Д-р Николинка Йорданова завършва медицина в МУ – Варна през 2015 г. През 2019 г. печели конкурс за редовен докторант към Катедрата по педиатрия на тема „Метаболитен риск и телесен състав при деца, родени малки за гестационната възраст поради налични генетични синдроми“. В периода 2016-2020 г. е специализант в Първа детска клиника, а 2020 г. успешно придобива специалност по детска ендокринология и болести на обмяната. Клиничните и научните й интереси са основно в областта на редките ендокринни болести. Ръководител е на мултидисциплинарен екип за грижа за пациенти със синдром на Prader-Willi и Silver-Russel към ЕЦРЕБ (Експертен център по редки ендокринни болести), който е част от Европейската референтна мрежа по редки ендокринни болести (Endo-ERN). От 2021 г. е хонорован асистент към Катедрата по педиатрия към МУ – Варна.
Как се насочихте към тази трудна професия? Защо решихте да бъдете лекар?
На дежурния въпрос към всяко малко дете „каква ще станеш като пораснеш“ винаги съм отговаряла „лекар“. За мен не са съществували други варианти, макар че семейството ми няма нищо общо с медицината. Детската мечта се затвърди, когато след седми клас съвсем тенденциозно кандидатствах и бях приета в паралелка със засилено изучаване на биология и химия. Оттам се започна и интензивна подготовка за кандидат-студентските изпити и най-накрая усилията бяха възнаградени в прием в желаната специалност.
В живота следвам модела на поведение на родителите ми, които са ме учили, че хората трябва да се подкрепят в трудни моменти. Когато помагаш на човек в нужда, добрата енергия винаги ще се върне към теб по един или друг начин. Колкото и изтъркано да звучи, усещам огромно удовлетворение, когато успявам да помагам на пациентите, когато почувствам тяхната благодарност. Именно това е идеята на нашата професия.
Имате специалност по детска ендокринология… Коя бе причината да изберете тази специалност?
Детската ендокринология е бързо развиваща се специалност. Тя включва в обхвата си не само патология на жлезите с вътрешна секреция, но и болести на обмяната, както и разнообразие от редки генетични състояния. Това я прави привлекателна, защото с всеки изминал ден се откриват нови заболявания, генни мутации, модерни диагностични и лечебни методи, което гарантира наличие на предизвикателни случаи и интригуващи научни казуси за разрешаване. Все по-голямо внимание се обръща на редките болести, активно се работи в насока субспециализиране и оформяна на мултидисциплинарни екипи. Целта на такъв тип грижа е максимално покритие на нуждите на педиатричния пациент в съчетание с индивидуален подход, специфично проследяване, превенция на очакваните усложнения и осъществяване на все по-нашумелия напоследък процес на преминаване към грижа за възрастни (transition). В световен мащаб изключително много се работи в тази насока, докато у нас сме едва в началото.
Обмисляте ли да специализирате и педиатрия?
С нетърпение очаквам този момент. В областта на медицината за един успешен млад специалист е задължително непрекъснато да повишава своята квалификация. На пръв поглед изглежда малко объркващо първо да се усвои тясната специалност, но, всъщност, не е невъзможно, ако се работи в развита университетска структура.
Лично за вас какво ви носи тази професия и работата с деца?
С риск да прозвучи клиширано, харесвам детските усмивки и най-вече веселите умозаключения, вмъкнати в пренатоварения ми ден. Моята работа е свързана предимно с хронично болни пациенти. Родителите си тръгват от болницата с ясната представа, че на децата се поставя диагноза за продължително време, в повечето случаи дори за цял живот, и им предстоят непрекъсната грижа, отговорности и повишено внимание. Но аз виждам, че тези хора си тръгват спокойни, когато са добре обучени и с ясно съзнание, че има на кого да разчитат при нужда. Това е философията на нашата Клиника.
С какви трудности се сблъсквате в професията си?
Всички лекари и сестри се борим с недостатъците на здравната система, с документалните изисквания на институциите и огромното количество бумащина, което ежедневно ни минава през ръцете. Всеки ден си мисля колко много време губим в писане, вместо да го вложим в обучение на пациента и родителите или да отворим нов учебник или статия, за да си сверим часовника.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
На всеки млад колега се е случвало да бъде наречен студент или стажант заради външния си вид. Обикновено родителите казват, че искат консултация с „истински лекар”, изпадала съм в такива комични ситуации, но това си е в реда на нещата. В медицината, и не само, е важен начинът на комуникация, увереността в знанията и уменията. Когато човек е сигурен в себе си и решенията, които взема, той дава съответните сигнали и събеседникът ги усеща.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Липсата на системно проследяване на децата и организация, каквото е била налична в миналото, преди да се преустрои първичната помощ. Била е развита педиатричната профилактика и съответно е била прилагана ранна интервенция, която спестява множество усложнения на пациентите и средства на държавата.
За какво мечтаете като млад, но вече с доста опит специалист?
Мечтая да мога да разполагам с повече ресурси – модерни диагностични методи, нови и достъпни медикаменти, възможности за обучение и добра материална база. В резултат на това би могло да се достигне до по-голям брой правилно поставени диагнози и излекувани деца, а за колегите – до възможност за подобряване на квалификацията и оптимизиране на работния процес.