите, но забравихме какво е болка.
Очите са ни широко отворени за новото, но всички сме с катаракта.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Имаме повече линейки, но по-малко медицина в тях.
Имаме повече болка, безнадежност и злоба, мразим твърде често, увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.
Навсякъде е пълно с климатици и непрекъснато говорим за чистота на въздуха, но замърсихме душите си.
Големината на извадените кисти надмина големината на човек.
Заменихме болестта с нозологична единица.
Големината на докторите се измерва с дребнавостта на душите и джобовете им.
Забравихме принадлежността, на власт е катунарството.
Всички бързаме непрекъснато и забравихме, че всички сме в чакалнята на Господ.
Всички се хвалим как се любим, но забравихме какво е любов.
Всички искаме електронизация, но забравихме как се общува.
Вместо лечение предлагаме бързо хранене, еднократни памперси, връзки за една нощ, борба с наднорменото тегло и хапчета, които правят всичко, възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Строим все по широки магистрали, но стесняваме възгледите си.
Всички ни предлагат да ни направят по-красиви, по-слаби, с по-хубава кожа и едновременно с това зарибяват душите ни.
Предлагат ни все по-меки и удобни подметки, а сърцата ни табанясаха.
Всички знаем какъв трябва да е Лекарския съюз и всички го превърнахме в нещо от което лъха омерзение.
Вместо да създаваме сигурност ни превърнаха в катунари.
Имаме 49 специалности, а всеки ден умира по една от тях, слава богу, че са много, последна ще умре надеждата, защото няма такава специалност.
Имаме национални , републикански, регионални и други видове консултанти, но забравихме колегиалността.
Имаме академици, професори, доценти, асистенти и т.н., но нямаме школи.
Всяка болница има параклис, но твърде рядко се молим в него.
Прекалено много остри думи използваме, но прекалено малко мисъл има в тях.
Прекалено много викаме, прекалено малко мълчим и мислим.
Вместо да вървим направо и нагоре се превърнахме във въртящи се дервиши.
Болниците ни се превърнаха в магазини с витрини, но малко има в склада.
Болницата е за и на болните, иначе трябва да се казва лекарница или сестриница, в нея боли, иначе трябва да се казва сладкарница.
Накрая ще цитирам американския комик Джорд Карлин:
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем… Защото животът не се мери с броя на вдишванията, а с моментите, които спират дъха ни.“
Неудостоен с доверие д-р М. Миланов, „Пирогов”, България, втори коловоз