*Интервюто е публикувана в брой 7|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Доц. Ирен Цочева завършва медицина в Медицински университет – София. През 1997 г. започва професионалния си път като участъков терапевт в ХII поликлиника в София. От 2000 г. е последователно докторант, асистент и главен асистент към Катедрата по педиатрия на МУ – София и работи в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“. В периода 2002-2003 г. специализира в „Лудвиг Максимилианс Университет“, Мюнхен, под ръководството на проф. Ерика фон Мутиус – световен експерт в областта на детската астма,. През 2006 г. защитава докторска работа на тема „Клинични, имунологични и генетични особености на бронхиалната астма в детската възраст”. От 2006 г. е специалист по детски болести, а от 2014 г. – по детска пневмология и фтизиатрия. Дипломиран магистър е по обществено здраве и здравен мениджмънт. От декември 2019 г. има присъдена академична длъжност „доцент“ по педиатрия.
От 2014 г. ръководи Направление за деца с остри респираторни заболявания на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Александровска“, а от 2019 г. досега е началник на Клиниката по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Доц. Цочева, завеждате Отделението по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Бихте ли ни разказали малко повече за него?
Бих искала да започна с една позитивна новина – благодарение на ентусиазма и усилията на целия екип, Отделението по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ се разви до Клиника по педиатрия. Това ще даде на колегите по-големи възможности за научна дейност и участие в научни проекти. Лекарският екип на клиниката се състои основно от млади лекари – специалисти и специализанти, които влагат много душа и сърце в работата си. Като Отделение по педиатрия бяхме създадени едва 2019 г., но много бързо се превърнахме в разпознаваема и търсена структура за лечение на пациенти от цяла България. Днес Клиниката разполага с 15 легла – 5 кърмачески и 10 за по-големите деца, като основно предимство е, че всяко едно от тях е оборудвано с мониторна система, с възможност за наблюдение от сестринския пост и лекарския кабинет, както и с инсталация за подаване на кислород и аспирация. Това дава възможност за по-голяма увереност и сигурност при проследяването на тежко болните пациенти. Клиниката по педиатрия е изцяло реновирана и поддържането на изрядна хигиена е основен приоритет.
Едно от първите неща, които направихме в Клиниката, бе да си изработим собствен Етичен кодекс. В него думите колегиалност, екипност и лоялност са от основно значение, както и посрещането на пациентите с усмивка. Друг основен момент е създаването на чувство за общност и разбирането, че всички – лекари, медицински сестри, санитари, болногледачи и т.н., сме едно цяло и само заедно можем да се справим с трудностите, през които минаваме. А трудностите са неизбежни и много. Едно от големите предизвикателства беше да се утвърдим като неразривна работеща единица на „Пирогов“. Не беше лесно, но удовлетворението е голямо. Друго основно предизвикателство е, че лекарският екип на Клиниката обслужва и Спешния кабинет по детски болести. Това налага поддържането на много по-голям дежурен персонал денем и нощем, 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни годишно. Натоварването на дежурните екипи по време на празничните дни е огромно. От друга страна обаче, този ритъм на работа налага включването на младите лекари и специализантите активно още от първите месеци и бързото придобиване на изключително богат опит, свързан със спешните състояния в детската възраст. „Пирогов“ е изключително добра база за общопедиатрична подготовка.
Когато се касае за спешни състояния в детската възраст, може би поради липсата на Национална педиатрична болница първи избор на родителите в София и околността е „Пирогов“. Кога според вас е реалистично бъдещата детска болница да стане реалност?
Да, истина е, че „Пирогов“ в съзнанието на всички се асоциира със „спешност“, а, от друга страна, всяко нарушаване на здравето на собственото дете се възприема от родителите като „спешно“. Така ние имаме пациенти от цялата страна, които са се самонасочили към „Пирогов“, без дори да потърсят лекарска помощ по местоживеене. Това ни поставя в изключително затруднено положение, защото Клиниката няма как да се раздуе като балон и да приеме всички. В такива случаи колаборираме с останалите детски звена в София, но проблемът съществува.
По въпроса за Национална детска болница – такава се „строи“ в София повече от 40 години, което я превръща в една химера и играе лоша шега на съвременните проекти. А необходимостта от създаването ѝ е безспорен факт. Бързата и комплексна оценка на редица неясни или коморбидни състояния е от съществено значение за положителния изход, което е целта на всеки медик.
А какво е мнението ви за детското здравеопазване в България? Кои са най-проблемните точки и откъде трябва да започнат промените?
Може би ще ви учудя, но смятам, че на фона на разрухата и хаосът, които царят в много области в нашата страна, детското здравеопазване е на много добро ниво. Педиатрите остават едни от най-ангажираните медицински специалисти, които се интересуват активно и проследяват пациентите си. Колегите са в крак със съвременното лечение и неслучайно толкова много родители, живеещи в Западна Европа, търсят лечение за своите деца именно тук. Разбира се, възможност за подобрение съществува на всяко ниво. Когато преди 5 години приех предизвикателството за създаване на Спешно педиатрично отделение, аз бях убедена, че времето е най-ценният ни ресурс в лечението на спешните състояния, който трябва да оползотворяваме максимално. Работата ни през тези години, многократно го доказа чрез спасяването на редица детски животи. Развитието на въздушните линейки още повече ще допринесе за това. Друг съществен проблем, върху който е необходимо да се работи, е въпросът с профилактиката и то не само максимално ваксинационно покритие и включване на нови ваксини и скрининги за различни заболявания, но най-вече осъзнатия избор на родителите за здравословен начин на живот на техните деца.
И няколко по-лични въпроса. Защо избрахте педиатрията за своя специалност?
Докато медицината, като професионален път, винаги е била ясно начертана в съзнанието ми от най-ранна детска възраст, то изборът на специалността педиатрия настъпи по-късно. След завършване на Университета започнах работа като участъков лекар с възрастни пациенти, но след 2 години работа, ясно осъзнах, че това не е моето. За насочването ми към детските болести, несъмнено, чрез личния си пример и отдаденост, роля имаше и майка ми, която беше педиатър.
Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес?
Педиатрията е тежка специалност – факт, който остава недоразбран дори в медицинското съсловие в България. Когато специализирах в Мюнхен, бях учудена как много по-голям процент от лекарите педиатри в Университетската клиника бяха мъже, което беше в пълна противоположност на ситуацията в Клиниката, от която идвах. От друга страна, педиатрията е изключително зареждаща специалност, защото само тук имаме толкова много наистина оздравели пациенти. За мен начинът да се справя със стреса е да обичам това, което правя и да влагам в него цялото си същество. От друга страна обаче, когато почивам, също се разтоварвам на 100%. Обичам да пътешествам, да съм сред природата и да попивам от нейната мъдрост.
Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?
Възхищавам се на тяхната борбеност, сила за живот и позитивизъм!
А случай, който няма да забравите никога?
Много случаи вече са се натрупали, но ще разкажа за един. Преди години при мен дойде майка с малкото си момченце, които живееха в Нова Зеландия. През последната половин година детето около 8 пъти беше приемано в спешно отделение с астматичен пристъп. Майката се надяваше да намерим начин това да не се случва отново. Медикаментите, които имаше и бяха използвали, бяха стандартните за лечение на астма, но направихме нова схема какво, как и в каква доза да прилага. И какво беше удовлетворението ми, когато се върнаха след повече от година и споделиха, че не се е налагало повече посещение на спешни центрове. Това показва колко е важно обучението на пациентите и родителите им и вдъхването на вяра, че могат сами да се справят, като прилагат правилното лечение.
За какво и на кого благодарите в живота си?
Благодаря на родителите си, които ме възпитаха да бъда отговорна и да се стремя, когато правя нещо, каквото и да е то, да го правя най-добре! Благодаря на съпруга си, който винаги ме е подкрепял и е поемал дома, когато отсъствам! Благодаря на тримата си сина, които ежедневно продължават да ме учат, колко разнообразен е животът!
Какво послание бихте отправили към вашите колеги – лекарите, работещи с деца?
За да бъдеш добър педиатър, ти е необходимо не само много знание, нужно е да влагаш сърцето и душата си в работата с децата! Педиатрията не е специалност, тя е призвание!