Д-р Красимира Байнова завършва Медицински университет – Варна през 2006 г., придобивайки образователно-квалификационна степен „магистър по медицина“. През 2013 г. завършва следдипломното си обучение по детска спешна медицина в Международния университет на Андалусия, Севиля, Испания. През 2016 г. придобива допълнителна квалификация като университетски експерт в лечението на алергичните болести с алергични екстракти към Университета на Севиля. Специализацията си в областта на клиничната алергология завършва през 2017 г. в Университетската болница Virgen del Rocío в Севиля, Испания — един от водещите центрове за алергологични и имунологични заболявания в Европа.
През 2021 г. д-р Байнова успешно взима изпита EAACI/UEMS Pediatric Examination in Allergology and Clinical Immunology, което удостоверява високата ѝ квалификация и експертност в областта на детската алергология и клиничната имунология.
От 2020 г. до момента д-р Байнова е национален консултант за Испания по наследствен ангиоедем към Университетската болница Virgen del Rocío в Севиля, където активно участва в диагностиката, лечението и научните изследвания, свързани с редки имунологични и алергични заболявания.
Д-р Байнова, защо се насочихте към медицината?
Медицината беше моя детска мечта.
Имате специалности по детска спешна медицина и алергология. Коя бе причината да ги изберете?
Обичам децата и работата с тях е една от най-благодарните. В алергологията голям процент от пациентите са педиатрични.
Какви бяха най-ценните уроци, които получихте по време на специализацията си в Севиля?
Колегите ме приеха като равна и ми предоставиха възможността да науча най-доброто от тях. От тях се научих да водя битката за здравето на пациентите докрай, да не се отказвам пред трудните случаи, винаги да търся решение и, когато не мога да го намеря, да поискам помощ навреме.
Какъв паралел бихте направили между българското и испанското здравеопазване?
Испанското здравеопазване е едно от най-добрите в Европа! То е универсално и напълно безплатно за всички здравноoсигурени пациенти – без доплащане, независимо дали става дума за преглед при личния лекар или за извършване на кардиопулмонална трансплантация. Държавните болници, поликлиники и лекари са изцяло държавни. Частните болници, клиники и специалисти не получават държавни субсидии и следователно не представляват конкуренция за държавния бюджет. Достъпът до частно медицинско обслужване се осъществява чрез частни здравни застраховки или чрез директно заплащане, при което всеки разход се документира официално и се фактурира на пациента. Практики като „подкуп“ или „пари под масата“ са немислими и се третират като сериозно финансово престъпление.
За да работиш в държавна болница, е необходимо да преминеш през съответен конкурс или изпит, който е анонимен, обективен и изцяло базиран на знанията и професионалните постижения на кандидата в съответната медицинска специалност.
Държавата е задължена да осигури медицински и санитарен персонал във всички населени места, дори и в тези, които не са географски или професионално привлекателни. Това се осъществява чрез електронна борса, където се предлагат държавни договори с фиксирано и достойно възнаграждение.
Здравноосигурените пациенти имат право на около 50% намаление за всички медикаменти и санитарни продукти, изписани им по рецепта. Изписването се извършва по генерична съставка, което практически елиминира възможността за финансови зависимости между медицинския персонал и фармацевтичната индустрия. Пенсионерите заплащат само 10% от стойността на медикаментите и санитарните консумативи, а децата до 1-годишна възраст и социално слабите пациенти са напълно освободени от заплащане.
Кои световни практики бихте искали да видите приложени и в България?
Бих искала в България да бъдат въведени ефективни антикорупционни мерки и съответни наказателни процедури на всички нива в системата на здравеопазването – от Министерството на здравеопазването и управителните органи на болниците, до редовите медицински работници. Такива мерки трябва да обхващат всички, които си позволяват да изискват „пари под масата“ или да настояват за нерегламентирано закупуване на лекарства по време на болничен престой, без издадена фактура или отчет за направените разходи.
Необходимо е да се въведат ефективни одити в болниците, клиниките и медицинските практики, които да следят за прилагането на добрата клинична практика и медицината, базирана на доказателства.
Наложителен е системен, организиран и унифициран подход към пациента, който да улеснява лечението му между различните звена на държавното здравеопазване, без да се налага сам да търси „къде е най-добре да бъде лекуван“.
Бих искала да има адекватна, системна и непрекъсната грижа за тежко болните деца, децата с увреждания и техните семейства – във всички аспекти: здравен, социален и финансов. Недопустимо е страданието на тези деца да зависи от финансовите възможности на семействата им. Не искам повече да виждам кампании за набиране на средства за лечение на деца в чужбина, защото държавата ни е абдикирала и не може да осигури адекватна грижа и родителите са принудени да търсят помощ чрез обществени дарения.
Емпатията, високата култура на общуване и уважителният тон към пациента, неговите близки и между колегите трябва да бъдат ежедневна норма на всички нива
Кои са най-проблемните точки в българското детско здравеопазване и откъде трябва да започнат промените?
Корупцията е налице на всички нива в българското здравеопазване, като неминуемо засяга и детското здравеопазване. Единствената ефективна мярка срещу това е прилагането на наказателна отговорност при доказани финансови престъпления – системно, последователно и целенасочено, с ясна цел да се прекъснат всички корупционни схеми в сектора.
Липсата на актуализирани стандарти за медицинските специалности води до хаотична, непоследователна и неунифицирана работа, което пряко ощетява здравето на пациентите. Ако в България няма достатъчно ресурс за експертни комисии, които да изготвят и обновяват тези стандарти, могат да бъдат адаптирани модели от други държави в Европейския съюз, където системата за актуализация работи ефективно.
Друг съществен проблем е недостигът на квалифицирани кадри – както лекари, така и медицински сестри и помощен персонал с опит в работата с деца.
Психичното и емоционалното здраве на хронично и тежко болните деца, както и на техните семейства, остава на заден план в системата на здравните грижи. Необходим е интегриран подход, който включва и психологическа подкрепа като част от стандартното лечение.
Образователните програми в медицинските и санитарните специалности трябва да обхващат максимално пълен обем теоретични и практически знания. Отдавна съществуват възможности за професионални обменни програми за студенти, специализанти и специалисти както в рамките на Европа, така и извън нея – и това трябва да бъде заложено в образователните стратегии. Продължаващото медицинско образование и строгият контрол върху неговото качество са ключови за поддържането на актуални знания и висока квалификация на медицинските кадри
Профилактичните и скрининговите програми трябва да бъдат проактивни – системата трябва да „търси“ пациента, а не да разчита, че той сам ще потърси профилактика. Средното ниво на здравна култура у нас не е високо и не може да се очаква, че семействата винаги ще се възползват от превантивните програми..
Сериозен и нарастващ проблем е употребата на стимулиращи и токсични субстанции сред подрастващите, като възрастовата граница на първата употреба тревожно намалява. Необходимо е реално ограничаване на достъпа до такива вещества и системен контрол – местата, където регулациите не се спазват, трябва да бъдат санкционирани системно и с цялата строгост на закона.
Необходима е и ясна държавна политика по отношение на увеличаващия се дял на деца със затлъстяване и метаболитни нарушения – резултат от нездравословно хранене и застоял начин на живот.
Няма как да не ви попитаме и за една все още нереализирана мечта на поколения български педиатри – България да има Национална педиатрична болница. Каква е вашата визия – как трябва да изглежда тя?
България би трябвало да разполага с два или три национални педиатрични центъра, за да може ефективно да обслужва нуждите на децата от цялата страна. София не е България – за много родители на деца с тежки заболявания или увреждания е немислимо да си позволят пътуване или продължителен престой в столицата.
Една национална педиатрична болница трябва да бъде високо специализирано лечебно заведение, което разполага с възможно най-пълен спектър от тесни специалисти, както и с модерна образна и лабораторна диагностика. Болница от такъв ранг не бива да се използва за лечение на баналните патологии, които могат да бъдат поети от общински или регионални педиатрични отделения и кабинети. Нейната роля е да се фокусира върху диагностицирането и лечението на широк кръг комплексни и редки заболявания в областта на тесните педиатрични специалности. Подобна болница трябва да функционира като референтен център за тесните педиатрични специалности, обучителен център за медицински кадри на всички образователни нива и участник в клинични проучвания, гарантиращ достъп до иновативни терапии. Ключов елемент е наличието на висококвалифицирани и опитни лекари-специалисти, педиатрични медицински сестри, психолози и социални работници, обучени да работят с деца и техните семейства.
Не на последно място, болницата трябва да има компетентен, прозрачен и некорумпиран управленски екип, който притежава опит в менажирането на лечебно заведение от подобен мащаб и осигурява на персонала си адекватни условия на труд, съобразени с Кодекса на труда и принципите на професионалната етика.
Вашата кауза – безплатните прегледи на деца в квартал „Факултета“ – е вдъхновяваща. Какво ви мотивира да го правите?
Считам, че децата в риск са тези, които имат най-голяма нужда от моите знания и опит. Това е моят начин да допринеса за децата на България.
С какви трудности се сблъсквате при работата с деца от уязвими общности и как ги преодолявате?
Основната трудност е чувството на дълбока тъга и безпомощност пред абдикиралите институции, от които търсим помощ за тези деца, но рядко получаваме адекватна подкрепа. Да изпратиш гладно дете вкъщи е съкрушително.
Ниската санитарна и житейска култура в изолираните гето общности създава порочен кръг, който обрича тези деца още преди да се родят. Стигмата върху тях е тежка и трудна за преодоляване без целенасочената помощ на цялото общество.
Тези деца боледуват по-често – от недохранване, инфекции, паразитози, хиповитаминози и анемия. Стоматологичното им здраве е в окаяно състояние, а психо-емоционалните им потребности в много случаи остават незадоволени – нито от семейството, нито от институциите, включително образователните.
Браковете между малолетни и непълнолетни все още са факт, а малолетните майки са част от ежедневието – нещо, което би трябвало да предизвиква незабавна реакция и самосезиране от страна на институциите, отговарящи за защитата на правата на децата.
Преодолявам тези трудности, като не се отказвам – продължавам да работя заедно с колегите си – социални работници, учители, психолози и работници на терен. Заедно се опитваме да бъдем онази подкрепа, която държавата и обществото често не успяват да осигурят.
И няколко по-лични въпроса. За какво и на кого благодарите в живота си?
Аз съм православна християнка и като такава винаги и за всичко благодаря на Господ – за семейството ми, за приятелите ми, за хубавите дни, за изпитанията и за пътищата, които винаги се оказваха най-добрите за мен.
Какво ви мотивира в живота и професията?
Винаги любовта към ближния.
Имате ли някаква професионална мечта?
Преди мечтаех да отида на мисия в Африка или Южна Америка, сега се оказа, че не трябва да напускам пределите на родната ми страна, за да лекувам бедни деца. Бих искала в рамките на възможностите ми да помогна на младите лекари и сестри, които идват след мен. Мисля, че те са тези, които могат да променят българското детско здравеопазване за по-доброто на малките пациенти.
Какво е вашето послание към лекарите, работещи с деца?
Да си вършим работата с любовта, отдадеността и безкористността, които заслужават децата на България.