Темата за строежа на нова Национална педиатрична болница е една от най-експлоатираните в течение на десетилетия. Няма правителство или състав на МЗ, които да не са издигали в приоритет майчиното и детското здравеопазване, но основно на думи. На практика детското здравеопазване остава и досега на заден план. То е най-ниско заплатеното, най-непривлекателното за младите лекари.
От друга страна, никой няма да оспори, че отговорностите на работещите в сферата на педиатричната помощ са най-големи. И най-малкото неблагополучие тук се наказва строго както от потърпевшите, така и от контролиращите органи и медиите. И вероятно така трябва да бъде.
Но тук идва голямото „НО“. Какво правят управляващите, неправителствените организации, журналистите и обществото като цяло, за да създадат най-добрите условия за постигане на заветната цел – най-добро здравеопазване за нашите деца?
Тук има много направления, по които може да се вземат решения, да се предприемат стъпки като:
1. Подобряване на заплащането;
2. Улесняване на специализацията;
3. Издигане на ролята на профилактиката; подобряване на училищното
здравеопазване;
4. Акцентиране на проблемите в юношеска възраст и др.
Не на последно място е осъществяването на мечтата на поколения педиатри да се сдобием с нова Национална педиатрична болница. Тук е мястото да изясним, че досега тази роля се поема на практика от Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ – София. Какво не й достига, за да задоволи нуждите на малките пациенти?
На първо място, това е невъзможността за осъществяване на комплексна грижа за децата. Извън болницата в различни други болнични заведения са пръснати важни структури като детската онкохематология, детските хирургични клиники, детската кардиология и кардиохирургия, детската офталмология, детската оториноларингология. Така при необходимост от включване на специалисти от изброените звена в диагностично-лечебния алгоритъм на даден пациент се налага транспортирането му между различните болници. Понякога състоянието на тези деца е критично и бавенето във времето, както и самият транспорт могат да се окажат фатални. Единствено събирането на всички звена под един покрив в едно лечебно заведение ще даде възможност да се осъществи комплексна грижа без допълнителни рискове за здравето на пациента.
Това и досега остава неосъзнато от хората, опитващи да спекулират с темата за новата болница. Предлагат се решения – временни и в перспектива, без да се отчете задължителната необходимост от комплексност.
Първо, следва да се обединим около това кои структури, кои специалисти и клиники е абсолютно необходимо да се заложат в основата на новата болница. Едва когато имаме яснота и съгласие по този въпрос, идва анализът за необходимия обем болнични легла и съответстващата допълнителна окомплектовка – лаборатории, медицинска техника, помощен персонал.
Следваща стъпка е обсъждането на възможната локация на болницата – съобразена с предвидената площ за застрояване, необходимостта от прилежащ парк, паркоместа, комуникации, връзка с останалите университетски структури, с оглед на това, че говорим за университетска болница, натоварена с обучението на студенти, специализанти и докторанти по педиатрия и всичките й субспециалности.
Дотук говорим само за изискванията от медицинска гледна точка. Когато постигнем консенсус по тях, идва реда на архитектите и строителните инженери.
И така, ако търсим бързо решение, то като минимум следва да се отговори на въпроса за комплексната грижа. Ако сме максималисти, гледащи в бъдещето, следва да отчетем всичките поставени изисквания.
Решаването на такъв важен проблем иска сериозно обсъждане с включване на всички заинтересовани страни. В никакъв случай, то не трябва да е за сметка на други структури и не следва да противопоставя колеги и университети.
Убедени сме, че всички ние – лекари, родители и пациенти, както и обществото като цяло, можем да застанем зад една наистина национална кауза и вярваме, че в обозримо бъдеще ще имаме своята Национална педиатрична болница!
Проф. Иван Литвиненко,
председател на БПА