Д-р Ивайло Николов: „Нуждаем се от една по-стабилна и организирана система на здравеопазване“

Д-р Ивайло Николов е роден в София през 1990 г. Завършва ГПЧЕ „Петър Богдан“ в Монтана през 2009 г. и през същата година започва обучението си по медицина в Медицински университет – София. През 2016 г. се дипломира като лекар, а половин година по-късно започва специализацията си по педиатрия към УМБАЛ „Александровска“. В края на 2021 г. придобива специалност по педиатрия.

 

Как се насочихте към тази трудна професия? Защо решихте да бъдете лекар?

Изборът ми да уча медицина е следствие на плодотворните взаимоотношения в гимназиалните  години с преподавателите ми по химия и биология, които породиха в мен желание да се занимавам сериозно с това начинание.

 

Имате придобита специалност по педиатрия, която, както знаем всички, е една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да изберете именно тази специалност?

Интересът ми към педиатрията възникна още в началните години на образованието ми по медицина, когато започнах работа като санитар, а след това и като сестра в детско интензивно отделение. След дипломирането си започнах да доброволствам в Детската клиника към УМБАЛ „Александровска”, която е с насоченост белодробни болести при децата и имах щастието след 6-месечен период да започна работа там… и така до днес.

 

Лично за вас какво е педиатрията?

Педиатрията е най-благородната специалност! Аз бях повече от година лекар в инфекциозно ковид отделение за възрастни и мога да кажа, че емоцията и удовлетворението да си част от екип, насочен към лечението на детски болести, е абсолютно несравнимо.

 

Педиатърът според вас трябва да е…

На първо място, за да стане един човек добър лекар, той трябва да може да слуша и анализира, да задава правилните въпроси както на своите пациенти, така и техните близки. В работата с деца се изисква малко по-особено отношение – повече търпение и умение за предразполагане на пациентите. Също така трябва да споменем и контакта с родителите. От изключителна важност е от самото начало на родителите да бъдат обяснени различните форми на развитие на заболяването, терапевтичното ни поведение, възможните усложнения и времето, необходимо за възстановяване на пациента.

 

Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млад?

Мисля, че контактът с децата така е по-лесно осъществим, а що се отнася до родителите – смятам, че доверието им не зависи от възрастта на лекаря, а от внимателния подход и резултата от лечението.

 

Още в самото начало на пандемията избрахте да бъдете на първа линия и станахте част от екипа на ковид-отделението на Александровска болница. Как се взима такова решение? А какво ви донесе този избор?

Всеки лекар, който приема професията си като призвание, взима такова решение, без да се замисля много. Изборът ми даде възможност да се сблъскам с голям спектър клинични предизвикателства. Успях да работя и да черпя знания и опит от много добри лекари. И не на последно място – даде ми удовлетворението да бъда полезен в борбата с Ковид-19.

 

Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?

Проблемите са много, но ще отбележа два от най-съществените: нуждата от допълнително финансиране на детските клинични пътеки и осъществяването на проекта за Национална детска болница.

 

Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?

Както аз, така и всички мои колеги в сферата на педиатрията работим отговорно ежедневно, за да може децата в България да получат най-доброто лечение. Усъвършенстваме знанията и уменията си, за да бъдем в унисон със стандартите на запад. Това е, което се очаква от нас, и ние го правим.

 

За какво мечтаете като млад, но вече с доста опит специалист?

Мечтая за една по-стабилна и организирана система на здравеопазване, в която колегите ни остават тук и се развиват спокойно, с желание и удовлетворение от направения избор.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.