Проф. Иван Литвиненко завършва медицина през 1984 г. в МУ – София, като през 1990 г. придобива специалност по педиатрия, а през 2005 г. – по детска неврология. През 2002 г. придобива научна степен доктор по медицина, през 2009 г. става доцент, а от 2013 г. е професор към Катедрата по педиатрия, на която е и ръководител в периода 2012 – 2020 г. От 2007 е началник на Детската неврологична клиника, а от 2021 е и член на борда на директорите на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“ – София. От миналата година е председател на Българската педиатрична асоциация (БПА).
Проф. Литвиненко, през есента на 2021 г. бяхте избран за председател на БПА. Какви ще бъдат акцентите в дейността на Асоциацията по време на вашия мандат?
БПА е организация, която, от една страна, представлява интересите на българските педиатри от болничната и доболнична помощ, а от друга –изпълнява функции на научно медицинско дружество по педиатрия. Не на последно място Асоциацията е призвана да бъде и активна страна по всички въпроси на майчиното и детското здравеопазване. В тези многостранни дейности ще продължим тясното взаимодействие с всички правителствени и неправителствени организации, оказващи влияние и вземащи решение по оказаните направления – МЗ, НЗОК, Агенция за закрила на децата, Национална мрежа за децата, УНИЦЕФ и т.н. Ще се стремим не само да се включваме в обсъждането и решаването на наболелите проблеми, но и да бъдем активна страна и да повдигаме и поставяме на дневен ред актуални теми. Трябва да защитим интересите на педиатрите при предстоящите договаряния с НЗОК, както по отношение на цените, така и за условията и алгоритмите за отделните КП и услуги. Ще се борим за компенсиране на стойността на потребителската такса, която не се заплаща при обслужване на деца и така педиатрите са ощетени на фона на останалите специалисти.
За да има тежест нашето мнение, първото условие е да уточним актуалния състав на редовните членове на дружеството и да обновим регистъра си. Изпълнението на тази задача е вече в ход. Тази информация се изисква и от двете международни организации, в които БПА членува – Европейската педиатрична асоциация и Европейската академия по педиатрия.
Приоритет за новото ръководство е запазването и издигането на авторитета и научната значимост на печатните издания на асоциацията и на първо място на списание „Педиатрия“. Държа да подчертая, че то е едно от малкото български научни издания, което е реферирано и индексирано във вторични световноизвестни бази данни с научна информация. Това дава възможност на авторите, публикуващи в списанието, да отчетат научна активност, която е необходима при атестации, защита на дисертации, конкурси и др. Ще дадем по-голяма автономия на редколегията на списанието както в редакторската работа, така и по отношение на финансовата обезпеченост.
Друг акцент от нашата работа ще е обновяването и обогатяването на сайта на Асоциацията, в което в най-скоро време ще се убедите сами.
Разкажете ни накратко какви научни прояви предстоят тази година?
Още на първото заседание на УС на БПА беше обсъден календарът на научните събития през настоящата година. Бяхме поели ангажимент, без да се налагаме на отделните организатори на научните конференции, да посредничим и постигнем консенсус с календара, така че да няма дублиране и всеки да има възможност да посети желаното от него събитие, без да се лишава от друго. Датите са уточнени и са обявени на сайта.
Всички знаем, че децата са бъдещето на една нация. В този смисъл държавата трябва да се погрижи за детското здраве. Как смятате, детското здравеопазване приоритет ли е за управляващите?
Това е една болна тема. Без изключения, няма правителство или политик, който да не издигал на думи майчиното и детското здравеопазване като приоритет. Ако това обаче беше вярно, нямаше да сме на това дередже. Нямаше да сме вероятно една от малкото страни без Национална детска болница. Нямаше педиатричните КП да са най-недофинансирани. Нямаше педиатрите да са на едно от последните места по заплащане, както и да са дефицитна специалност.
Кои са най-проблемните точки в детското здравеопазване в България? От какви промени се нуждае то?
На първо място стои въпросът с кадрите. Педиатрите са изчезващ вид. Специалността е неатрактивна поради огромната отговорност, от една страна, и несъответстващото ниско заплащане, от друга. Лоши са и условията на труд в педиатричните звена. За липсата на среден медицински персонал е излишно да споменавам. Това е глобален проблем за цялата система на здравеопазване, но поради по-слабото заплащане е особено актуален в педиатричната практика.
Очевидно е, че решаването на тези проблеми минава през подобряване на условията на труд и заплащане. Необходими са промени и в условията за специализация.
Няма как да не ви попитаме и какво е вашето мнение по казуса с изграждането на Национална детска болница. За какво ще лобирате като браншова организация?
По тази тема съм имал възможността многократно да заявя своята позиция. Национална детска болница е абсолютно необходима. И тук не става дума само и единствено за нова, модерна, добре оборудвана сграда с идеална локация и комуникации. По-важното, от което се нуждаем и то възможно най-скоро, е да се обединят специалистите от всички специалности и субспециалности, обслужващи детския контингент – в техния пълен интегритет, под един покрив, за да е възможно осъществяването на цялостна грижа за малките пациенти, без да се налага транспортиране от една болница в друга, при което се губи ценно време, влошава се състоянието на детето, а понякога се излага на риск и живота му.
Всичко това рефлектира в негативно отношение на родителите и цялото общество към лекарите, а те несправедливо кумулират отрицателните последствия както емоционално, така и облечени в административни и наказателни санкции.
Смятам, че отправната точка следва да е изясняване кои структури и специалисти трябва да се обединят в новата болница. Те да зададат нужните параметри на звената, които ще формират новата болница. След това да се изясни теренът и да се изготви подробно задание за проектиране, съобразено с всички изисквания и с целите, които ще изпълнява болницата. Да не забравяме, че тя следва да е университетска – база за обучение на студенти и специализанти.
Профилактичната работа на педиатъра е много слабо финансирана и не е стимулирана. Какво може да се направи в тази посока?
По този въпрос не съм оптимист. Абсолютен привърженик съм на профилактиката. Самият аз постъпих през 1986 г. в тогавашния Институт по педиатрия (сега СБАЛДБ „Проф. Д-Р Иван Митев“) като асистент в отдел Профилактична педиатриЯ – секция Физиология на детето. Преди това в работата си като участъков педиатър в гр. Костенец имах щастието да работя с три сестри – една редова, втора патронажна и трета имунизационна, която бе обща за детския сектор. Сега общопрактикуващите лекари са тези, които най-често са натоварени с осъществяване на профилактичната грижа за децата, но те невинаги са добре подготвени и мотивирани за тази работа, а педиатрите са дефицит. Освен това изключителната им натовареност не им позволява да отделят достатъчно време за това. Ако имаха на разположение както в миналото патронажна сестра, огромна част от работата би се поела от нея. Нали не си представяте, че на настоящия етап някой ОПЛ или педиатър може да си позволи да наеме втора сестра… Тоест, отново работата опира до заплащането и дефицита на средния медицински персонал. По отношение на подготовката на лекарите по въпросите на профилактиката – това е по-лесно решим въпрос. Нашите педиатрични конференции могат да помогнат в това отношение – те са отворени и в тях наред с педиатрите се включват и много ОПЛ.
Съществен проблем за болничната помощ в детското здравеопазване е липсата на редица диагнози в клиничните пътеки (КП). Освен това понякога в една пътека са включени твърде различни по тежест заболявания…
Подробното обсъждането на КП бих оставил за друг конкретен разговор. Много са нещата, които могат и следва да бъдат коригирани, но тук следва да се обсъжда всяка КП със специалистите, които са основни изпълнители по нея.
Хубавото е, че след разговори с ръководството на БЛС и лично с д-р Маджаров преди време се разбрахме и те приеха разделяне на голяма част от КП за пациенти до 18 год. от тези за възрастни. Това е добра основа да се направят сега промени по алгоритмите на педиатричните пътеки.
Съществува абсолютно разделяне – и в пряк, и в преносен смисъл, на болничната и доболничната педиатрична помощ. Липсва взаимна връзка и колаборация между двете системи…
Поне що се отнася до педиатричната помощ не смятам, че има такова разделение. Ние в голямата си част се познаваме. Всеки от доболничната помощ е преминавал на обучение в клиниките, посещавал е нашите конференции и контактите ни са неформални.
Какво се случва с имунизационната програма по време на продължаващата вече две години пандемия с Covid-19. Зачестяват ли случаите на пропуснати имунизации?
По този въпрос нямам конкретна информация, но логиката подсказва, че има вероятност имунизационният обхват да е спаднал като процент, а това е рисково за появата на някои заболявания…
Има родители, които се оплакват от това, че българските лекари са недостатъчно квалифицирани…Откъде идва това недоверие към българския лекар, в частност към българския педиатър?
Първо, държа да почертая, че българските лекари, в частност педиатрите, са добре квалифицирани и по нищо не отстъпват на страните, с които обичайно се сравняваме. А колкото до недоволството от страна на някои родители, смятам, че в повечето случаи причина е не некомпетентността на лекаря, а пропуски от организационно и логистично естество. Освен това липсата на достатъчна и адекватна информация за заболяването, неговия ход, възможните рискове и прогнозирания изход остават у родителите чувството за неудовлетвореност от лекарската работа. Забързани в преките си задължения, ние често не отделяме достатъчно внимание на родителите, а те се нуждаят от яснота и морална подкрепа. В нашата практика липсва работата на психолога, който следва да бъде посредник между лекарския екип и родителите. Той трябва да подготви близките да приемат понякога недобрата прогноза и дори възможния фатален изход, защото, за съжаление, медицината не е всесилна и не всеки случай има щастлив край.
Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате в работата си – като лекар, а вече и като председател на БПА?
Отново се връщам към темата комуникация. Тя е в основата и на лекарската професия, и на колегиалните взаимоотношения.
За да си добър лекар, трябва да осъществиш добър контакт с пациента, а за педиатрите – и с родителите. Ако не слезеш на тяхното ниво на разбиране, няма да разберат какво и защо ги питаш, няма да получиш пълната и точна информация от анамнезата, която е в основата на правилната диагноза. Освен това няма да ги убедиш в необходимостта от стриктното провеждане на лечението и проследяването на пациента, а това ще рефлектира в неблагоприятния резултат. Трябва да усетиш реакциите на родителя. Трябва да си до известна степен и психолог. Иначе, няма да си добър лекар.
Както казах, това е и в основата на взаимоотношенията в рамките на една съсловна организация, каквато е БПА. Ръководството трябва да има тесен и постоянен контакт с членската маса. Да се изясняват и решават проблемите още при тяхното зараждане. Трябва да се изслушваме и да се опитаме да вникнем в чуждото мнение и да приемаме градивната критика и предложения.
Винаги говорите с вълнение за професията си. Какво е педиатрията лично за вас?
Това е съзнателната част от живота ми. Винаги съм казвал, че ако сега трябва да избера отново житейския си път, вероятно бих предпочел друга посока, но при условие, че съм тръгнал в дадено направление, винаги се стремя да го правя с максималното си възможно умение. Никога не бих работил нещо, което не ми е по сърце… Не, не бих работил без сърце.
Интервюто е публикувано в брой 1 | 2022 на „Педиатрия плюс“. Целият брой може да разгледате ТУК