Д-р Боряна Данкова завършва медицина в Медицински университет – Плевен през 2019 г. Започва клиничния си опит като лекар в Спешното отделение към Окръжна болница „Света Анна“ – София, през 2021 г. става част от екипа на Клиниката по детска пневмология и фтизиатрия към МБАЛББ „Св. София“, а понастоящем е в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Интересите ѝ са в областта на детската пулмология, развитието на децата през първата година и профилактиката на детското здраве.
Защо решихте да бъдете лекар?
Пред мен никога не е стояла дилема за професионалния път, по който ще поема. В семейството ми винаги е присъствало уважение към лекарската професия и аз мечтаех да заслужа това уважение, когато порасна. Целта беше ясна, усилията, които трябва да се положат – също.
В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?
Тъжно е, че една от най-предизвикателните специалности се нарежда сред последните желания на младите медици. Същевременно това показва, че всеки лекар, посветил се на детското здраве, е воден от чиста подбуда и отговорност към най-малките. При мен привързаността към куклите и домашните любимци прерасна в чувство на отговорност и грижа към околните, а по-късно се превърна в любов към децата.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е единствената специалност, която те кара да разгледаш дадено заболяване по нов начин – с неговите характерни прояви в различните възрасти. А най-любими са ми случаите, показващи компенсаторните възможности на детския организъм. Колко крехък, но и силен може да бъде непорасналият човек.
Педиатърът според вас трябва да е…
Педиатърът според мен трябва да бъде приятел с детето, търпелив с родителите и безкомпромисен, когато се налага.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Като специализант по педиатрия най-голямата трудност, с която се сблъсквам, е съчетаването на два работни графика – този в лечебното заведение, в което работя, и практическите стажове, които са част от обучението ми.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Понякога родителите се стряскат при вида на младия лекар, в чиито ръце трябва да поверят детето си. Разбирам тяхното притеснение и опитвам да го редуцирам, като обяснявам подробно всяко свое действие и обосновавам всяко назначение. Диалогът в лекарския кабинет е от изключително значение и за двете страни.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Главните проблеми в детското, а и не само, здравеопазване са централизацията и ограниченият достъп до специалисти и специализирани отделения в периферните райони на страната. Напливът към столичните специализирани отделения е неспирен, което води до претоварване, а това е предпоставка и за пропуски. Ситуацията, в която се намираме в момента, е резултат от дългогодишно пренебрегване на малките районни болници и превръщането им в амортизирани разпределителни станции.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искала пациентите, с които се срещаме, и техните родители да имат малко по-задълбочени общомедицински познания. Да различават алармиращите симптоми и да търсят навреме медицинска помощ. Върху този проблем работим и с колегите в клиниката – освен че се опитваме да сме изчерпателни в обясненията си по време на медицинския преглед, организираме и срещи с родители, на които се разискват чести болестни състояния в детската възраст. Родителите ръководят лечебния процес в дома и е важно да го правят с разбиране.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?
Създаването на Националната педиатрична болница е дълго отлагана, но постижима мечта. Тази структура на първо място би спечелила време що се отнася до спешната медицинска помощ. А знаем, че времето в медицината е реципрочно на живот. Същото така би улеснила екипната работата на специалистите в различните педиатрични направления, които в момента самостоятелно организират и координират действията си. Въпреки това, не забравяме, че някои диагнози се поставят единствено при леглото на болния, не през телефон и не по разпечатани изследвания.
Какви са плановете ви?
В бъдеще време не мисля, че ще се откъсна от клиничната практика, харесвам екипната работа, динамичността и предизвикателствата, които ежедневно предлага.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая за съвременни, кадрово обезпечени педиатрични отделения в районните болници, както и за достъп до навременна и компетентна помощ за всяко дете. Мечтая да не губя авторитетите от своето обкръжение и някой ден и аз да стана такъв. Мечтая и за повече млади колеги, които не се боят да се отдадат на педиатрията.