ЗАЕДНО СРЕЩУ РАКА В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА

На 19 март в Народното събрание се проведе кръгла маса „Заедно срещу рака в България и в Европа“, в която се включиха над 160 участника, сред които главният изпълнителен директор на Европейската организация за борба с рака Майк Мориси, пациентски организации, медицински дружества, водещи медици, политици и народни представители. Събитието се проведе под патронажа на г-жа Росица Пандова – Йовкова, народен представител от ПП-ДБ и член на Здравната комисия към НС. „Трябва да създадем силни партньорства и стратегии за борба с рака в България, защото 200 000 са хората с онкологични заболявания в нашата страна, което прави 2.5% от населението, и всяка година се новодиагностицират 26 000 души. Ние сме единствената държава в ЕС с възходящ тренд на смъртност от ракови заболявания“, заяви г-жа Пандова.

Кръглата маса бе открита от зам.-министъра на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски с думите: „България създаде своя План за борба с рака до 2027 г., представи го в Брюксел през 2023 г., където бе харесан от европейските ни партньори, но все още Планът не се изпълнява. Надеждите ни са Антираковият план да помогне за ранното диагностициране и ранна интервенция на онкологичните заболявания. А това ще стане, когато започнем да залагаме основно на профилактиката на раковите заболявания. За радост тази година най-голямо увеличение на бюджета на Здравната каса е за извънболнична помощ и за профилактика.“

Необходимостта да се постави борбата с рака на дневен ред пред политиците в България е високата заболеваемост от онкологични заболявания и ниското ниво на профилактика в нашата страна. Ракът в България е на второ място като причина за смърт. Заболеваемостта е 422.4 на 100 000 души население, като повече от половината от всички заболели умират – 245.33 души на 100 000. Докато в Европейския съюз при по-висока заболеваемост от рак смъртността е по-ниска – 242,24 души на 100 000. Тези данни намират своето обяснение на фона на големия процент от населението с вредни навици, които са рискови фактори за рак – 28.7% е делът на пушачите в България при 18.4% в ЕС, както и високата средна консумация на алкохол във възрастта от 15 години нагоре – 11.2 литра годишно. Това говори за липса на адекватни политики за превенция на тютюнопушенето и на употребата на алкохол.

Същевременно достъп до ваксинопрофилактика срещу HPV имат само момичета от 10 до 14 години, а ваксиналното покритие е едва 1.5% при 90% за Европа. Във втория панел от дискусията на тема „HPV-свързаните ракови заболявания и ситуацията в България“ бе представена дейността на Коалиция HPV за една година съществуване.

Д-р Гергана Николова акцентира върху проблемите на общопрактикуващите лекари във ваксинопрофилактиката срещу HPV: „Ежедневно се сблъсквам с антиваксърски настроения. Парадоксално е, но страхът от ваксината е по-голям отколкото от страха от рака. Нужни постоянни информационни кампании сред родителите, защото всяка година някои от тях трябва да вземат решение дали да ваксинират своите деца срещу HPV“.

Д-р Кремена Пармакова от Министерство на здравеопазването подчерта, че една трета от родителите изобщо не са запознати с рисковете за здравето на техните деца, които носи една инфекция с HPV. „И докато у нас се чудим как да скочим от 1,5% ваксинално покритие поне до 19%, в Австралия вече са постигнали 96% ваксинално покритие срещу HPV и вече нямат заболели от свързани с HPV заболявания, в Шотландия ваксиналното покритие е 89%, във Швеция – 88%, в Дания – 82%“, заяви д-р Пармакова.

Доц. Йорданка Узунова от Българската педиатрична асоциация обърна внимание на обучението на педиатрите в комуникационни умения и на нуждата от информационни кампании сред самите лекари, тъй като антиваксиналното говорене на лекари оказва най-пагубно влияние върху ваксинационното покритие срещу HPV.

Председателят на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз и член на Коалиция HPV проф. Радка Аргирова запозна аудиторията със златните стандарти в скрининга и диагностиката на HPV-свързаните заболявания. „След инфектиране с HPV минават години докато се развие предраково или раково заболяване. Точно в този период трябва да се намесим с вторичната профилактика – със скрининг на онкогенни типове HPV. В България обаче няма организирана и финансирана от държавата скринингова програма срещу свързаните с HPV заболявания. Освен това използваната за диагностика цитонамазка е с 53% чувствителност и достоверност. Това означава, че всеки втори резултат не е верен. В днешно време златен стандарт в скрининга е ДНК тест за инфекция с HPV (PCR тест за HPV), който е много чувствителен и този тест трябва да се прилага поне веднъж при 70% от жените до 35-годишна възраст. А след получаване на положителен тест, трябва да има ясен алгоритъм за действие – как да се проследяват и лекуват инфектираните с високорискови за рак типове HPV, както и тези пациентки, за които има по-малък риск от рак“, обясни проф. Аргирова.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *