Д-р Петър Павлов завършва Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, София, през 2019 г. От 2020 г. в продължение на две години работи като лекар в Клиниката по пулмология с интензивно отделение на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, където започва специализацията си по педиатрия. В момента продължава специализацията си и е част от екипа на Клиниката по детска пневмология и фтизиатрия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
Защо решихте да бъдете лекар?
Търсенето на най-подходяща професия за мен бе дълъг, но и добре обмислен процес. Винаги съм искал да работя нещо, с което да помагам на хората. В същото време да бъде интересно и разнообразно. В крайна сметка, само медицината отговори на тези условия. Повече от десет години по-късно продължавам да смятам, че взех правилното решение.
В момента специализирате педиатрия. Коя бе причината да я изберете?
Интересът ми към педиатрията се породи през петата година в университета, когато започнах да я изучавам. Още през първите дни в детското отделение осъзнах, че това е моята специалност. След дипломирането ми започнах да работя с деца. Изпитвам удовлетворение да помагам на малките и беззащитните. Благодарността в детските очи е нещо, което никоя друга специалност не би могла да ми донесе.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е не просто професия, тя е призвание. За да станеш лекар, трябва да си упорит, с добра памет, с отлични знания и с много желание да помагаш. За да станеш педиатър, тези качества са необходими в двойно количество.
Педиатърът според вас трябва да е…
Спокоен и търпелив. Да има отношение към децата, в същото време да успява да спечели доверието на родителите. Да изслушва и да обяснява, както на малки, така и на големи.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Педиатрията е изключително широка специалност, а обучението в тази област е разделено на модули в специализирани клиники и отделения, някои от които уникални за цялата страна. Материята, макар и интересна, е трудна, а времето за обучение е сравнително ограничено. В същото време като специализант ми се налага както да се обучавам, така и да работя, което на моменти е доста изморително, но, в крайна сметка, всичко си заслужава, когато е в името на децата.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млад?
В работата като педиатър, освен доверието на пациента, трябва да спечелиш и доверието на родителя. Случвало се е понякога да има леки резерви, най-вече от страна на родителите, но когато намериш начин да комуникираш с човека от другата страна и когато подкрепиш твърденията си с доказателства (в нашия случай като лекари – с изследвания), доверието се печели.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Един от основните проблеми на детското здравеопазване е липсата на достатъчен брой медицински специалисти, които имат желание да работят с деца. Специалността е трудна, педиатрите са много натоварени, а заплащането е доста по-слабо в сравнение с други направления в медицината, което води до отлив както на лекари, така и на медицински сестри.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?
Смятам, че Националната педиатрична болница трябва да бъде основен приоритет на здравеопазването в страната. Не е редно високоспециализираната помощ при децата да бъде оказвана в различни звена из цяла София, което се отразява неблагоприятно и на пациентите, и на изхода от лечението.
Какви са плановете ви след като завършите специализацията?
След като завърша специализацията си в областта на педиатрията,