Кърмаческите колики. Какво ново?

Петьо Хаджийски

Клиника по детска гастроентерология,

СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, София

 

През първите три месеца от живота си всички кърмачета плачат повече, отколкото през което и да е друго време. Най-честата причина за това са кърмаческите колики. Те са физиологично явление у кърмачетата на естествено хранене или с адаптирани млека. Проявяват се с усилена перисталтика и раздуване на червата от газовете, образувани в резултат на млечната ферментация. Няма стандартно определение за „прекален, силен плач“. Смята се за нормално кърмачетата да плачат до два часа на ден. Кърмачетата без колики плачат по-рядко и за по-кратко време от кърмачетата с колики.

„Кърмачески колики“ е термин, използван за характеризиране на постоянния, неспирен плач, неспокойствие и нервност при иначе здрави кърмачета – „плач без видима причина“ [1]. Въведен е като понятие през 1954 г. и е включен за първи път към Rome III критериите за функционални стомашно-чревни заболявания [2, 3]. Най-често коликите започват от втората седмица след раждането и продължават до 4-5-ия месец, а понякога и по-дълго. В по-лека или по-силна степен, това състояние се наблюдава при всички кърмачета, независимо от начина на хранене: кърма или адаптирана формула. Характеризира се с остър, пронизителен, неспирен плач, повтарящ се през еднакви интервали и по едно и също време, най-често привечер или вечер.  Епизодите на плач продължават до три часа дневно. Всеки епизод на колики има точни начало и край, които не са свързани с нещо конктретно, случило се преди епизода на плач. Плачът при коликите може да бъде пронизителен и силен, като от „силна болка“. Кърмачетата трудно се успокояват и заспиват след такъв епизод. По време на коликите кърмачето е със свити юмруци, крака, свити към корема, който е твърд, подут от газове; извиват тялото си на „дъга“, имат болезнено изражение на лицето, което може да се зачерви. Но въпреки че „изпитват болка“, те се хранят активно и наддават добре на тегло.

Според Rome IV от 2016 г.  критериите за кърмаческите колики се характеризират със следните особености [4]:

• симптомите се появяват преди петия месец;
• характеризира се с продължителен, непрекъснат плач без видима причина;
• липсват симптоми на заболяване: фебрилитет, гадене, повръщане и др.

Разбира се, има и много други причини, различни от коликите, поради които кърмачето може да плаче непрекъснато. Най-честите причини, различни от коликите и довеждащи до силен плач, са: гладът, наличието на болка, фебрилитет, инфекция, свръхвъзбудимост при кърмачето, хранителна алергия: АБКМ, лактозна непоносимост, гастроезофагиален рефлукс и др. [5, 6, 7].

Кърмаческите колики са един от най-обезпокоителните симптоми, които тревожат родителите и близките на децата. За тях се търси лекарска помощ, като медицинските разходи са високи [8, 9]. Неспирният плач е причина за дългите безсънни нощи в семейството. Среща се до 60% при здравите кърмачета. Причината за коликите не е напълно изяснена, смята се, че има многофакторна генеза.

 

Как да се справим с коликите

Целта на лечението на коликите е да се намали плачът при кърмачетата и  напрежението сред родителите, че „на детето му има нещо“. Въпреки, че няма ефективно лечение, успокояването и подкрепата за родителите е от съществено значение. Използват се някои от следните прийоми, доказали се във времето:

Съществуват редица устройства, довеждащи до намаляване на погълнатия въздух по време на хранене – поставяне на изкуствени зърна или биберони с по-малки дупки. Храненето в изправено положение също се препоръчва при кърмачета с по-силно изразени колики. Има съобщения, че при кърмачета, хранени с хипоалергенни млека и с такива на соева основа, коликите намаляват. Но резултатите от клиничните проучвания са неубедителни. Майките-кърмачки трябва да преминат на хипоалергенна диета, бедна на млечни продукти, шоколад, кафе и груба целулоза. Няма научни доказателства, че спирането на кърменето и преминаване към адаптирано мляко намалява кърмаческите колики [10, 11, 12].

Има много техники, използващи се при колики, като люлеене или носене на ръце, галене или потупване по гърба, нежно пеене или говорене, пускане на тиха приспивна музика, разхождане на открито или в парка, оригване за освобождаване на въздуха в корема, топли бани. При особено силен стрес от страна на родителите е необходима подкрепа от друг член на семейството.

Пробиотиците са микроорганизми с положителен ефект върху храносмилателната система. Някои проучвания показват, че Lactobacillus reuteri може да има благоприятен ефект при коликите [13, 14].

Има проучвания, показващи положителното повлияване на коликите и с ензим лактаза и газоотнемащи капки.

Други проучвания посочват положителен ефект от употребата на билковите средства (чай от копър, анасон, мента и маточина) – те имат спазмолитичен ефект, но употребата им трябва да бъде внимателна [15].

 

В заключение

Необходими са допълнителни рандомизирани контролирани проучвания или рандомизирани кръстосани проучвания, за да се формулират доказателствата за превенция при кърмаческите колики [16].

 

Библиография:

1. Infant colic Stop-crying.com. Archive of the original from 2018-03-07 в Wayback Machine. A very good ebook about Colic.
2. Wessel M, Cobb J, Jackson E, et al. Paroxysmal fussing in infancy, sometimes called “colic”. Pediatrics 1954; 14:421-433.
3. Savino F, Castagno E, Bretto R, et al. A prospective 10-year study on children who had severe infantile colic. Acta Paediatrica 2005; 94:129-132.
4. Brown M, Heine RG, Jordan B. Health and well-being in school-age children following persistent crying in infancy. J Paediatr Child Health 2009; 45:254-262.
5. Vik T, Grote V, Escribano J, et al. Infantile colic, prolonged crying and maternal postnatal depression. Acta Paediatr 2009; 98:1344-1348.
6. St James-Roberts I, Conroy S, Wilsher K. Links between maternal care and persistent infant crying in the early months. Child Care Health Dev 1998; 24:353-376.
7. Shenassa ED, Brown MJ. Maternal smoking and infantile gastrointestinal dysregulation: the case of colic. Pediatrics 2004; 114:e497-505.
8. Morris S, St James-Roberts I, Sleep J, et al. Economic evaluation of strategies for managing crying and sleeping problems. Arch Dis Child 2001; 84:15-19.
9. Brown M, Heine RG, Jordan B. Health and well-being in school-age children following persistent crying in infancy. J Paediatr Child Health 2009; 45:254-262.
10. Jakobsson I, Lindberg T, Benediktsson B, et al. Dietary bovine beta-lactoglobulin is transfered to human milk. Acta Paediatr Scand 1985; 74:342-345.
11. Fukushima Y, Kawata Y, Onda T, et al. Consumption of cow milk and egg by lactating women and the presence of b-lactoglobulin and ovalbumin in breast milk. Am J Clin Nutr 1997; 65:30-35.
12. Miller JJ, McVeagh P, Fleet GH, et al. Effect of yeast lactase enzyme on “colic” in infants fed human milk. J Pediatr 1990; 117:261-263.
13. Sung V, Hiscock H, Tang MLK, et al. Treating infant colic with the probiotic Lactobacillus reuteri: double blind, placebo controlled randomised trial. BMJ 2014; 348:g2107.
14. iggins JPT, Green GS. Cochrane Handbook for Systematic Reviews of Interventions version 5.0.0 2008.
15. Aviner S, Berkovitch M, Dalkian H, Braunstein R, Lomnicky Y, Schlesinger M. Use of a homeopathic preparation for „infantile colic“ and an apparent life-threatening event. Pediatrics. 2010;125(2):e318.
16. Higgins JPT, Green GS. Cochrane Handbook for Systematic Reviews of Interventions version 5.0.0 2008.