*Интервюто е публикувано в брой 9|2026 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Проф. д-р Пенка Переновска не се нуждае от представяне. Името ѝ е добре познато не само на педиатричната гилдия, но и на поколения родители. Повече от пет десетилетия тя посвещава професионалния си път на децата, педиатрията и детската пулмология, а дългогодишната ѝ работа в Детската клиника на УМБАЛ „Александровска“ я превръща в едно от знаковите имена на българската педиатрична школа.
Но зад отличията, професионалните успехи и годините отдаденост към медицината стои човек, за когото педиатрията е преди всичко призвание и обич. В този разговор проф. Переновска говори за пътя си в медицината, за своите учители и ученици, за предизвикателствата пред детското здравеопазване, за случаите, които остават завинаги в паметта, и за онова, което не се променя през годините – любовта към децата и радостта от тяхната щастлива усмивка.
Проф. Переновска, носител сте на редица отличия, включително бяхте удостоена с Орден „Кирил и Методий“, Почетен знак за принос към развитието на педиатрията от президента на Р България, както и от Българския лекарски съюзи и Българската педиатрична асоциация. Какво, всъщност, е педиатрията за вас?
Какво е педиатрията за мен? Целият ми професионален живот! Една прекрасна специалност, свързана с бъдещето, с децата на България!
Имах щастието от студентската скамейка до момента да работя в най-старата детска клиника у нас – Детската клиника на база „Александровска“ болница, която е Клиниката „майка”. Създадена преди повече от 120 години, тя е школа за обучение и професионално израстване на няколко поколения педиатри. В нея са работили висококвалифицирани специалисти от различни области на педиатрията – пулмология, ендокринология, хематология, кардиология, нефрология, генетични и метаболитни заболявания, онкология, бронхология, физиотерапия и рехабилитация, рентгенология и др. Едни от най-добрите преподаватели по педиатрия са възпитаници на същата клиника. И аз съм благодарна с поклон на моите учители – за професионализма, за напрегнатите дни, за безсънните нощи, за тъгата и сълзите от загубата, за радостта от победата, за топлината в очите… за всичко!!!
Да, в продължение на пет десетилетия работихте в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“, включително и като неин дългогодишен ръководител. Кои бяха най-големите предизвикателства пред вас в професионалния ви път?
Предизвикателства има във всяка професия и при всеки човек в различни моменти от живота му. Работата с малките пациенти е само по себе си предизвикателство. Не всеки може да бъде педиатър, това е призвание и обич! А иначе, през отделните етапи на живота ми проблемите бяха от най-различен характер. Преминала съм през всички звена на педиатрията. Много години съм посветила и на ваксинопрофилактиката у нас, сблъсквала съм се с антиваксъри – и с родители, и с лекари, за съжаление. Проблемите са били и относно материалната база (особено когато вече бях в продължение на 18 години началник на клиниката)… Проблеми, свързани с недостига на кадри в някои моменти, с неразбиране – хората не обичат, когато изискванията към тях са високи, тъй като е необходима допълнителна активност, нарушават се до известна степен спокойствието и рутината…
Мразя лицемерието в работата, мързела, както и липсата на чувство за отговорност и благодарност! Аз съм, за щастие или нещастие, работохолик като всеки Козирог и често съм имала напрегнато ежедневие и почти пълна липса на свободно време… Но това са изискванията на професията! Тези неща обаче са временни и се преодоляват.
През годините сте била свидетел на бурното развитие на медицината, в частност на педиатрията. Какви иновации очаквате да променят диагностиката и лечението през следващите 10 години?
През последните десетилетия медицината се развива бързо. Очаквам иновативни методи за скрининг, диагностика и лечение, новости в информатиката, напредък в областта на трансплантациите и успехи в лечението на редките и онкологичните заболявания.
Какво според вас е най-важното, което трябва да съхраним от „старата школа“ в българската педиатрия, независимо от технологичния напредък?
Дълбок поклон пред нашите учители, пред тяхната всеотдайност, новаторство и любов към децата! Това трябва да запазим!
Какво е мнението ви за детското здравеопазване в България?
От години се говори, че майчиното и детско здравеопазване са приоритет. Надявам се това да стане наистина така. Проблемите са много – от дефицита на кадри, до проблемите на малките болници, доболничната помощ в отдалечените райони, недооценените педиатрични пътеки и труда на лекари и сестри, и т.н.
Самата педиатрия е специалност, която все още е на високо ниво у нас, а школата ни е много добра. За щастие, в последните години се забелязва тенденция все повече млади лекари да са мотивирани да работят педиатрия. Работата с деца е трудна във всеки аспект, а детското здраве е основополагащо за бъдещето на нацията ни…
Най-общо казано, проблемите в детското здравеопазване като цяло са организационни, финансови и кадрови. Необходими са съвместни усилия на институции, политици и експерти!
И няколко по-лични въпроса. Защо избрахте медицината за своя професия? Още отрано проявявах интерес повече към хуманитарните науки, отколкото към математиката например (за разлика от сестра ми, която е математик). Избрах малко случайно медицината за свое призвание. Аз съм дете на журналисти и желанието на всичките ми близки беше да продължа семейната традиция. Кандидатствах в Софийския университет и бях приета Журналистика. Кандидатствах и медицина и заедно с мои съученици решихме да запишем медицина. И досега съм единственият лекар във фамилията. Бях кръжочничка по очни болести и моите намерения бяха да работя офталмология. Но професор Ниньо, тогава ръководител на катедрата, буквално ме „примами“ в Детската клиника и така специализирах педиатрия, Смятам, че това е една от най-благородните специалности в медицината. Едновременно с това и една от най-трудните. За съжаление, и една от най-недооценените.
Имате ли случай от практиката си, който няма да забравите никога?
Не е само един, случаите са много. И всеки от тях е сам за себе си – индивидуален и сложен по своему… Когато завърши с оздравяване на пациента, тогава носи голяма радост, независимо от всичко съпътстващо.
Има, разбира се, случаи, които оставят по-дълбока следа. При мен един от най-паметните пациенти беше още в самото начало на практиката ми – по време на първото ми самостоятелно нощно дежурство. Тогава имах едва двадесет дни стаж. Дойде дете с тежка диабетна кома и трябваше сама да се справя със ситуацията. Помня този случай в детайли и до днес – детето, родителите, действията си, развитието на състоянието. За щастие, всичко завърши добре.
Такива случаи понякога оставят тежка следа. Неслучайно лекарите сме сред хората, които са много емоционални и силно съпреживяват чуждата болка. Човек не може напълно да се съхрани от мъката и нещастието. Но ние сами сме избрали тази професия.
А голямото често е в малките ни дни – в онези моменти, които понякога изглеждат съвсем обикновени. И няма нищо по-прекрасно от радостта от победата над болестта и от една щастлива детска усмивка.
На какво ви научи работата с деца?
На обич, откровение и смелост!
За какво и на кого благодарите в живота си?
На много хора! На първо място – на моите родители, че са ме създали, отгледали и възпитали и че, макар да бяха далеч от медицината, винаги са ме подкрепяли. На моето семейство – за времето, което не съм могла да им дам, за дежурствата по празниците, за честите телефонни обаждания и през нощта, за разбирането и търпението. На моите учители – за всичко, на което са ме научили. На приятелите, които и до днес, и в радост, и в трудности са до мен. Истинският приятел е този, който остава до теб именно в трудните моменти. Благодаря на всички добри хора, с които ме е срещнала съдбата. И, разбира се – на екипа на клиниката.
След толкова години работа като детски лекар имате ли някаква професионална мечта?
Човек винаги има мечти! Животът е вълшебство и всеки миг е неповторим! Надявам се да има Национална педиатрична болница. Работих с много колеги по първия проект, но годините минаха… Вярвам в младата генерация, в бъдещето…
Какво е вашето послание към лекарите, работещи с деца?
Да обичат децата и да останат в България. Всеки от нас има своя миг. Стига да се научим, че кръговратът на живота се върти за всички ни.