Д-р Ана Вучкова завършва медицина в Медицински университет – София през 2024 г. През същата година започва специализация по детска ревматология в Клиниката по ревматология на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев”.
Защо решихте да бъдете лекар?
Като дете не съм си представяла, че ще бъда лекар, може би защото не съм израснала в семейство на лекари. Избрах да следвам медицина на по-късен етап от ученическите си години. Благодарна съм, че срещнах подкрепа от моето семейство, приятели и учители, въпреки че гимназиалното ми обучение бе в изцяло друга сфера.
В момента специализирате детска ревматология. Коя бе причината да я изберете?
По време на обучението ми винаги, когато са ме питали приятели и колеги какво искам да специализирам, отговарях, че единствено не искам да специализирам педиатрия, защото не бях сигурна как ще се справя с мисълта за болни деца. Но в пети курс, още след първото ми упражнение по педиатрия, разбрах, че това е моето място.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е необятно море от възможности, но и от отговорности.
Педиатърът според вас трябва да е…
Педиатърът трябва да е винаги усмихнат и търпелив. Работата с деца е по-трудна, тъй като отнема повече време да се спечели тяхното доверие. Трябва да умее да предразполага децата и спокойно и търпеливо да им обяснява всяка една манипулация, за да може те да са спокойни. Педиатърът трябва да може да изгради връзка с детето, но и с неговите родители.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Отговорността е огромна. Често след дежурства се случва да премислям всеки един пациент и всяко едно решение, което съм взела. Друг проблем за мен е намирането на баланс между личното време, работата и обучението.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Децата се доверяват по-лесно на младите и усмихнати лекари. От друга страна, по-трудно се печели доверието на родителите им, но когато видят, че детето им е спокойно с мен и подхождам с търпение, и когато отговарям на всичките им въпроси, свързани с неговото състояние, комуникацията върви без проблем.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
В детското здравеопазване съществуват множество организационни и административни проблеми. Сред най-сериозните е задълбочаващият се недостиг на специализирани медицински кадри в по-малките населени места, което води до забавяне на диагностиката и лечението на редица заболявания. Друг проблем е изписването на скъпоструващи лекарства, което е обвързано с редица административни затруднения и бюрократщина, което в някои случаи води да забавяне в лечението на децата. Работя в клиника, в която повечето деца са с хронични заболявания и преходът към специалисти за възрастни е затруднен процес. Някои от нашите пациенти провеждат лечение с биологични препарати, които не са одобрени за лечение при възрастни и се налага ние да продължаваме да ги изписваме, а в същото време няма как да проследяваме пациента, тъй като вече е над 18 години.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Необходимо е изграждането на единен център за осигуряване на комплексна грижа за децата, който да обединява всички субспециалности под един покрив. Също така е нужен мултидисциплинарен екип за диагностицирането, лечението и проследяването на деца с хронични заболявания. В момента много често се налага специалистите да пренасочват децата и родителите им от едно лечебно заведение в друго, което води до забавяне в лечението.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искала да се подобри отношението на пациентите и техните близки към лекарите, да се върне уважението и доверието към нас.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая за Национална детска болница, в която децата да получават комплексната медицинска грижа, от която се нуждаят, а младите лекари да имат възможност за развитие и професионално усъвършенстване.