Д-р Радостина Ангелова завършва Медицинския институт през 1986 г, до 1991 г. работи като педиатър по разпределение в Силистра. През същата година придобива специалност по детски болести в Медицинска академия – София, а след това започва работа като участъков педиатър във Варна. От 2000 г. работи като общопрактикуващ лекар с предимно детска практика, през 2007 г. придобива специалност по обща медицина.
Как и защо избрахте педиатрията за своя специалност?
Да съм педиатър за мен е съдба, макар че изборът на специалност стана почти случайно – получих разпределение на педиатрично място и заобичах работата си. Тя осмисля дните ми. Чувствам се здраво свързана с бъдещето, общувайки с децата ежедневно.
Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си?
Трудностите и предизвикателствата в работата ми като детски лекар в наши дни никак не са малко: несъвършенствата в здравната система, джунглата от информация сред родителите в социалните мрежи, непрекъснатата и бърза промяна в патологията, пандемията от Covid-19…
Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?
Детското здравеопазване в страната ни се нуждае от промени, които да догонват изискванията, пред които ни поставя динамичното време, в което живеем. Нуждаем се от стриктен и последователен контрол по спазването на имунизационния календар, за да се избегнат измами и фалшификати, както и добавянето на допълнителни ваксини към него, които да са безплатни, например срещу варицела, менингит, деветвалентна ваксина срещу HPV.
Неотложна е необходимостта от популяризиране и подкрепа на кърменето до 1-годишна възраст на децата, както и от единен алгоритъм за захранване, съобразен с националните ни особености и научните постижения в тази насока.
Изграждане на система за патронажна сестринска грижа за децата в кърмаческа възраст.
Не е за подценяване проблемът със затлъстяването и зачестяването на социално значимите заболявания сред учениците. Могат да помогнат национални програми за превенция в училищата.
Според мен е важно също така да отпаднат лимитите на НЗОК за изследвания и консултации за децата.
Имате ли случай, който няма да забравите никога?
Практиката ми ме е срещала с много незабравими за мен случаи и пациенти. В началото на професионални ми път се наложи да обгрижвам дете на 4 години с хемолитичноуремичен синдром, както и да го придружа до София със санитарен самолет, тъй като само там можеше да бъде включено на хемодиализа. Друг урок за мен беше бебе на 7 месеца с алкохолно опиянение от налагането на спиртни компреси от баба му, както и дете на 3 години с менингококов менингит, което, за съжаление, почина.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?
Трите най-важни неща, на които се научих през годините като педиатър, са: умението да работя в екип, да поемам отговорност и непрекъснато да се уча и да поддържам квалификацията си.
Д-р Ангелова отблизо
Обичам работата си, защото… ежедневно ме среща с интересни хора и проблеми. Радвам се, когато мога да помогна и се чувствам удовлетворена.
Мечтая да… имам талант на проницателен психолог, за да ми помага в общуването с моите пациенти и техните родители.
Най-голямото ми постижение е… че успявам да надмогна егото си, за да бъда оптимално полезна.
Чувствам се щастлива, когато… успея да върна блясъка и радостта в очите на децата и да успокоя тревогата на родителите им.
Вдъхновявам се от… примера на моите преподаватели, на лекарите от моите детски години, но най-много от постиженията на науката в последно време, особено в генетиката.
Последната книга, която прочетох, е… „Времеубежище“ на Георги Господинов.
Музиката, която харесвам, е… класическа – Бетовен, Чайковски, Пучини, Верди, но също АББА, Жулиет Арманет, Строме и др.
Релаксирам… с бързо ходене пеш, слушайки аудиокниги или музика.
Хобито ми е… четене и пътешествия, когато е възможно.
Вярвам, че… общество ни ще осъзнае отговорността си пред следващите поколения и ще се погрижи за опазването на природата, Земята и чистите човешки взаимоотношения.