Д-р Алмина Мазгалджиева завършва медицина в Тракийския университет – Стара Загора през 2020 г. с отличен успех. В началото на 2021 г., след спечелен конкурс, започва специализация по педиатрия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. През 2025 г. придобива специалност и продължава професионалния си път като част от екипа на Клиниката по педиатрия в същата болница. От края на същата година специализира детска гастроентерология.
Защо решихте да бъдете лекар?
Изборът на професия при мен до голяма степен беше естествен. Израснах в лекарско семейство – баща ми е общопрактикуващ лекар, а майка ми е медицинска сестра, тоест, медицината беше част от ежедневието ми и може би това ми е повлияло най-много. Още от много малка се запознах с реалната страна на медицината – натоварването, отговорността и емоционалната тежест в дома. Именно затова изборът ми не беше автоматичен или заложен. С времето обаче осъзнах, че въпреки предизвикателствата, това е професия с дълбок смисъл и удовлетворение. В крайна сметка, решението ми да стана лекар беше напълно осъзнато и лично.
Коя бе причината да изберете педиатрията за ваша специалност?
Обичам работата и общуването с деца и никак не ми беше трудно да избера именно педиатрията. Изборът на специалност в България често е предизвикателен, тъй като зависи от наличните свободни места. След период на търсене имах късмета да попадна на правилното място в правилния момент – в среда, която ми дава пример, подкрепа и възможност за развитие.
Лично за вас какво е педиатрията?
За мен педиатрията е повече от специалност, тя е предизвикателство, което носи смисъл в личен и професионален план, тя е призвание! Тя е професия, която се преживява – с всяка усмивка, с всяка тревога, с всяко малко постижение. В нейно лице личните интереси и професионалната мотивация се срещат ежедневно, а медицината среща човешката страна на професията.
Педиатърът според вас трябва да е…
Отговорен, човечен и добре подготвен специалист. Да си педиатър означава да умееш да съчетаваш медицински познания с човечност и комуникативност, да вдъхваш доверие, спокойствие и сигурност както на малките пациенти, така и на техните родители, да проявяваш индивидуалност към всеки един пациент.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
В началото най-голямото предизвикателство е неизвестността – дали ще успееш да намериш своето място след завършването си и дали ще имаш възможността да се реализираш в избраната от теб специалност. Мисля, че на всеки един от нас една от основните трудности е натрупването на практически опит и увереност в реалната клинична работа. В повечето случаи се налага да поемаме голяма отговорност, докато все още се учим, и това е притеснение, което всеки млад лекар изпитва. В периода на специализация понякога липсва достатъчно време за задълбочено обучение поради натоварения работен график. С не по-малко значение са емоционалното и физическото натоварване, както и необходимостта да съчетаваме работа, обучение и личен живот.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
За пациентите възрастта ми няма значение – за тях аз съм просто лекар. Дори в работата с деца често е предимство – те се чувстват по-спокойни и открити. Разбира се, от страна на родителите понякога се усеща доза предпазливост, но смятам, че това е напълно нормално. Тя бързо изчезва, когато усетят професионално отношение, спокойствие и внимание. Съмненията се разсейват бързо, когато доверието се печели с компетентност и отношение.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
На първо място стои въпросът с недостига на кадри и липсата на дългосрочна държавна политика. В страната ни има сериозен недостиг на детски специалисти, особено в малките населени места. В същото време педиатрията е трудна и не толкова съблазнителна специалност за младите колеги в сравнение с по-комерсиални направления, към които се насочва значителен поток. Това допълнително задълбочава кадровия дефицит на национално ниво.
Друг сериозен проблем с детските отделения е, че те са хронично недофинансирани, което пряко влияе върху качеството на работа. В този аспект понякога профилактиката и ранната диагностика не се използват пълноценно, което води до изместване на фокуса към лечение на вече усложнени състояния.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Иска ми се детското здравеопазване да стане реален приоритет, защото детското здраве не търпи половинчати решения. Темата е широка и комплексна, като много често се политизира, а това рядко води до реални и устойчиви решения. За мен по-важно е фокусът да остане върху качеството на медицинската грижа, ясните стандарти на лечение, насърчаването на младите лекари да избират педиатрията, структурираното и реално обучение на специализантите и развитието на специалистите в дългосрочен план. Това са промени, които могат да подобрят резултатите.
Каква е вашата визия за Национална педиатрична болница?
България се нуждае от национална педиатрична болница, но още повече има нужда от хора, визия и обучение, които да я направят работеща. В страната ни има изключително добри специалисти, но приемът на децата често е свързан с компромисни условия в различни лечебни заведения. В определени случаи родителите са принудени да обикалят няколко болници, което създава сериозни трудности както за семействата, така и за нас, лекарите. Именно подобна структура би позволила по-добра координация между специалистите и по-адекватни условия за лечение на децата.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая не само да се развивам професионално тук, в България, но и да допринасям за положителна промяна в здравеопазването. Вярвам, че е важно усилията, които лекарите полагаме ежедневно за здравето на пациентите, да бъдат по-ясно видими и оценени от обществото, за да възвърнем уважението и доверието, които професията ни и ние самите заслужаваме.