*Интервюто е публикувано в брой 4|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Петя Михнева завършва Медицински университет – София през 2023 г. По време на обучението си работи като здравен асистент в различни отделения, сред които Родилна зала, КАИЛ към кардиохирургия, COVID-19 отделение и клиника по детска ендокринология и диабет. В продължение на година и половина е автор на научно-популярни статии за медицински уебсайт. От февруари 2024 г. специализира педиатрия в СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ – София, а от юни същата година е част от екипа на МЦ „Младост“.
Как се насочихте към тази трудна професия?
Когато бях на 14 години за пръв път ми се наложи да остана в болница, имах пневмония. Спомням си, че всичко ми беше толкова интересно, не се страхувах от манипулациите, гледах как лекарите и сестрите се грижат за мен и другите деца и искрено им се възхищавах. Може би тогава за пръв път осъзнах, че ако работя нещо подобно, ще бъда истински щастлива от професията си.
В момента специализирате педиатрия – коя бе причината да я изберете?
Преди да се дипломирам, имах възможността да работя с пациенти от различни възрастови групи. Преди да започна да работя с деца, ми казаха, че веднъж докосна ли се до тях, трудно ще се върна към работата с възрастни… Е, така и стана.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е уникална специалност, при никоя друга не са необходими познания за особеностите на организма от новороденото до младия възрастен. Тя е и голяма отговорност, защото децата са най-беззащитните членове на обществото, но и неговото бъдеще.
Педиатърът според вас трябва да е…
Педиатърът винаги трябва да бъде усмихнат, учтив и внимателен, без значение как е започнал денят му. Децата усещат всичко и реагират в голяма степен според отношението, което получават.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Едва ли има етап – от старта на обучението по медицина до изграждането ни като специалисти, който да е без трудности. За мен най-голямото предизвикателство в момента е намирането на баланс между личното време, обучението и работата.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Малките пациенти определено вярват повече на млад и усмихнат лекар. По отношение на родителите – когато виждат, че детето им е спокойно и получават достатъчно информация за неговото състояние, обичайно комуникацията е безпроблемна.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Основните проблеми, според моите наблюдения, са недобрата организация на доболничната помощ и нарастващият дефицит на специалисти в малките населени места. С изключение на столицата и няколко големи областни града, достъпът до педиатрична помощ е значително затруднен. Случвало се е през нощта да пристигат семейства, пътували с часове, след като болници в други населени места са отказали дори преглед на детето им, без да става въпрос за рядка и сложна патология.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Националната педиатрична болница трябва да бъде държавна и многопрофилна, за да бъде достъпна за пациентите и да разполага със специалисти от всички области. Не на последно място, разбира се, да бъде приветлива и уютна за децата.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Иска ми се да се върнат уважението и доверието, които хората са изпитвали преди към лекарите. Надявам се и аз да допринеса за това.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая си, както всеки лекар, за правилно поставени диагнози и много излекувани пациенти. Надявам се с времето да не изгубя ентусиазма и търпението си, да продължавам да срещам прекрасни учители и колеги, от които да черпя опит и знания.