*Интервюто е публикувано в брой 9|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Маргарита Николова завършва Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна през 2022 г. Специализацията ѝ по детска пневмология и фтизиатрия започва още през 2018 г. във Втора детска клиника на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна. През 2019 г. след конкурсен изпит е приета като редовен докторант с тема „Генотип-фенотип корелация при пациенти с кистозна фиброза“, която успешно защитава през 2024 г. През 2023 г. печели конкурс за редовен асистент към Катедрата по педиатрия.
Научните ѝ интереси са в областта на детската пулмология и хроничните белодробни заболявания – муковисцидоза и бронхиална астма.
Член е на Български лекарски съюз (БЛС), Българска педиатрична асоциация (БПА), Българско дружество по белодробни болести, European Respiratory Society (ERS), European Cystic Fibrosis Society (ECFS).
Защо решихте да бъдете лекар?
Като дете прекарвах много време в болницата в гр. Трън и всичко там ми беше интересно – майка ми, която „помагаше на бебетата да се родят“, баща ми, който караше линейката, болничната аптека, важните апарати, които „не се пипат“. В следващите години интересът към работата на майка ми се задържа, нямах търпение да ми разказва истории за пациенти, отделно и доста наблягах на филми и сериали с медицинска тематика. Когато дойде времето за професионална ориентация и подготовка за кандидатстване, вече знаех, че не бих работила нищо друго.
В момента приключвате специализация по детска пулмология. Коя бе причината да я изберете?
По време на следването в Медицинския университет харесвах доста специалности и за крайното ми решение помогна държавният стаж по педиатрия. Там усетих емоцията от работата с деца – тяхната неподправеност и чистота. От друга страна, хареса ми комуникацията с родителите, които ни доверяват най-ценното си. И не на последно място – лекарите, които работеха там, и чудесата, които правеха. След този стаж, вече нямах колебания, че педиатрията е за мен.
Лично за вас какво е педиатрията?
Призвание! Педиатрията е грижа, топлина и надежда в най-чистата им форма. Определено отговорността е огромна, но и удовлетворението от добре свършената работа е незаменимо.
Педиатърът според вас трябва да е?
Отговорен, търпелив и емпатичен. Наистина е важно да успяваме да се поставим на мястото на детето, както и на това на родителите му, защото освен солидната теоретична и практическа подготовка, доверието и връзката с пациентите са съществени за добрия изход.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
За мен най-трудно е съчетанието на работата със семейните ангажименти, защото при нас тя не приключва с края на работния ден. Винаги има какво още да научим, да прочетем. Отделно смятам, че участията в обучения, особено в чужбина, ни дават възможност да бъдем още по-полезни за нашите пациенти, което отново е време, далеч от семейството. Трудност за младите е също прилагането на теорията в реалната практика, както и несигурността, поради липсата на опит. В тези моменти е наистина важно да имаме подкрепа от нашите ръководители и колеги.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Бих казала – да. Дори и да имат първоначален момент на недоверие, бързо разбират, че имаме една цел и че мога да им помогна. Пациентите търсят отношение, разбиране и обяснение. Важна е собствената ни увереност като лекари, но, разбира се, и да знаем, че в процеса на обучение имаме към кого да се обърнем за съвет.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Най-големият проблем е липсата на кадри. Затварят се цели отделения, в други пък малкото останал персонал се преработва, а тези, които са кадрово обезпечени, надвишават лимита си. В болницата, в която работя, тесните специалисти са в сградата, но не навсякъде е така. На пациентите им се налага да пътуват десетки или стотици километри за достъп до детски кардиолог, ендокринолог, невролог, а в много случаи това време е ценно.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Националната педиатрична болница трябва да е държавна, многопрофилна, с мултидисциплинарен екип. Ще бъде чудесно да има такава болница, дори две или три, но това няма да реши проблема с кадрите, грижата и условията в периферията. Тези болници ще поемат пациентите с тежки или редки заболявания, но останалите също имат нужда от качествена грижа, която в много области е невъзможна.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Освен условията на работа и програма за привличане на кадри, смятам, че българските пациенти за дезинформирани. Медиите са съсредоточени върху трагедии, лекарски грешки, сензации. Част от пациентите разчитат на интернет за диагноза и лечение. Смятам, че има нужда от информационна кампания, която да насочи правилно пациентите, да ги информира каква е ролята на ОПЛ, какво означава неотложен кабинет, кои състояние са спешни, кога да повикат екип на спешна помощ и т.н. Това ще разпредели натоварването и по този начин ще има по-добра грижа за пациентите.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая да бъда част от медицината на бъдещето, в която здравеопазването, освен иновативно, е достъпно, ефективно и хуманно. Мечтая всяко дете да има шанс за пълноценен и щастлив живот… Благодарение на напредъка, който се случва пред очите ни – например съвременните терапии при муковисцидоза, спинална-мускулна атрофия и много други живото-ограничаващо заболявания, съм оптимист, че най-хубавото предстои.