Днес се проведе 13-ият Национален здравен форум, организиран от списание „Мениджър“, който събра водещи експерти за обсъждане на ключови теми в здравния сектор. По покана на организаторите в събитието участие взеха представители на Българската педиатрична асоциация (БПА) – проф. д-р Иван Литвиненко, председател на БПА, и доц. д-р Йорданка Узунова, секретар на Асоциацията и ръководител на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец“. Заедно с д-р Благомир Здравков те се включиха в панела „Визията за детското здравеопазване“, модериран от д-р Вихрен Заяков.
В своето изказване проф. Литвиненко постави силен акцент върху липсата на устойчиви политики в сектора. По думите му, макар детското здравеопазване често да се определя като приоритет от различни правителства, реални резултати липсват: „Всеки нов кабинет и всеки нов министър идват и развяват това знаме много високо, но след това нещата някак отмират и педиатрията остава на края на опашката.“
Той подчерта, че интерес от страна на младите лекари към педиатрията съществува, но сблъсъкът с реалността често води до тяхното заминаване в чужбина. Като ключов проблем беше посочено и финансирането в системата: „Ако „баницата“ е една и трябва да се преразпределя, няма как младите да получават възнаграждения като по-опитните си колеги. Просто трябва да увеличим баницата – чрез повишаване на здравната вноска“, каза той
Проф. Литвиненко алармира и за сериозни дефицити в кадровото осигуряване, като отбеляза, че в системата все още работят медицински сестри в напреднала възраст, а младите специалисти не се задържат.
Особено тревожен акцент в изказването му беше поставен върху липсата на реално функциониращ неонатален скрининг: „Въпреки че от две-три седмици се тръби, че е започнал неонатален скрининг за няколко нови заболявания, истината е, че не върви никакъв скрининг. Това може да доведе до тежки последствия, включително фатални случаи.“
В допълнение той обърна внимание на сериозни забавяния при диагностиката и лечението на редки заболявания като спиналната мускулна атрофия: „Ще дам пример – по света има неонатален скрининг за спиналната мускулна атрофия. Ние може и да започнем скрининг, но всичко най-вероятно ще става бавно, както е и сега. А тук е необходимо спешно прилагане на медикамента до 14-ия ден. Дори и да получим резултатите, ще чакаме около месец за решение на Здравната каса, въпреки че това е генетична диагноза, която не подлежи на съмнение. Минаваме през различни комисии и губим ценно време. В момента, дори при навременна диагноза, решенията се бавят. Това е опорочаване на скрининга. Светът го прилага успешно и има здрави деца, а ние в България няма да имаме.“ Той допълни, че е сигнализирал институциите за проблема, но без резултат и това показва каква е администрацията.
По отношение на проекта за Национална детска болница проф. Литвиненко подчерта необходимостта от прозрачност и приемственост, като заяви, че предприетите действия не отразяват първоначалната идея за обществен контрол .„След като Общественият съвет подадохме оставка, настоящият служебен министър доц. Околийски ни покани и заяви, че бърза да ни възстанови, но вече трета седмица това не се случва. В същото време беше предприета важна стъпка – обявена бе обществена поръчка, без да имаме достъп да я видим, да изразим мнение, да упражним контрол или да я сравним с работата, по която сме се трудили няколко години.“
От своя страна доц. Узунова акцентира върху системните проблеми, свързани с доверието в здравеопазването: „Нашите пациенти и ние сме изпълнени с недоверие – към информацията, към институциите, към държавата. Това води до нестабилност.“
Тя отбеляза, че в големите градове достъпът до медицинска помощ е улеснен, но това води до претоварване на високоспециализираните звена и нарушаване на нивата на компетентност по вертикала: „Преди, за да може пациентите да преминат на следващо ниво, бяха подбирани, а сега се претоварват колегите с по-висока специалност да консултират пациенти, които нямат нужда от това“, заяви тя.
Доц. Узунова подчерта и необходимостта от реформа в обучението на специалистите, като посочи, че първо трябва да се придобива обща специалност, а след това тясна, за да се гарантира качествен диагностично-лечебен процес.
В изказването си тя засегна и темата за ваксинопрофилактиката, като отчете положително сътрудничество с Министерството на здравеопазването: „Ваксинопрофилактиката е превенция, която доказано пази от тежки заболявания. Българите не са антиваксъри, а по-скоро колебаещи се – и наша задача е да им помогнем да не се страхуват.“ Тя допълни, че колективният имунитет има ключова роля за защитата на най-уязвимите групи в обществото.
В заключение участниците изразиха умерен оптимизъм за бъдещето на детското здравеопазване. „Бъдещето е на младите хора. Въпросът е да вървим напред със стратегия, доверие и здрав разум“, заяви доц. Узунова. Проф. Литвиненко също подчерта устойчивостта на системата въпреки трудностите: „Ние доказваме, че въпреки всичко съществуваме и в известна степен просперираме.“
Участието на Българската педиатрична асоциация във форума още веднъж постави на преден план необходимостта от дългосрочна визия, кадрово обезпечаване и реални политики в подкрепа на детското здравеопазване в България.
снимки: Христо Христов