Д-р Диана Павлова: „Да си педиатър в България означава да бъдеш много издръжлив и смел“

Д-р Диана Павлова завършва Медицинския университет – София през 1988 г. Има две придобити специалности – по детски болести (1996) и по обща медицина (2008). От 2001 г. досега има самостоятелна практика като общопрактикуващ лекар в Перник. Понастоящем ръководи и практиката за доболнична помощ на УМБАЛ „Лозенец“ в София. Д-р Павлова участва в многобройни национални и международни конгреси и семинари по педиатрия. Член е на Българския лекарски съюз и на Българската педиатрична асоциация.

 

Какво е да бъдеш педиатър през 2022 г. в България?

Да бъдеш лекар изобщо означава да имаш солидно медицинско образование, стабилна и устойчива ценностна система, да практикуваш медицина на доказателствата и да си отворен към новостите. И много труд. Означава също дар от Бога и емпатия към ближния. А да си педиатър в България през 2022 г. означава и да бъдеш много издръжлив и смел.

 

Как и защо избрахте тази професия ?

Избрах я още като дете и никога не подложих на съмнение избора си.

 

Дневно по колко деца минават през кабинета ви? 

Най-общо казано – много, защото кабинетът на ОПЛ е мястото, където малките пациенти се довеждат по всякакъв повод: запушен нос, бързопреходен обрив, температура от няколко часа, но като и по-сериозна причина, нуждаеща се от спешна намеса. Освен това с годините се създаде модел, при който различни институции вмениха на ОПЛ най-разнообразни административни дейности – издаване на бележки за здраве и за болест, за проведени имунизации и профилактични прегледи и т.н., и т.н.

 

Какви са наблюденията ви относно имунизациите – от какво се страхуват родителите?

Като цяло голямата част от родителите няма кой знае какви страхове. Обяснявам им подробно какви са ползите и рисковете от имунизациите, какви локални и общи реакции могат да се очакват и как трябва да реагират в такива случаи.

 

Съдейки по вашата практика, как се отрази Ковид пандемията върху имунизациите на децата?

Нормативно имунизациите бяха спрени за много кратък период – от 8 март до 20 април 2020 г. Тогава именно колеги педиатри от доболничната помощ сигнализираха обществото и институциите, че това е грешка. Така че нямаше как да настъпят някакви трайни последствия от това. Даже в последно време се засили интересът към незадължителните ваксини. Ковид пандемията показа на обществото, че инфекциозните болести не са само в учебниците.

 

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си?

Това са общите за ОПЛ проблеми, като главният е 24-часовото разположение, което е нефизиологично, прави трудно до невъзможно ползването на отпуск, даже при заболяване, и създава големи затруднения по отношение на поддържането и повишаването на квалификацията на лекаря. Друг проблем е претрупаността с административни задължения. Ще спомена и недостатъчното финансиране на някои дейности, което е особено видно в практиките, които обслужват голям брой деца.

 

Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?

Независимо дали пациентите и обществеността като цяло го осъзнават и признават, детското здравеопазване в България има големи предимства. То се отличава с уникална достъпност и е безплатно за родителите, които не заплащат здравни осигуровки за децата си, нито потребителски такси в извънболничната и болничната помощ.

В утвърдения стандарт по обща медицина критерият за достъпност означава възможност поне 70% от пациентите, потърсили помощ извън случаите на спешност и планови дейности, да бъдат консултирани в рамките на до 5 работни дни от момента, в който са се обърнали към ОПЛ. На практика обаче както децата, така и голяма част от възрастните  се преглеждат в същия или на следващия ден. Това не е така в много държави с развита медицинска помощ.

Положителен фактор е и наличието (все още!) на ОПЛ, които имат специалност „Педиатрия“. Родителите оценяват това предимство, но с годините в общопрактикуващите педиатри се натрупва усещането и огорчението, че институциите и Здравната каса в качеството на застраховател не оценяват икономиите, които се реализират благодарение на добрата ни квалификация. Така например в нашата практика се икономисват значителни средства за излишни изследвания и консултации.

Оттук произлиза и отговорът на въпроса от какви промени се нуждаем. Те са: подобряване на финансирането на работещите в системата на детското здравеопазване, отпадане на излишните административни тежести и по-скорошно решаване на проблема с 24-часовото разположение. Реализацията на тези промени би направила по-привлекателна специалността „Обща медицина“ за младите лекари.

 

Има ли случай, който няма да забравите никога?

Обикновено помня по-веселите случки и такива, от които съм си извадила поука. Например, един малък пациент на име Дани, който няколко години след 2007 г. (годината, в която България влезе в Европейския съюз) беше пътувал и поживял в различни страни, прибирайки се в България, ме посети за преглед. И ми разказа къде е бил – Гърция, Испания, след което съчувствено и съвсем сериозно ми каза: „А Вие сте си все тук, няма ли за Вас отпуска и почивка?“. И беше съвсем прав, почти не бях излизала в отпуска от 2001 г. Доста се посмях тогава, но и се вслушах в думите му.

 

Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?

1. В критични моменти децата често проявяват по-голяма зрялост, отколкото възрастните.

2. „Всичко казано може да бъде използвано срещу теб“.

3. „Всичко, което се случва във Вегас, си остава във Вегас“

 

Д-р Диана Павлова отблизо

Обичам работата си, защото… е нещо, на което виждаш резултатите.

Талантът, който мечтая да имам, е… да уча лесно чужди езици.

Най-голямото ми постижение  в личен план… са двамата ми внуци.

Чувствам се щастлива, когато… съм с близките си на празници.

Вдъхновявам се… от природата.

Последната книга, която прочетох… беше „Дванадесет странстващи разказа“ на Габриел Гарсия Маркес.

Музиката, която харесвам… е тази, която ми докосва душата – от Стинг до Берковската духова музика.

Релаксирам… като мълча.

Вярвам, че… „Светът е голям и спасение дебне от всякъде“.

Хобито ми е… да пътувам.

 

Интервюто е публикувано в брой 1 | 2022 на „Педиатрия плюс“. Целият брой може да разгледате ТУК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *