*Интервюто е публикувано в брой 6|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Калина Атанасова завършва медицина в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна през 2019 г. От същата година работи в Детското отделение на МБАЛ „Д-р Маджуров“ – Бургас. През ноември 2020 г., паралелно със специализацията си по педиатрия, се включва и в откритото в болницата COVID отделение. През 2024 г. придобива специалност по педиатрия.
Защо решихте да бъдете лекар?
За мен беше сравнително лесно да избера медицината за мой професионален път, тъй като родителите ми са лекари. Те ми дадоха личния пример затова как трябва да се работи тази професия и запалиха интереса ми към нея.
Коя бе причината да изберете педиатрията за своя специалност?
По време на обучението по медицина преминах през различни желания, свързани с бъдещия ми професионален път. Моят баща също е педиатър и, както вече казах, имах личния пример в негово лице. Направих окончателния си избор, когато бях в пети курс, след първите няколко упражнения по педиатрия. Осъзнах, че ми харесва контакта с децата. Емоционалният заряд, който те носят, искренността и неподправените им реакции ме накараха да разбера, че това е моята специалност.
Лично за вас какво е педиатрията?
За мен педиатрията е сбъдната мечта, професия и отговорност.
Педиатърът според вас трябва да е…
Преди всичко той трябва да е човек, който не спира да усъвършенства себе си и да обича това, което прави. Педиатрията е специалност, в която знанието, търпението, спокойствието и отдадеността към децата често са ключови за поставянето на правилна диагноза, а и за лечението.
С какви трудности се сблъсквате като млад специалист?
Най-голямата трудност е, че все по-често се сблъсквам с родители, които вярват на непроверени източници от интернет и форуми. Голяма вина за това имат медиите. Дезинформацията и ниската здравна култура в част от нашето общество също са проблем, с който често се сблъсквам.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
В началото, може би през първата година от специализацията, срещах известна доза съмнение в част от родителите, но вероятно и аз не съм била толкова уверена в себе си. Сега рядко ми се случва родител или пациент да се усъмнят в казаното от мен. Ако това се случи, се отнасям с разбиране и подкрепям думите си с научно обосновани факти. Обикновено това винаги дава добри резултати.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Проблемите са комплексни. Основно идват от факта, че педиатрията е една от най-ниско платените специалности, което я прави нежелана за огромна част от новозавършилите лекари. Наредбата за специализация отказва много колеги поради административните, финансови и социални аспекти, свързани с нея… Липсата на кадри в доболничната и болничната помощ в по-малките населени места е голям проблем. Педиатричната помощ е централизирана в големите градове и е оголена по периферията в по-малките градове.
Финансирането от страна на държавата и НЗОК за педиатрия би трябвало да се промени. Лимитите в доболничната помощ за лабораторни и образни изследвания и за консултации с тесен специалист трябва да отпаднат за децата, тъй като понякога само забавят поставянето на диагноза.
Това са само малка част от проблемите… Когато към тях се насложат липсата на Национална детска болница, на съвременна техника, на адекватен транспорт и обучен персонал (в частност липсата на медицински сестри), проблемът става наистина сериозен и всеобхватен.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Националната педиатрична болница трябва да е модерна нова сграда, съобразена с нуждите на пациентите и персонала. В нея трябва да работят мултидисциплинарни екипи от лекари и обучени медицински специалисти.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Държавата спешно трябва да се намеси в решаването на проблемите в педиатрията, защото има реална опасност в следващите няколко години цели области да останат без адекватна педиатрична помощ. Уместно е промените да започнат още на университетско ниво. Да се обърне повече внимание на дефицитните откъм кадри специалности и да се наблегне на популяризирането на съответните сред студентите. Да се мотивират колегите от по-малките населени места с финансова или социална подкрепа, за да останат да практикуват там.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая един ден всички проблеми, които изредих по-горе, да бъдат решени. Лекарската професия в България да възвърне добрата оценка и уважението, които е получавала преди години.