*Интервюто е публикувано в брой 11|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
С д-р Николай Брънзалов разговаряме за приоритетите му като председател на БЛС, проблемите в детското здравеопазване и потребителските такси за педиатричните практики.
Д-р Брънзалов, какви ще бъдат вашите приоритети като председател на Българския лекарски съюз?
Първостепенна задача към момента е да започнем преговорите с Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) относно поредния Анекс към Националния рамков договор. Надявам се тази година бюджетът на НЗОК да бъде гласуван навреме. Като лекар не мога да не спомена, че, за съжаление, България е на последните места в Европа по отделяне на пари за здраве на глава от населението. Това говори едно – у нас се получава здравна грижа, която почти не се различава от останалите европейски страни, но с много по-ниска цена. Българският лекар е изключително достъпен, тъй като услугите му са евтини. В бъдеще може да се мисли в тази насока – да има по-добра финансова подкрепа, съответно – и по-добро качество на здравната услуга.
Тук е мястото да припомня нещо важно, което е сред приоритетите в работата ми – БЛС успяхме да вкараме в Закона за бюджета на НЗОК забраната да се прехвърлят средства от едно перо в друго. По отношение на това няма да отстъпим нито крачка назад и ще следим зорко този текст да не изчезне от Закона.
Друго нещо, за което БЛС ще настояваме, е увеличението на бюджета на Касата да отива в цени за медицинските дейности, а не в обеми. Така или иначе, кадровата криза в България е много голяма и колкото повече се увеличават обемите, за съжаление, толкова повече ще страда качеството на медицинските услуги.
Друг мой приоритет ще бъде продължаващото обучение на медиците, което трябва да бъде не само улеснено, но и да стане задължително, което обаче изисква законодателна инициатива. Българският зъболекарски съюз и Българският фармацевтичен съюз също са съгласни, така че се надявам да имаме добра политическа воля в следващия парламент, в който да се обърне внимание на това, което съсловните организации желаят.
И не на последно място, преди време съвместно със специалисти от УНСС изготвихме методика за остойностяване на лекарския труд. Предали сме я лично на министър Кондева. Надяваме се, Министерството на здравеопазването да развие идеите, изложени в тази методика, и най-накрая да бъдат взети мерки за остойностяване на лекарския труд. Поне да се тръгне отнякъде – от лекарите, работещи в спешната помощ, от лекарите, работещи в регионалните здравни инспекции, от лекарите, работещи в ТЕЛК и НЕЛК. Да се започне от лекарите, които работят в структури на държавата, те да бъдат водещи при остойностяването и това несъмнено ще даде отзвук и за останалите колеги. Българските лекари се надяваме и чакаме това да се случи.
Децата са бъдещето на една нация и би следвало държавата да се погрижи за детското здраве. Как смятате – детското здравеопазване наистина ли е приоритет за управляващите?
Да, политиците с ентусиазъм казват, че детското здравеопазване е приоритет, но някак си не мога да видя какви конкретни стъпки са предприети в тази посока. Това, което може да направи БЛС при преговорния процес по НРД, е да индуцираме варианти, по които да бъде стимулирано детското здравеопазване, така че то наистина да стане приоритет. В България населението е изключително застаряващо и децата са ни ценни, така че, надявам се, да има разбиране по въпроса и реални действия.
Според вас кои са най-проблемните точки в детското здравеопазване в България? От какви промени се нуждае то?
Детското здравеопазване не може да се отличи от цялото здравеопазване, в което един от най-огромните проблеми е липсата на кадри. Това се усеща още повече при педиатрите – те са изключително малко в България и са нехомогенно разпределени. Детските практики са изключително натоварени. Към момента извънболничната помощ, особено първичната, се държи на моето поколение, тоест, средната възраст при общопрактикуващите лекари е доста висока. А отговорностите при децата са много, родителите заслужават по-добра грижа. И тук важи това, което казах преди малко – най-сериозният проблем е липсата на кадри. Ако държавата иска детското здравеопазване да има приоритет, трябва много бързо да се създадат кадри. Това ще се отрази и върху качеството на медицинската услуга.
Има ли шанс да се реши най-накрая въпросът с потребителската такса за педиатричните практики?
Толкова дълго спрягаме този проблем, чието решаване зависи от политиците. В момента държавата е решила за децата да не се заплаща потребителска такса, но не е казала кой ще я заплати, тоест, всичко остава за сметка на лекаря. В този случай винаги давам един пример: ако имате безплатна карта за пътуване с градския транспорт, ватманът ли ще ви плаща билета? Държавата е направила точно това преди много години по отношение на таксата за децата. Също така, за тези пациенти, които подлежат на потребителска такса, тя е фиксирана на 2.90 лв. и по никакъв начин не е обвързана с обективен икономически показател. Преди години, когато беше определен нейния размер, тя се равняваше на 1% от минималната работна заплата и се запази такава.
И не, не става въпрос за това, че лекарите искат допълнително възнаграждение. Функциите на потребителската такса са две – едната е да дофинансира лечебните заведения, а другата е да спре свръхпотреблението. Няма какво да се лъжем – в някои области има свръхпотребление на медицински услуги…
Но да се върнем на педиатричните потребителски такси. БЛС вече успя да повиши цените на прегледите в първичната медицинска помощ, но ще продължим да настояваме всички прегледи на деца в специализираната извънболнична медицинска помощ да бъдат с поне 3 лв. повече.
А какъв е вариантът да намалее административната тежест върху лекарите?
Изходът е правилно и рационално имплементиране в системата на електронно здравеопазване. За съжаление, все още не можем да се насладим в пълнота на започналата вече дигитализация, защото има доста неща, които трябва да се надградят и изчистят от сривове. Въпреки че в първичната извънболнична медицинска помощ документите вече са на 100% дигитални и се обменят по електронен път през Националната здравна информационна система, необходимо е да бъдем улеснени, както при самото им изготвяне, което отнема от времето за лечение, така и при преноса на тази информация, а то още не е факт. В момента, в който лекарите разберат, че дигитализацията им помага в ежедневната работа, те ще прегърнат идеята и ще я наградят.
И още нещо важно – за да намалее административната тежест, е необходимо и разрешаване на кадровия дефицит. Мисията на лекаря е да се занимава с диагностика и лечение на пациента. За всичко останало той трябва да има достатъчно обучен помощен персонал, а такъв също липсва.
Няма как да не ви попитаме и какво е вашето мнение по казуса с изграждането на Национална детска болница…
В БЛС, естествено, следим процесите по изграждането на Национална детска болница. Но ние можем да имаме отношение дотолкова доколкото това звено трябва да бъде обезпечено с лекари и медицински специалисти. От Министерството на здравеопазването изнесоха информация, че за бъдещата болницата е предвидено да има 440 легла, 26 клиники и отделения. Хубаво е този процес по чисто физическото изграждане да върви успоредно с подсигуряването на необходимите кадри, които ще осъществяват въпросната комплексна грижа за малките пациенти. Процесът с обезпечаване на кадри за бъдещата болница би следвало да е започнал отдавна. А дали е така?
И за финал – вашето послание към лекарите, работещи с деца?
Възхищавам се на труда на тези лекари! Моите адмирации към всички тях! Няма по-тежка картина от това да гледаш болно дете, но няма и по-приятно чувство от това, когато го излекуваш.
Пожелавам на всички лекари, работещи с деца, да са живи и здрави. И нека педиатрите да бъдат повече, за да бъдем от полза на обществото и действително да покажем, че детското здравеопазване е приоритет.