Д-р Атанас Учкунов: „Държавата трябва да инвестира значителни ресурси в развитието на човешкия капитал в педиатрията“

Д-р Атанас Учкунов завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през декември 2021 г. От 2022 г. специализира педиатрия в Детското отделение на УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив.

Професионалните му интереси са насочени към острите състояния в детска възраст, неясните фебрилни състояния и ултразвуковата диагностика при деца.

От 2024 г. е лекар към Българската федерация по хокей на трева по проект на Министерството на младежта и спорта за спорт за хора с увреждания. От същата година е и лекар на националния отбор по хокей на трева за хора с интелектуални затруднения (ID Hockey), като до момента е осигурявал медицинско обслужване на няколко големи международни турнира.

През 2023 г. е лекар на българската делегация на Световните летни игри на Спешъл Олимпикс в Берлин (Special Olympics World Games), а през 2025 г. – на българската делегация на Световните зимни игри на Спешъл Олимпикс в Торино (Special Olympics World Winter Games).

Член е на Българския лекарски съюз и на Българската педиатрична асоциация.

 

Защо решихте да бъдете лекар?

Не бих казал, че да бъда лекар беше детска мечта, решението да следвам медицина беше съвсем осъзнато в края на гимназиалното ми обучение. Винаги ми е било интересно как фунционира човешкото тяло, медицината ми се стори най-естествения избор.

 

Специализирате педиатрия, коя бе причината да я изберете?

В педиатрията се влюбих още в пети курс, когато започнахме да я изучаваме в университета. Тогава осъзнах колко всеобхватна е тази специалност. В рамките на едно дежурство педиатърът може да се занимава както с профилактика на здрави деца, така и с диагностика и лечение на заболявания на дихателната, отделителната и храносмилателната системи, инфекциозни болести и много други състояния.

Педиатърът съчетава знанията и уменията на няколко специалисти в една професия, което прави работата изключително разнообразна и динамична. Освен това децата са много интересни пациенти – искрени, неподправени и автентични. Те могат да се влошат за кратко време, но също така често се възстановяват изненадващо бързо, което прави работата с тях едновременно предизвикателна и удовлетворяваща.

 

Лично за вас какво е педиатрията?

Педиатрията е сбъдната мечта, не си се представям да работя нещо друго.

 

Педиатърът според вас трябва да е…

На първо място трябва да е човек, който обича децата, много търпелив, ангажиран и дисциплиниран. Педиатърът трябва да бъде застъпник за пациентите си, дори ако това значи да има търкания с родителите им.

 

С какви трудности се сблъсквате като специализант?

Специализацията по педиатрия е организирана в модули, обхващащи различни специалности и субспециалности, като голяма част от тях се провеждат извън лечебното заведение, в което работя. Това налага честа смяна на работната среда, адаптиране към нови екипи и усвояване на различни организационни и професионални подходи. В същото време продължавам да изпълнявам задълженията си в собственото си отделение, което прави натоварването значително.

 

Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млад?

Много родители се радват, когато видят млад човек срещу себе си. Разбира се, макар и рядко, е имало случаи, в които са подхождали с недоверие към мен. Смятам обаче, че когато хората видят, че си заинтересован и искаш да помогнеш на детето им, възрастта и титлите остават на заден план.

 

Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?

Един от най-сериозните проблеми е кадровата криза. Налице е недостиг както на педиатри и педиатрични медицински сестри, така и на общопрактикуващи лекари, които приемат деца за свои пациенти. Въпреки че през последните години се наблюдава положителна тенденция и все повече млади лекари избират да специализират педиатрия, това се случва предимно в големите градове.

Все по-често виждаме как болници в по-малките населени места предлагат конкурентни възнаграждения, но въпреки това не успяват да привлекат специалисти. Причината е, че за младите лекари заплащането не е единственият и не винаги най-важният фактор. Те търсят добра работна среда, подкрепящ екип, съвременна техническа обезпеченост и реални възможности за професионално развитие.

 

Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?

Тя трябва да бъде място, в което медицинските специалисти могат да работят спокойно и уверено, разполагайки с всички необходими условия за качествена диагностична и лечебна дейност. Същевременно трябва да бъде болница, в която родителите водят децата си с доверие и спокойствие, уверени, че ще получат най-добрите възможни грижи.

 

Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?

Смятам, че детското здраве трябва да бъде сред основните приоритети на държавата. Необходимо е да се инвестират значителни ресурси в развитието на човешкия капитал, за да има и след 10, 15 или 20 години достатъчно добре подготвени специалисти, които да се грижат за здравето на децата ни.

От своя страна бих искал да дам своя малък принос за възстановяването на доверието и уважението към лекарската професия в обществото.

 

За какво мечтаете като млад специалист?

Мечтата ми е някой ден след 20 години практика да погледна назад и да съм доволен от свършеното.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *