Д-р Гена Стойкова завършва медицина в Медицински университет-Плевен през 2019 г. Понастоящем е лекар-специализант по педиатрия в Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, Плевен. От 2022 г. е редовен асистент към Катедрата по детски болести на МУ-Плевен
Интересите на д-р Стойкова са в областта на общата педиатрия, детската кардиология, профилактиката на детските болести. Член е на БЛС и БПА.
Как се насочихте към тази трудна професия? Защо решихте да бъдете лекар?
Към медицината ме подтикна желанието ми да помагам на хората, да бъда полезна на обществото. Винаги съм се вдъхновявала от хора, отдадени на работата си в помощ на другите. Тази професия ми дава най-голяма възможност да осъществя това, което определям и като моя лична мисия.
В момента специализирате педиатрия. Коя бе причината да я изберете?
От една страна, привлече ме голямата обширност на тази специалност. Смятам, че тясното профилиране е донякъде ограничаващо за лекаря, а педиатрията дава чудесна възможност да разсъждаваш цялостно, възприемайки пациента като едно съвкупно цяло. От друга страна, децата са все още незавършени личности и от тази гледна точка е много по-лесно да промениш начина им на живот и следователно – да предотвратиш развитието на много заболявания.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията за мен е начин на живот. Колкото повече работя, толкова повече се убеждавам, че съм направила правилния избор. Децата (както и техните родители) са едни малки вселени – необятни и завладяващи.
Педиатърът според вас трябва да е…
На първо място – добър и състрадателен човек. На второ място – вдъхновен и мотивиран да се развива. На трето място – отговорен и уверен в себе си.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Може би най-голямата трудност е поддържането на баланса между професионалния и личния живот. За съжаление, времето е най-ограниченият ресурс.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Децата като пациенти ми вярват – младата възраст на лекаря определено ги предразполага. Ако говорим за родителите, много зависи от тяхната личност. Ако човек е мнителен по принцип, няма да се довери, дори и на лекар с многогодишен стаж.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Вероятно най-голям е проблемът с организацията на здравеопазването – ограниченият достъп до доболнична помощ, работата по клинични пътеки, излишно големият брой болници, ниското заплащане в държавните структури. Друг голям проблем е липсата на доверие лекар-пациент. Всъщност, едва ли може да се говори за най-големи и най-малки проблеми, защото всеки неразрешен проблем, дори и на пръв поглед незначителен, допринася за недостатъчно ефективното функциониране на здравната система в България.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих работила върху подобряване информираността на родителите по отношение на заболяванията в детска възраст. В частност – изясняване на разликата между спешни състояния и такива с отложена спешност, превенция и профилактика.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?
Да, това определено ще помогне за създаване на по-добра организация на детското здравеопазване и осигуряване на цялостна грижа за пациентите.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая да продължавам да се развивам, за да бъда достатъчно компетентна да допринеса за по-доброто качество на живот на колкото се може повече пациенти. Мечтая да продължавам да срещам и работя с отдадени колеги, които ме вдъхновяват.