Д-р Димитър Печилков: „Необходими са комплексни мерки за решаване на проблема с хроничния недостиг на медицински сестри“

Срещнахме се с д-р Димитър Печилков, началник на Детско интензивно кардиологично отделение (ДИКО) към Национална кардиологична болница, за да поговорим за наболелия от доста време проблем с липсата на медицински сестри, за трудностите, пред които е изправено отделението, и разбира се – за детското здравеопазване като цяло.

Д-р Печилков, разкажете ни повече за отделението, което оглавявате?

Националната кардиологична болница (НКБ) е здравно заведение с утвърдени над 50-годишни традиции както в грижите и лечението на пациенти със сърдечносъдови заболявания, така и в обучението на специалисти в тази област. В нея се разполага и Центърът за комплексно лечение на деца с вродени сърдечни малформации (ВСМ). Тъй като това е единственият подобен център в страната, той е от национално значение за нуждите на децата с ВСМ и техните семейства. Като обособена структура той функционира от 1995 г., като в него влизат различни звена, съвместими с европейските и световните стандарти: детска кардиологична амбулатория, отделение по детска кардиология, детско интензивно кардиологично отделение, отделение по хирургия на ВСМ.

Детското интензивно кардиологично отделение е мястото, където се отглеждат децата веднага след осъществяване на сърдечната операция. То разполага с 3 зали, с 8 напълно оборудвани пациентски места за деца от 1-дневна до 18-годишна възраст. В отделението работи екип от лекари детски кардиолози, профилирани в интензивното лечение на деца, специалисти по здравни грижи, преминали специален курс на обучение за интензивни грижи при кардиологично болни деца, и рехабилитатори. През последните три години през отделението преминават средно по 200-220 деца след сърдечна операция или интервенционална процедура, като около 50 от тях са новородени с критични сърдечни заболявания.

От доста време с тревога алармирате за един огромен проблем – липсата на медицински сестри. Коя е причината?

За проблема с липсата на медицински сестри, квалифицирани в интензивните грижи за сърдечно болни деца, сме алармирали още през 2017 г. в Парламентарната комисия по здравеопазване. В следващите години многократно официално сме уведомявали Министерството на здравеопазването, съсловните организации, ръководството на факултета по обществено здраве (ФОЗ), пациентските организации и медиите. Въпреки нашите усилия за преодоляване на този проблем, не успяхме да се справим с него самостоятелно. През последните 6 години броят на сестрите в отделението постепенно намаля от над 20 до 8 в началото на 2024 г. Това критично намаляване на персонала е една от причините за ограничаване на възможността за използване на цялата леглова база, като в момента се използват само половината от наличните легла. Проблемът в интензивните отделения за деца след сърдечна операция е, че е необходимо по-голямо насищане с персонал с по-висока квалификация. В медицинския стандарт по кардиохирургия е описано, че след сърдечна операция една сестра може да се грижи за не повече от 2 деца. Това съответства на стандартите в Европа. Нарушаването на това съотношение 1:2 (сестра:пациент) би довело до значително влошаване на качеството на работа и нарастване на смъртността след сърдечни операции при деца, което е доказано в множество проучвания.

Кои са причините за липсата на медицински сестри?

Причините за липсата на медицински сестри са няколко. Първо, трайното намаляване на броя на работещите сестри в страната до нива, които са 2 пъти по-ниски в сравнение със средните в страните от ЕС, на фона на увеличаване на болничната легловата база, която е 1.6 пъти по-голяма в сравнение със средната за ЕС, тоест – малко сестри на много болнични легла. Второ, липсва интерес към работата с деца, особено в интензивните отделения. Трето, заплащането е недостатъчно! Конкретно за нашето отделение към изброените причини се добавят и: тежката работа, големият брой нощни дежурства, необходимостта от полагане на извънреден труд, субоптималната организация на оперативната активност, липсата на добри оперативни резултати, значителната смъртност и т.н. За съжаление, в страната липсва подобно на нашето отделение, откъдето ние да можем да „откраднем“ подготвени сестри, които веднага да се включат равностойно в работата. Обучението на сестра за работа в детска сърдечна реанимация отнема поне 1 година.

Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се разреши този проблем?

За решаване на проблема със задълбочаващия се хроничен недостиг на медицински сестри са необходими комплексни мерки. Те трябва да започнат още от обществото, което да покаже уважение към тази тежка професия. Какви стъпки сме предприели ние и смятаме, че трябва да се придържаме към тях:

• повишаване на възнаграждението;
• редовни контакти с ФОЗ и провеждане на промоции и лекции;
• специална програма за обучение на сестри за интензивно лечение на деца (осигурили сме манекени на бебета и деца);
• създаване на позиция на сестра обучител и отговорник за клиничната работа;
• участия в международна програма за повишаване на качеството на лечение на сърдечно болни деца, организирана от Детската болница в Бостън и Харвардския медицински университет;
• създаване на реални възможности за кариерно развитие на сестрите;
• ангажиране на пациентските организации;
• ангажиране на Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието;
• ангажиране на социалните медии.

Целта е утвърждаване на ролята на сестрата като ключов член на мултидисциплинарния екип, полагащ интензивни грижи за децата със сърдечни заболявания.

Кои са другите трудности, с които се сблъсквате като началник на отделението?

За щастие екипът, с който работя в отделението, е съставен от хора, които са готови да дадат всичко от себе си в борбата за подобряване на грижите за критично болните деца. Заедно с тях успяваме да се справим с ежедневните предизвикателства на клиничната работа.

Отделението ви е част от една уникална за България структура – Националната кардиологична болница. Как виждате ролята на държавата по отношение на болницата и детското здравеопазване като цяло?

Крайно време е държавата да осъзнае, че трябва да се фокусира ефективно върху детското здравеопазване. Нашето звено е едно от приоритетните, тъй като в страна няма реална алтернатива. Ако бъде допуснато спирането на работата, ще има тежки негативни последици:

• за държавата – увеличаване на разходите за лечение на децата в чужбина;
• за родителите и техните деца – особено за децата с критични ВСМ и при спешно възникнали проблеми при кардиологично болни деца, нуждаещи се от кардиохирургично лечение. В тези случаи лечението трябва да се осъществи в рамките на няколко часа до няколко дни. При липса на възможност за такова лечение в България, това ще доведе до повишаване на детската смъртност с последващ изразен негативен отзвук както в обществото, така и в цялата ни система на здравеопазване.

Според вас изграждането на Национална детска болница би ли спомогнало за разрешаване на голяма част от проблемите на детското здравеопазване?

Изграждането на Национална детска болница е задължително и е крайно време този проект да бъде реализиран на практика. Само така ще се даде възможност на децата на България да получат съвременни комплексни медицински грижи, без да е необходимо да бъдат прехвърляни между специализирани звена в различни болници и тяхното здраве да бъде излагано на риск.

Какво послание бихте отправили към вашите колеги – лекарите, работещи с деца?

Да се грижат за пациентите си така, както биха го направили за своите собствени деца. Да са съпричастни и готови на компромиси с родителите, които страдат заедно с болните си деца. Да не премълчават и толерират проблемите, които забелязват по време на работа, а да ги споделят и да търсят начин да ги разрешат. Да бъдат обществено и социално активни в името на защитата на детските права и здраве.