Интервюто е публикувано в брой 3|2026 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Стефан Енчев завършва медицина в Медицински университет – София, където през 2021 г. придобива образователно-квалификационна степен „магистър“. Професионалния си път започва през март 2022 г. като лекар-ординатор в Клиниката по педиатрия на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. От 2023 г. е специализант по педиатрия, а от 2024 г. отговаря за научната дейност в клиниката.
Участва активно във форуми и семинари, посветени на детското здраве. Професионалните му интереси са насочени към спешните състояния в детска възраст, инфекциозните заболявания, кардиологията и хематологията.
Защо решихте да бъдете лекар?
Още в ранните ми детски години проявявах интерес към химията. Това беше благодарение на баба ми, която ми показваше елементарни химични реакции в домашни условия. Като млада тя е мечтаела да следва медицина, но анатомията я отказва и се насочва към химията и завършвайки МЕИ като инженер-химик. Именно тя първа разпали любопитството ми към природните науки.
Може да прозвучи клиширано, но не мога да отрека и влиянието на два популярни сериала от детството ми – „Спешно отделение“ и „Д-р Хаус“. Още помня как уикендите всяка седмица, след новините по БНТ (тогава Канал 1), се излъчваше „Спешно отделение“. За да опиша какво означаваше този сериал за мен, бих използвал английския израз „gateway drug” – това беше моят „gateway drug” към медицината. Интересът ми се задълбочи още повече с „Д-р Хаус“ – впечатляваха ме клиничните случаи, диагностичните загадки, логиката и търсенето на причината зад симптомите.
С времето увлечението ми към науката и медицината се превърна в осъзнат избор. Когато дойде моментът на въпроса „Какво ще следвам?“, вече знаех отговора – медицина. Решението не беше импулсивно, а естествено продължение на всичко, което ме беше формирало – семейната среда, любопитството към науката и вдъхновението от екрана към образа на лекаря.
Специализирате педиатрия. Коя бе причината да я изберете?
В момента съм в края на третата си година като специализант по педиатрия в Клиниката по педиатрия към УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“.
За мнозина педиатрията е една от най-тежките специалности – изисква огромна отговорност и търпение, емоционално натоварваща е и невинаги е съпроводена с адекватно възнаграждение. Работата с деца е различна – те са чисти души, искрени до болка, уязвими, но и изненадващо силни. Да видиш как едно дете оздравява и как усмивката се връща на лицето му е усещане, което трудно се описва с думи…
Избрах педиатрията, защото обичам вътрешната медицина – обичам „разнищването“ на клинични случаи и търсенето на причината зад симптомите. Вярвам също, че грижата за децата е най-ценната инвестиция в бъдещето – както за тях самите, така и за обществото ни.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е отговорност и доверие. Това е да посрещнеш не само пациент, а цяло семейство, изплашено и търсещо надежда. Тя е наука, но и много сърце – баланс между професионализъм, търпение и човечност.
Педиатърът според вас трябва да е…
Спокоен, търпелив и комуникативен. Да умее да изслушва, да обяснява разбираемо и да действа уверено дори в напрегнати ситуации. И най-вече – да помни, че срещу него стои дете, а не просто диагноза.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Работата в детско спешно звено е специфична и определено не е за всеки. Тя изисква бързо и прецизно вземане на решения, защото при децата времето често е решаващ фактор. Това налага постоянна концентрация и води до сериозно физическо и психическо натоварване.
След дежурство понякога човек има нужда просто да остане сам и и да си отдъхне. В същото време обаче трябва да се отделя време за четене, за надграждане на знанията и усъвършенстване на уменията, както и за срещи с близки и приятели.
За мен най-голямото предизвикателство е намирането на баланс – между работата, ученето и личния живот. Стремя се да го постигна, защото знам, че устойчивият напредък в медицината е маратон, а не спринт.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млад?
В началото понякога има известно съмнение – напълно естествено е родителите да искат най-доброто за детето си. Но когато покажеш компетентност, човечност и готовност да помогнеш, доверието идва. То се печели с отношение и професионализъм.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Както цялата ни здравна система, така и детската ѝ част носи своите недостатъци, които пряко влияят на грижата за най-малките пациенти. Според мен основните проблеми са няколко:
Ниска здравна култура сред родителите.
Все още липсва достатъчно активна здравна просвета както от страна на държавата, така и в общопрактикуващата помощ. Много родители нямат достъп до достоверна информация или не знаят кога и как да реагират при заболяване, което води до излишни хоспитализации и тревожност.
Недостатъчна квалификация и липса на актуализация на знанията при част от специалистите в доболничната помощ.
Наблюдава се нежелание или невъзможност за редовно обучение и опресняване на знанията, което затруднява ранната диагностика, лечението и проследяването на чести детски заболявания. Това пренатоварва болниците и е проблем не само за педиатрията, а за системата като цяло.
Липса на Национална педиатрична болница.
Това е структурен проблем с реални последствия за пациентите. Ще дам обикновен пример – Клиниката по детска онкохематология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е отделена от детската хирургия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, въпреки че работата им е тясно свързана. Онкологично болни деца често трябва да се транспортират между болници за консултации и интервенции, което е рисково за тяхното крехко състояние и излишно административно натоварване за медицинския персонал по веригата.
Недостатъчно финансиране на педиатрията.
Педиатричните клинични пътеки са едни от най-ниско финансираните в системата. Средствата за деца остават недостатъчни, а бъдещето на страната ни очевидно не е поставено като реален приоритет.
Сериозен недостиг на педиатри.
Липсата на млади специалисти и адекватна политика за стимулиране на интереса към тази специалност водят до претоварване на малкото налични кадри, а в дългосрочен план – до риск от недостиг на качествена грижа.
Всички тези фактори влияят директно върху качеството на помощта, която предоставяме на най-важните пациенти – нашите деца. Решения има, но те изискват последователност, държавна политика, инвестиции и желание за промяна.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искал да видя детското здравеопазване в България изградено върху устойчива, модерна, базирана на науката система, която поставя детето и семейството в центъра на грижата. За мен промяната не е само въпрос на финансиране – тя е въпрос на подход, организация и мислене. Всеки от нас, който работи в педиатрията, има отговорност да се стреми към развитие, защото именно от нашите ежедневни действия зависи доверието на обществото и качеството на услугата, която предоставяме.
Искам да допринеса за повече образовани, спокойни и информирани родители, които не лекуват по интернет, а по препоръките на специалисти. Вярвам, че педиатърът трябва да бъде не само лекар, но и учител – човек, който обяснява достъпно, превежда през болестта, дава насоки за профилактика и здравословни навици. Ако успеем да изградим такъв модел на комуникация, ще намалим ненужните хоспитализации и ще повишим общото доверие в системата.
Бих искал активно да работя за повишаване на квалификацията – своята и на колегите. Смятам, че редовните обучения, курсове, клинични дискусии и обмен на опит са ключови за модерната медицина.
На лично ниво, промяната, към която се стремя, е да бъда по-добър специалист всеки ден – да слушам, да мисля критично, да се усъвършенствам. Големите реформи започват с малки крачки – с начина, по който преглеждаш едно дете, с думите, които казваш на родителя, с решенията, които взимаш в напрегнат момент.
Вярвам, че ако всеки от нас промени нещо в себе си и средата около себе си, системата постепенно ще се промени също. А аз искам да бъда част от тази промяна.
За какво мечтаете като млад специалист?
След придобиването на специалност по педиатрия бих искал да се насоча и към тясна специализация, макар че все още не съм избрал конкретна област.
Искам да се утвърдя като уверен и компетентен специалист, който предоставя съвременна и адекватна грижа на своите пациенти. Искам да продължа да се развивам професионално и един ден да предавам знанията и опита си на по-младите колеги.