Д-р Кремена Пармакова завършва медицина в МУ-София през 2001 г. От 2002 г. до 2007 г. работи като епидемиолог в дирекция „Надзор на заразните болести”, отдел „Противоепидемичен контрол” на Столична РИОКОЗ (понастоящем РЗИ), където придобива и специалност по епидемиология на инфекциозните болести. От 2007 до 2015 г. е главен асистент в отдел „Епидемиология и надзор на заразните болести” на Националния център по заразни и паразитни болести. От 2015 г. до момента работи в Министерство на здравеопазването, първоначално като главен експерт, а понастоящем като началник на отдел „Надзор на заразните болести“.
Интервюто е публикувано в брой 4|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК.
Д-р Пармакова, разкажете ни повече за отдела, който оглавявате?
Отдел „Надзор на заразните болести“, който ръководя, се състои от 9 експерта с компетентност в областта на надзора и контрола на заразните болести, в т.ч. противоепидемичен режим на работа в лечебните заведения и организираните колективи; осигуряване на ваксини за изпълнение на Имунизационния календар и имунопрофилактика, изпълнението на национални програми както по ваксинопрофилактика, така и свързани с лечението и профилактиката на туберкулоза, СПИН и ХИВ и др. Както се вижда дейността е многостранна.
Основната задача на отдела е да осъществява контрол по отношение на административното изпълнение на посочените дейности, както и да оказва методическа помощ на РЗИ и медицински специалисти, да организира и да участва в обучения за медицински специалисти в описаните области. Отделът, както и цялата дирекция към която принадлежи – дирекция „Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите“, подпомага министъра при ръководене на националната система на здравеопазване във връзка с контрола на дейностите, свързани с опазване на здравето на гражданите, държавния здравен контрол, профилактиката на заразните болести и ограничаването на тяхното разпространение.
По време на Десетата експертна среща по ваксинопрофилактика, която се проведе в средата на март тази година, вие изнесохте доклад за изпълнението на Имунизационния календар за 2023 г. Бихте ли обобщили накратко какво показват резултатите…
Резултатите показват, че вървим в правилната посока. Отчита се нарастване на имунизационния обхват с основните имунизации при децата до 2-годишна възраст спрямо предходните години. Това са най-добрите резултати след 2019 г. Регистрираният през 2023 г. в страната обхват е 93% със задължителни имунизации в ранна детска възраст. По традиция най-много деца са ваксинирани срещу вирусен хепатит тип Б и срещу туберкулоза през първите дни от живота им, съответно 97.2% и 96.5%.
През първата година от живота им с 3 приема ваксини срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б са обхванати 92.4% от подлежащите деца, а със завършен имунизационен курс срещу хепатит Б са 92.3%. Ваксинирани с основна имунизация от 2 приема срещу пневмококови инфекции са 91.7%. Получили през втората година от живота си 1 прием ваксина срещу морбили, епидемичен паротит и рубеола са 91.6% от подлежащите.
Вижда се, че все още сме далеч от необходимите 95%, но полаганите от всички изпълнители на имунизационната програма в страната усилия дават резултати.
Кои според вас са причините да не можем да постигнем желания ваксинационен обхват при част от ваксините?
Причините са различни. През последните години говоренето в общественото пространство за ваксините се увеличи многократно, но с това се увеличиха и дезинформационните публикации и изказвания. Освен това, темата се политизира и голямата тежест, която се хвърли ненужно върху нея, я амортизира. Хората се пренаситиха на „ваксини“ и доверието им се разколеба. Част от тях се отказаха от ваксините, надявам се, временно.
Освен това, методът който се използва за изчисляване на имунизационния обхват включва като знаменател всички подлежащи деца. Използват се официалните данни от Националниа статистически институт. За съжаление, в България няма начин, по който може да се каже колко от децата реално пребивават у нас и колко са дългосрочно в чужбина.
В пациентските регистри на ОПЛ са вписани деца, които не могат да бъдат имунизирани, защото отсъстват от страната, но реално това не може да се докаже, освен по липсата на посещение или невъзможност да бъдат покрити. Част от тези деца обаче се прибират в страната за няколко месеца и тогава те могат да бъдат ваксинирани, ако в страната, в която пребивават, това не е направено.
Предходни години сме изчислявали, че ако се приспадне броя на децата, които са трайно в чужбина (който е ориентировъчен), обхватът би се вдигнал с няколко процента.
Трета причина е обхватът с ваксини на деца от ромските общности. В някои области има деца от ромски произход, които живеят далеч от здравната система, в труднодостъпни места и те остават извън профилактичните имунизации. В други места, поради намаляване броя на практикуващите ОПЛ, част от тези деца нямат лекар, който да ги ваксинира, а пътуване до имунизационния кабинет на РЗИ е трудно или невъзможно. Проблемите са различни, но резултатът е, че част от тях са неваксинирани.
Има и други проблеми като например с доставка на дадена ваксина, грипните епидемии, по време на които профилактичните прегледи и имунизации временно се преустановяват, неинформираност или незаинтересованост на родители, но техният дял е много по-малък спрямо първите три.
Какви стъпки държавата ще предприеме за подобряване на комуникационната си стратегия по отношение на ваксините?
Хората дълго време слушаха експерти. Те, разбира се, са важни, защото чрез тях трябва да говори науката, експертизата и опитът. Но след пандемията от COVID-19, след дългото говорене е време да се обърнем към хората на техния език, с простите послания, които са лесно разбираеми, човешки: „Ваксинираме се, за да сме здрави!“, „Ваксинираме се, защото ваксините ни пазят!“.
С колегите от дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, т. нар. Пресцентър, от началото на април стартираме информационна кампания за ползите от ваксините. Имаме свой символ – ваксината „Плюсмен“, който е герой в анимиран видеоклип, завършващ с посланието: „Ваксинирай се и влез в отбора на супергероя“.
Всеки ден от началото до края на април ще качваме по едно кратко послание. Послание към хората какво са направили ваксините, какво не можем без ваксините, какво сме постигнали заради ваксините.
Ще обявим конкурс за рисунки за деца, свързан с ваксините.
Ще имаме брандирани тениски, сувенири – малки неща, обикновени неща, които стигат до хората и тихичко напомнят за ваксините.
Хубавото е, че в тази нова инициатива имаме вече и партньор в лицето на УНИЦЕФ България, с които заедно започваме и ще завършим април с Европейската имунизационна седмица.
Екипът на Министерство на здравеопазването, който ръководи националната политика в областта на ваксинопрофилактиката, е отворен за общи идеи и дейности и с други партньори, защото вярваме, че заедно всички ще помогнем много повече на обществото ни, отколкото ако се съревноваваме или противопоставяме.
От края на миналата година МЗ стартира инициатива „На разговор за ваксините“, насочена към лекарите. Какви са въпросите, които възникват по време на този разговор и какви са нуждите на лекарите?
Така е, опитваме се да достигнем до лекарите по различен начин. Това е инициатива на МЗ, която се провежда в платформата Credoweb. Решихме да говорим с гостите, да обсъждаме важни теми, а не само да се представят предварително подготвени материали. Така възникват въпроси и се обсъждат идеи, които не са били засегнати в презентациите. До момента са проведени няколко подобни разговора, свързани с пневмококовите и HPV ваксините, промените в Наредба №15 за имунизациите в Р България относно имунизациите при новородени, новото Методическо указание с препоръки за имунизации при деца с хронични заболявания.
Кои са най-проблемните звена в българското здравеопазване, в частност – в детското?
Като работеща в областта на профилактиката за мен най-проблемна е липсата на единно професионално мнение на лекарите в страната за ползите от ваксините, както и за тяхното своевременно прилагане.
Непрекъснато в МЗ постъпват сигнали от родители за отказ на лекари да поставят ваксини по национални програми или препоръчителни ваксини. Освен това, ваксини се отлагат ненужно поради алергия, несвързана с ваксината, поради инфекциозно заболяване на член от семейството, поради това имунната система на детето да не се претовари. Има недоверие на българския лекар във ваксините или по-скоро страх от ваксините. Ваксините са набедени, че са опасни, а дефакто това не е така. Те са лекарствени продукти, които минават особено стриктен контрол за безопасност.
Проблемно звено е и липсата на достатъчно педиатри специалисти, особено в по-малките области. Това налага родителите да пътуват до друго населено място, дори и за издаване на протокол или рецепта за лечение на дете напр. с инсулинозависим диабет, да не говорим, ако е необходима хоспитализация или лечение при обостряне.
Затова е необходимо в страната ни да има педиатрични болници – не една, а повече, макар и с по-ниски нива на компетентност, към които да се насочват децата.
Каква е вашата лична визия за детското здравеопазване?
Нямам такава. Имам мечта – да няма дете, което да не е получило здравна грижа, диагностика и лечение. Не говоря за утопия, а за реален достъп до детско здравеопазване.
Какво послание бихте отправили към вашите колеги – лекарите, работещи с деца?
Забравихме да сме състрадателни, да сме емпатични. Знам, че педиатрите и всички други лекари, които работят с деца, имат една детска искра, която никога не загасва в тях. Защото детските очи и усмивки я поддържат жива. Пожелавам на всички да пазят малкото дете в себе си, защото децата са добри по презумпция, а в здравеопазването имаме нужда не само от добри специалисти, но и от добри хора.