Нагласи към ваксините сред родители на деца с аутистично разстройство

*Материалът е публикуван в брой 11|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК

 

Д. Маслинкова

Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“, УМБАЛ „Александровска“, София

 

През последните десетилетия се провеждат множество научни изследвания относно епидемиологията, генетиката и етиологията на аутистичното разстройство. Успоредно с това продължават да се разпространяват редица ненаучни факти и митове за този тип разстройство. Един от тях е този за ваксините, набеждавани за причинители на аутизма. Митът е изключително популярен сред родителите на деца с аутистично разстройство, въпреки липсата на каквито и да било подкрепящи научни доказателства. В тази връзка, ако в интернет потърсим информация, изписвайки понятията „аутизъм“ и „ваксинация“ на английски език, ще получим 44 800 000 резултата! На български език данните са по-скромни, но в никакъв случай не са за подценяване – 629 000.

Следва да отбележим, че митовете и легендите съпровождат аутистичното разстройство още от самото начало. Пет години след като Leo Kanner описва първите аутистични симптоми при група от 11 деца, Bruno Bettelheim въвежда мита за „майката-хладилник”, виновник за развитието на аутистичното разстройство.

Съвременната концепция за аутизма го определя като „трайни дефицити в уменията за реципрочно социално взаимодействие и комуникация в съчетание с редица ограничени, повтарящи се модели на поведение, интереси или дейности, отличаващи се с нетипичност за съответната възраст и социо-културален контекст“ [1]. Както повечето разстройства, и то е с мултифакториална генеза и висока наследственост. Епидемиологичните проучвания на близнаци потвърждават силния генетичен компонент. Процентът на конкордантност при еднояйчни близнаци е 70-90% [2, 3].

Изхождайки от научните данни за аутистичното разстройство, които предполагат трайни и генерализирани трудности в развитието на детето от най-ранна възраст, не е изненадващо, че родителите на засегнатите деца са склонни да се чувстват отчаяни, ядосани и виновни, търсейки отговор на въпроса: „Защо това се случи на моето дете и на мен?“. За много от тях търсенето на отговори се превръща в основна  цел. Често те се самообвиняват или прибягват до атрибуция на вината върху външни фактори, което винаги действа успокояващо.

В края на 90-те години на 20. век Andrew Wakefield, който е лекар в Royal Free Hospital в Лондон, публикува статия в The Lancet, в която твърди, че е открил обяснението за аутизма във вируса на морбили [4]. Tой докладва за осем случая на нормално развиващи се деца, проявили аутистични симптоми след поставянето на трикомпонентната ваксина морбили-паротит-рубеола (MMR). За една нощ това твърдение се превръща в общоприета „мъдрост“, зад която застават и много родителски организации.

Тhe Guardian, Тhe Daily Mail, The New York Times, USA Today, The Washington Post, CNN и CBS публикуват и съответно излъчват интервюта на съкрушени родители, които са станали свидетели на това как нормално развиващото им се дете се е превърнало в аутист скоро след инжектирането на ваксината MMR. В Обединеното кралство и в Съединените щати биват заведени множество индивидуални и колективни искове срещу производителите на ваксини, а адвокатите на ищците предоставят финансова подкрепа на учени, които „доказват“ връзката между ваксините и аутизма.

Изследвания обаче показват, че намаляването на степента на излагане на MMR не корелира с подобно намаляване на честотата на аутизма. Вирусите на паротит или съответните им биологични субстрати не са открити в биологични течности или тъкани, взети от деца с аутизъм, в по-висока степен, отколкото при деца без аутистично разстройство [5, 6].

През 2005 г. The Lancet оттегля своя статия по темата, а Британската медицинска асоциация предприема дисциплинарни мерки срещу Wakefield. След близо десетгодишни спорове и разследвания Wakefield е признат за виновен за етични, медицински и научни нарушения при публикуването на статията за аутизма. Допълнителни проучвания показват, че представените данни са измамни. Всяка пряка и непряка връзка между аутизма и ваксината MMR е категорично опровергана и отречена от десетки проучвания, изследващи епидемиологията на аутизма и биологичните ефекти на MMR и вируса на паротит, но все още множество организации и известни личности (сред които фигурират имената на артисти и политици) смятат, че Wakefield е бил дисквалифициран, за да продължат големите фармацевтични компании да извличат печалби от производството на ваксини [7, 8].

Ако се спрем по-конкретно върху набедената за причинител на аутизма ваксина MMR, съществува един известен само на тесните професионалисти факт. А именно, че поставянето й във възрастта между 12 и 18 месеца съвпада с появата на т.нар. „аутистичен регрес“. Появата на регрес в развитието при разстройство от аутистичния спектър е феномен, който все още няма научно обяснение, наблюдава се в около една трета от случаите и се регистрира най-често в същата възраст (между 12 и 18 месеца), като диапазонът е 18 месеца (най-ранна регистрация на загуба на умения на 12 месеца, най-късна – 30 месеца) [9]. Изразява се в загуба на реч, както и на умения за невербално общуване и за игра. И така, съвпадението на двата феномена много лесно, удобно и спекулативно може да се тълкува като причинно-следствена връзка. Автори определят тази предполагаема връзка между аутизма и ваксините като най-вредната медицинска измама през последните 100 години. В световен мащаб тя е довела до драстично намаляване на доверието към програмите за ваксинация и в съмнения относно безопасността на ваксините, както до снижено доверие към лекарското съсловие [10].

В две проучвания като най-често срещани причини, за да не ваксинират децата си, родителите посочват: опасения, че ваксините могат да причинят вреда или да претоварят имунната система; убеждение, че детето им не е изложено на риск от заболяване или че заболяването не е опасно и че е по-добре да се развие имунитет по естествен път, а не чрез ваксини или че ваксините може да не действат [11, 12]. Подобни нагласи показва и изследване от 2021 г. – колебанието на лицата, полагащи грижи за децата, да ги ваксинират е поради страх от нежелани ефекти, които ваксинацията може да предизвика [13]. Всъщност, опасенията относно безопасността на ваксинирането в детска възраст и участието им в дългосрочни нежелани ефекти са основната причина за отказ от ваксиниране и според систематично ревю, обхващащо 64 изследвания [14].

Друго изследване установява, че родителите, които се притивопоставят на ваксинациите, са по-склонни да използват по-широко разнообразие от източници на информация – те по-често споменават като такова „сърфирането“ в интернет. Също така те изпитват трудности при оценяването на достоверността на източниците [15].  Резултатите показват, че родителите, които ваксинират децата си, имат доверие на своите лекари, фармацевтични компании или правителство. Останалите проявяват недоверие и смятат, че предоставените им данни са едностранни и манипулативни. Това недоверие към легитимните източници на информация се отразява на нивата на ваксиниране – 11.5 % от родителите са отказали поне една ваксина, препоръчана от техния личен лекар, а мнозинството от родителите (71%) на неваксинирани деца споделят, че лекарите не оказват влияние при формирането на решенията им за ваксиниране [16, 17].

В Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“ бе разработен въпросник, проучващ нагласите на родителите на деца с аутистично разстройство към използваните в българския имунизационен календар ваксини. Въпросите бяха разделени в няколко групи:

• Първа група – въпроси за ползите от приложението на ваксините. Например: „Ваксинирам детето си, за да го предпазя“, „Вакснирането на детето ми ще ме направи по-спокоен за неговото здраве“;
• Втора група – твърдения, свързани с безпокойството и страховете на родителите, дори и основани на недоказани научни факти. Например: „Безпокоя се, че ваксините могат да причинят аутизъм при здрави деца“, „Притеснявам се, че детската имунна система може да бъде отслабена от ваксинациите“.
• Трета група – въпроси, засягащи доверието в личните лекари и в най-широк смисъл здравните професионалисти. Например: „Случвало се е здравен професионалист да подкрепи отлагането на ваксинирането, съгласявайки се с моите страхове (при добро здраве на детето)“.

Направеният междугрупов сравнителен анализ е показателен за наличието на значимо по-засилени антиваксинални убеждения сред родителите на деца с аутизъм в сравнение с тези на деца с други развитийни нарушения. Тази тенденция показа континуитет и след направените психообучителни интервенции сред родителите – това е изключително опасно и социално значимо явление, което заслужава допълнително внимание от страна на педиатри и лични лекари.

„Теориите на конспирацията“ са опити да се обяснят причините за значими социални и политически събития и обстоятелства с твърдения за тайни заговори на двама или повече влиятелни участници [18]. Те предоставят привидно приемливи и логични обяснения, които позволяват на хората да запазят убежденията си в условията на несигурност и противоречия, затова и влиянието на конспиративните теории нараства многократно в условия на криза [19]. Franks et al. отбелязват, че теориите на конспирацията се разпространяват като средство за справяне с колективната травма, а убежденията за конспирация са свързани с чувството за безсилие [20].

Проучване в Италия, което изследва нагласите на родителите относно ваксините, стига до заключението, че „когато се опитват да обяснят необяснимата поява на аутизма при тяхното дете, родителите обвиняват ваксините и токсичните им компоненти, за да се опитат да рационализират мистериозната причина за аутизма“ [21].

 

Заключение

Въпреки многобройните доказателства за безопасността на ваксините и липсата на връзка между тях и аутистичното разстройство, този мит все още влияе на родителите на деца с аутизъм и често е причина за отказ от ваксинация. И тъй като това е една изключително опасна тенденция, освен регистрирането й, вероятно е добре да се направят съответните стъпки и по посока на нейната превенция с предоставяне на достъпна медицинска информация за безопасността на ваксините и осигуряване на благоприятна среда за открита дискусия относно ползите и рисковете на ваксинацията.

 

Библиография:

1. Полнарева Н, Аврамова А, Терзиев Д, Бистриан А. Съвременни тенденции в диагностиката и интервенциите на аутистичното разстройство. Практическа педиатрия. 2014; 10: 12-14.
2. Abrahams BS, Geschwind DH. Advances in autism genetics: on the threshold of a new neurobiology. Nat Rev Genet. 2008 May; 9(5):341-55. doi: 10.1038/nrg2346
3. Hirota T, King BH. Autism Spectrum Disorder: A Review. JAMA. 2023 Jan 10;329(2):157-168. doi: 10.1001/jama.2022.23661
4. Genovese A, Butler MG. Clinical Assessment, Genetics, and Treatment Approaches in Autism Spectrum Disorder (ASD). Int J Mol Sci. 2020 Jul 2;21(13):4726. doi: 10.3390/ijms21134726
5. Wakefield AJ, Murch SH, Anthony A, et al. Ileal-lymphoid-nodular hyperplasia, non-specific colitis, and pervasive developmental disorder in children. [retracted in: Lancet. 2010;375(9713):445] Lancet. 1998; 351(9103):637–641.
6. Zerbo O, Modaressi S, Goddard K, Lewis E, Fireman B, Daley MF, Irving SA et al. Safety of measles and pertussis-containing vaccines in children with autism spectrum disorders. Vaccine. 2022 Apr 20;40(18):2568-2573. doi: 10.1016/j.vaccine.2022.03.031
7. Taylor E, Swerdfeger L, Esclick D. Vaccines are not associated with autism: an evidence-based meta-analysis of case-control and cohort studies. Vaccine. 2014;32:3623–3629.
8. Institute of Medicine; Stratton K, Ford A, Rusch E, Clayton EW, eds. Adverse Effects of Vaccines: Evidence and Causality. Washington DC: The National Academics Press. 2012
9. McCarthy Jenny, Carrey Jim. A Statement from Jenny McCarthy and Jim Carrey. Los Angeles Times; 2010. Feb 5, Andrew Wakefield, Scientific Censorship, and Fourteen Monkeys
10. Al Backer NB. Developmental regression in autism spectrum disorder. Sudan J Paediatr. 2015;15(1):21-6
11. Flaherty DK. The vaccine-autism connection: a public health crisis caused by unethical medical practices and fraudulent science. Ann Pharmacother. 2011 Oct;45(10):1302-4. doi: 10.1345/aph.1Q318
12. Salmon DA, Moulton LH, Omer SB, DeHart MP, Stokley S, Halsey NA. Factors associated with refusal of childhood vaccines among parents of school-aged children: a case-control study. Arch Pediatr Adolesc Med. 2005 May;159(5):470-6. doi: 10.1001/archpedi.159.5.470
13. Salmon DA, Sotir MJ, Pan WK, Berg JL, Omer SB, Stokley S, Hopfensperger DJ, Davis JP, Halsey NA. Parental vaccine refusal in Wisconsin: a case-control study. WMJ. 2009 Feb;108(1):17-23.
14. Olusanya A, Bednarczyk A, Davis L, Shaban-Nejad A. Addressing parental vaccine hesitancy and other barriers to childhood/adolescent vaccination uptake during the Coronavirus (COVID-19) pandemic. Front. Immunol. 2021;12:663074. doi: 10.3389/fimmu.2021.663074.
15. Smith LE, Amlôt R., Weinman J, Yiend J, Rubin GJ. A systematic review of factors affecting vaccine uptake in young children. Vaccine. 2017;35(45):6059–6069. doi: 10.1016/j.vaccine.2017.09.046
16. Wilson K, Barakat M, Vohra S, Ritvo P, Boon H. Parental views on pediatric vaccination: the impact of competing advocacy coalitions. Public Underst Sci. 2008 Apr;17(2):231-43. doi: 10.1177/0963662506067662
17. Freed GL, Clark SJ, Butchart AT, Singer DC, Davis MM. Parental vaccine safety concerns in 2009. Pediatrics. 2010 Apr;125(4):654-9. doi: 10.1542/peds.2009-1962
18. Byford J. Springer; 2011. Conspiracy Theories: A Critical Introduction.
19. Van Prooijen JW, Jostmann NB. Belief in conspiracy theories: the influence of uncertainty and perceived morality. Eur. J. Soc. Psychol. 2013;43(1):109–115. doi: 10.1002/ejsp.1922
20. Franks B., Bangerter A., Bauer M. Conspiracy theories as quasi-religious mentality: an integrated account from cognitive science, social representations theory, and frame theory. Front. Psychol. 2013;4:424.
21. Pivetti M, Melotti G, Mancini C. Vaccines and autism: a preliminary qualitative study on the beliefs of concerned mothers in Italy. Int. J. Qual. Stud. Health Well-Being. 2020;15(1):1754086. doi: 10.1080/17482631.2020.1754086