Д-р Захаринка Гочева завършва медицина в Медицинска академия – София през 1986 г. в. Има две специалности – по педиатрия (1999 г.) и по обща медицина (2007 г.). Работи като общопрактикуващ лекар-педиатър, като пациентската й листа се състои от над 4000 хиляди пациенти, от които около 3000 са деца.
Какво е да бъдеш педиатър през 2022 г. в България?
За съжаление никак не е лесно да бъдеш педиатър през 2022 г., и то в България. Това според мен е една от най-подценяваните и недооценявани специалности. Като общопрактикуващ лекар-педиатър, нашите грижи и задължения към децата са много по-големи, отколкото получаваме като отношение от обществото и държавата към нас. Ако ние не обичахме професията си и не следвахме призванието си, твърде вероятно е и малкото педиатри, които сме останали в България, да бяхме заминали за чужбина.
Как и защо избрахте тази професия?
Избрах професията си още като дете. Моята майка беше медицинска сестра и работеше в детско отделение. Оттогава започна интереса ми към грижата за здравето на малките деца. Моя детска мечта бе да стана детски лекар и аз я осъществих.
Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си?
Най-много тежи огромното количество административни задължения. Налага се да отделяме голяма част от времето си за попълване на излишна документация. Например, една и съща информация трябва да се предаде на НЗОК и РЗИ под различна форма и написана в различни формуляри. Тоест, липсва комуникация между различните институции, което ни превръща в изкупителната жертва, изпълнявайки много несвойствени за нашата професия задължения.
Тежко е и задължението да сме денонощно на разположение на пациентите си, да не можем да излезнем в отпуска, без сами да сме си намерили заместник и е много неприятно, че няма млади лекари, които да поемат щафетата от нас.
Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?
Да, от много промени! На първо място е, че София е единствената европейска столица без многопрофилна детска болница. Това е огромен проблем както за родителите, така и за нас, педиатрите. Освен това клиничните пътеки, по които се работи, са ниско платени. А когато говорим за педиатрите като мен, в доболничната помощ, при нас заплащането е дори още по-ниско. Прегледите на болни деца, които извършваме, не се заплащат нито от Здравната каса, нито от пациента. Касата изплаща само извършени профилактични прегледи и имунизации. Това означава, че системата е недофинансирана и води до отлив на лекари и медицински специалисти.
Имате ли случай, който няма да забравите никога?
В 35-годишната ми практика като педиатър е имало както много спешни и стресови, така и много комични ситуации. Имало е случаи, в които съм участвала в спасяването на деца от пожар в училище. Имала съм случаи на необичайни и тежки форми на пневмонии и менингит, на синдром на Кавазаки и туларемия, които са изключително редки. И всеки един от тях е назабравим за мен. Разбира се, има и комични ситуации, като например родител да ме попита: „Може ли да запиша детето си за годишен технически преглед при Вас?“. Или: „Колко калории има в един сопол?“.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?
Първото, което съм научила е, че в медицината 2+2 не е равно на четири.
Второ, педиатърът трябва да е изключително наблюдателен, защото не всички майки могат да оценят добре състоянието на детето си.
Трето – доверието пациент-лекар се гради постепенно и трудно, но е изключително важно за навременното и адекватно лечение.
Д-р Захаринка Гочева отблизо
Обичам работата си, защото… децата ме зареждат с положителни емоции и енергия. Неслучайно педиатрите не губим детското в себе си до дълбоки старини.
Талантът, който мечтая да имам, е… да уча с лекота чужди езици.
Най-голямото ми постижение в професията е… наградата „Моят любим педиатър“ от Българската педиатрична асоциация през 2018 г., както и „Лекар на годината“ за 2012 г. Първата е награда от името на родителите, които са гласували за мен, а втората е признание от колегите от БЛС.
Чувствам се щастлива, когато… пътувам сред природата със семейството си.
Вдъхновявам се… когато „мои”, вече пораснали деца, записват при мен бебета си като педиатър и личен лекар.
Последната книга, която прочетох, е… „Опашката” от Захари Карабашлиев.
Музиката, която харесвам, е… поп и класическа музика.
Релаксирам, когато… съм сред природата.
Хобито ми е… да се занимавам с отглеждане на цветя и пътуване към нови непознати култури и места по света.
Вярвам, че… все някога ще има Национална детска болница.