Проф. д-р Христо Шивачев завършва медицина през 1995 г. в МУ – София. През 2004 г. придобива специалност „Обща хирургия”, през 2012 г. по детска хирургия, а през 2021 г. – и по гръдна хирургия. Има защитена и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт. През 2021 г. има присъдена академична длъжност „Професор“.
Почти от началото на професионалния си път проф. Шивачев е част от екипа на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като от 2017 г. досега е началник на Клиниката по детска хирургия.
Специализирал е видеоасистирана торакоскопска хирургия, лапароскопска хирургия, бронхология и конвенционална гастроинтестинална ендоскопия. Научните му интереси са насочени главно към мини инвазивната хирургия и гръдната хирургия.
Проф. д-р Христо Шивачев е национален консултант по детска хирургия.
Проф. Шивачев, разкажете ни повече за Клиниката по детска хирургия в УМБАЛСМ „Проф. Н. И. Пирогов“, която оглавявате…
Клиниката по детска хирургия на УМБАЛСМ „Проф. Н. И. Пирогов“ е основана през 1964 г. и оттогава до ден-днешен това е единственият по рода си център в България, който има такава компетентност и събира на едно място детска травматология, отделение за новородено, детска гръдна и коремна хирургия и клиника по анестезиология. Ние сме референтен център за цяла северна и западна България и при нас идват всички вродени аномалии на новородените или тези, които се проявяват по-късно, целия травматизъм, цялата остра патология… при нас е всичко! В България няма и друг аналог по отношение нивото на експертиза, развиването на научна дейност и въвеждането на иновации… Смея да твърдя, че всичко това се случва на едно доста добро европейско ниво.
През нашите спешни и консултативни детски кабинети годишно минават между 37 000 и 40 000 деца, в самата клиника се лекуват между 8 и 10 000 деца годишно и се извършват около 4 500 оперативни интервенции…
Вие, заедно с д-р Асен Меджидиев, през 2013 г. инициирахте кампанията за профилактични прегледи „Детско здраве „Пирогов“. Какво се случи за тези десет години? Доволен ли сте от постигнатото?
Това бе и си остава една чудесна идея, която, както в началото, така и сега, се реализира на абсолютно доброволни начала. Концепцията ни беше да организираме експертни екипи в райони, в които децата нямат достъп до конкретни специалисти. От началото досега сме прегледали около 18 000 деца, някои от които са идвали при нас за лечение, а други сме проследявали… Ковидът ни повлия доста, но от тази година възродихме проекта отново. Програмата „Детско здраве „Пирогов“ е наистина страхотна, защото тя показа, че реално всичко е в превенцията и в навременната помощ, която трябва да се окаже.
Кои според вас са най-проблемни точки в детското здравеопазване в България?
На първо и основно място е липсата на държавна политика – това предопределя всички останали проблеми. От липсата на консенсус, който да е надпартиен и да е с визия, която да бъде не за днес и за утре, а за напред, за следващите, да речем, 50 години, произтичат и липсата на специалисти, и разпокъсаността на различните структури, и недофинансирането…
С какви трудности най-често се сблъсквате като детски хирург?
Смея да кажа, че ние сме много добре организирани като структура и нямаме проблеми с нашата работа като такава. Това, което идва като тежест, е, че в момента при нас идват деца с много забавени диагнози и в много тежко състояние. Това, разбира се, е комплексен проблем – от една страна, имаме ковидът, който уплаши много хора и ги накара да живеят в изолация, от друга – пренебрегването на профилактиката като цяло… Също така върху това влияят и неглижирането понякога на симптоматиката от страна на родителите, както и недостигът на специалисти, които биха могли да оценят симптомите и съответно да преценят състоянието на детето…
Другата голяма трудност, пред която сме изправени като лекари, е разпокъсаността на звената и необходимостта да ни се налага да „разхождаме“ родителите и болните деца за консултации в различни болници…
След толкова години работа като детски хирург имате ли някаква професионална мечта?
Националната детска болница, разбира се! Едно място, където всички ние да имаме необходимите условия да работим и колаборираме помежду си, за да можем да предоставим възможно най-добрата грижа за децата.
Кое ви вдъхновява и мотивира?
Имам удоволствието да работя това, което харесвам, а това е най-големият дар за всеки човек – да обича работата си и да я работи с удоволствие.
За какво сте благодарен в живота си?
За уникалния шанс, който тогавашните ми началници ми дадоха, когато започнах да се занимавам с детската хирургия, и за всичко, което се случи оттогава досега.
Какво послание бихте отправили към вашите колеги – лекарите, работещи с деца?
Бъдете здрави и продължавайте да работите с удоволствие, защото няма по-голям дар от този, който ние получаваме като лекари – да можем да връщаме блясъка в очите на децата и усмивките на техните родители.