Д-р Здравко Иванов завършва специалност „Медицина“ в Медицински университет – Пловдив през 2024 г. като първенец на випуска с най-висок успех. По време на обучението си участва активно в научни конференции и форуми, както и в обучения и практически стажове в България и чужбина.
През 2021 и 2022 г. е стипендиант на Фондация „Еврика“ за постижения в овладяването на знания в областта на медицината и биологията – стипендия на името на акад. Методи Попов. През 2022 г. печели първо място в категория „Здравеопазване“ в Националния конкурс „Студент на годината“. От края на 2024 г. е специализант по педиатрия в Детска клиника на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.
Защо решихте да бъдете лекар?
Решението да стана лекар узря в ученическите ми години в гимназията. Със сигурност не мога да го нарека спонтанно или плод на моя детска мечта. Произхождам от семейство на лекари с богата академична култура и това определено е оказало влияние върху интересите ми и впечатленията ми за работата на един медик. Това въздействие никога не е било директно, чрез налагане, а опосредствано от темите, които се обсъждаха често вкъщи и които ми се струваха интригуващи. В гимназията проявявах силен интерес към естествените науки, особено биологията, и живо се интересувах от начина, по който функционира човешкият организъм. Именно съчетанието между любопитството към науката и желанието ми да бъда полезен на хората и на обществото стои в основата на избора ми да стана лекар.
В момента специализирате педиатрия, една от най-нежеланите специалности. Коя бе причината да я изберете?
Не съм съгласен, че педиатрията е нежелана специалност – напротив. Вярвам, че много колеги биха избрали да работят с деца и да ги лекуват, но се отказват поради неблагоприятните условия на труд и заплащане – резултат на системното неглижиране на детското здравеопазване в България. Избрах педиатрията като мое поприще, тъй като тя е всеобхватна и поливалентна специалност, изискваща разбиране на детския организъм като едно цяло. В ерата на неизбежната свръхспециализация, в която живеем, намирам това за особено ценно.
Лично за вас какво е педиатрията?
За мен педиатрията е грижа и отговорност към бъдещето. Тя предоставя привилегията да участваш в разгръщането и опазването на един неопетнен живот, в изграждането на здрав организъм и пълноценна личност.
Педиатърът според вас трябва да е…
Търпелив, наблюдателен, толерантен, креативен…
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Най-голямата трудност в педиатрията за мен е езиковата бариера – ежедневно се сблъскваме, от една страна, с пациенти, които не могат правилно да изразят оплакванията си, а от друга – с родители, които ни представят своя собствена интерпретация за състоянието на детето им. Често педиатърът се явява своеобразен арбитър между двете страни, като има нелеката задача да оценява и сравнява обективни белези със субективни данни, които често си противоречат, и да извлича необходимото. Друга трудност при работата с деца е присъщата им липса на добър контрол върху емоциите, което може да възпрепятства клиничния преглед. Принципът, че детето не е умален вариант на възрастния е фундаментален. Когато го следваме и не очакваме малките пациенти да реагират като нас в конкретни ситуации, трудностите стават по-малко и по-лесно преодолими.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млад?
Когато лекарят говори уверено и е компетентен по темата, която дискутира с пациентите и техните родители, те гледат на него с доверие и уважение, независимо от възрастта му. Най-важното е и двете страни да знаят, че са съюзници в името на детското здраве…
Младостта не е порок и тя не пречи на педиатъра да дава адекватни съвети по въпроси, с които е добре запознат. Определено в моя опит има случаи, когато възрастта ми прави впечатление на пациентите, но това никога не е било пречка в комуникацията ми с тях и изграждането на атмосфера на доверие.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Темата за проблемите в детското здравеопазване в България е сложна и многопластова. Като основни негативи бих посочил хроничното недофинансиране на педиатричните специалности, пренебрегването на основни програми за профилактика и ниското ниво на здравна култура у децата и техните родители.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Според мен Националната педиатрична болница трябва да е високоспециализиран център за оказване на комплексна медицинска помощ на всяко нуждаещо се дете. Тя трябва да разполага с мултидисциплинарен екип, високотехнологично оборудване и капацитет както за оказване на интензивни грижи, така и за поддържане на стационар за всяка от педиатричните подспециалности, включително детска хирургия, психиатрия, рехабилитация и други. Такъв тип лечебно заведение би трябвало да съдържа всички звена, необходими за осигуряването на всеобхватна грижа за физическото и душевното здраве на българските деца.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искал да работя за подобряване нивото на здравна култура у нас с цел понижаване честотата на предотвратими заболявания у децата и в крайна сметка – намален морбидитет в зряла възраст. Подобряването на условията на труд в педиатричните отделения и обезпечаването на цялата страна със специалисти педиатри би трябвало да е национален приоритет, за да се повиши качеството на детското здравеопазване в България.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая да допринеса за развитието на българското здравеопазване чрез оказване на компетентна медицинска помощ и емоционална подкрепа на най-малките и уязвими пациенти, така че те да могат да разгърнат пълния си жизнен потенциал. Считам внедряването на иновации в диагностиката и лечението на детските болести за необходимост и мисия, в чието изпълнение мога да дам своя принос.