С доц. д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор на Р България, разговаряме за съвременната педиатрична грижа у нас и по света, ваксинопрофилактиката и детското здравеопазване.
Доц. Кунчев, каква е съвременната педиатрична грижа, която се прилага по света, и къде е България на този фон – какви са постиженията и кои са липсите?
Въпросът ви предполага задълбочени знания за педиатрията у нас и по света, с каквито аз не разполагам. Мога да дам мнение само като страничен наблюдател на процесите. Като цяло не само педиатричната мрежа, но и цялата здравна система в България често е обект на много критики. Определено има основания за това, но ми се струва, че често в желанието си да вървим напред и да подобряваме системата сме склонни да пропускаме и някои положителни неща и тенденции. Според мен основан капитал на нашата педиатрия са хората – лекари, сестри, лаборанти и друг персонал, които неуморно работят в нашите лечебни заведения. Голяма част от тези хора са висококвалифицирани и напълно отговарят на световните стандарти в тази дисциплина. За съжаление, и тук все по-често се усеща острата липса на персонал, и то вече не само в провинцията, но и в големите болнични структури, каквито са областните и университетските болници.
Според вас кои са най-проблемните звена в българското здравеопазване, в частност – в детското?
Аз не бих ги определил като проблемни, а по-скоро като липсващи. На първо място – липсата на голяма специализирана и разгърната във всички направления педиатрична болница в София, но и такива в останалите 3-4 големи градове в България.
Като комбинираме хроничния недостиг на персонал с липсващата съвременна болнична база, получаваме точно тази картина, която имаме сега. При това за мен по-големият проблем са специалистите, защото изграждането на един високоспециализиран лекар-педиатър е бавен, труден и скъп процес. Задържането му в системата при наличие на много други професионално съблазнителни перспективи – още по-трудно.
Каква е вашата лична визия за детското здравеопазване?
Тя е ясна на повечето експерти, работещи в здравеопазването – модерни болнични бази, добре оборудвана и финансирана извънболнична помощ и високомотивирани специалисти. Само че постигането на тази цел не е нито лека, нито бърза задача.
На първо място, всичко, което се прави за педиатрията у нас, трябва да се прави с педиатрите. Без постигане на предварителен консенсус с широк кръг специалисти, всякаква реформа, колкото и добра да изглежда, ще е обречена. Нашите детски лекари трябва да са приели реформата като такава, нещо повече – трябва да участват в създаването и провеждането и.
През последните месеци държавата призна изграждането на Национална детска болница за приоритет и предприе доста стъпки в тази посока. Кога според вас е реалистично тя да стане реалност и какво въздействие върху детското здравеопазване би изиграло построяването й?
Това е една от добрите новини в здравната сфера напоследък. След толкова дълъг процес на лутане как да изглежда, как да е структурирана, къде да бъде разположена – най-сетне имаме решение на всички въпроси. На практика процесът на изграждането й вече е започнал с определянето на терена и заданието за проектиране. Тъй като участвах частично в този процес, мога да потвърдя, че и местоположението, и проектът като цяло отговарят наистина на най-високите световни стандарти и се надявам хората, които ще работят и ще се лекуват там, да го усетят и оценят. На практика не говорим просто за болница, а за комплекс от сгради и дейности, които да улесняват работата на лекарите, а също и да осигурят на децата и техните родители максимално комфортен престой. Наличието на паркова среда, улеснен транспортен достъп, хотел, магазини, детски площадки и т.н. ще гарантира среда, която подпомага лечебния процес и не създава стрес в потребителите.
А какво е мнението ви по отношение на друга ключова тема – ваксинопрофилактиката в детска възраст… През последните години ваксинационното покритие намалява…
Националният имунизационен календар на една страна е един от най-важните здравни документи – нещо като конституция на детското здраве. Това обаче не го прави „свещена крава“, която не трябва да се променя и развива. Напротив – науката се развива толкова ускорено, че ако не се направят необходимите допълнения в календара, след 5-6 години той ще е значително остарял. Почти всяка година индустрията успява да произведе и предложи все по-ефективни и безопасни ваксини и други биопродукти. Всяка една уважавана страна трябва да осигури на своите деца възможно най-добрата имунопрофилактика. Няма оправдание – нито медицинско, нито финансово или социално, да се пестят средства от ваксини – това би означавало съзнателно да не дадеш на собствените си деца най-доброто. Няма родител, който да е съгласен на такава стъпка, не трябва да има и държава, която да го прави. Особено пък страна като нашата, в която децата стават все-по голяма рядкост и ценност.
За щастие, досега с малки изключения сме срещали разбиране от страна на управляващите и сме успели да имаме Имунизационен календар почти идентичен с тези, които ползват най-развитите страни в света.
Друг е въпросът колко ценим това постижение. Има една особеност в нашата народопсихология – да не ценим това, което имаме, особено ако то ни се предоставя от държавата безплатно. Като добавите към това и наличието на много откровено лъжлива информация в социалните мрежи, теории на конспирацията и умишлено зловредно антиваксинално говорене – можем да получим една много взривоопасна смес, която да взриви постигнатото досега и да ни върне във времената, когато губихме детски животи от болести, които могат да се предотвратят с ваксини.
Какъв е начинът в България да расте едно по-здраво поколение?
Начинът е то да получава полагащите му се любов, внимание и грижи. При това навсякъде – и в семейството, и в училище, и в обществото. Разбира се, най-вече в моментите на болест и трудности, когато най-много ще се нуждае от тях.
Какво послание бихте отправили към вашите колеги – лекарите, работещи с деца?
Преди всичко да са живи и здрави, все така всеотдайни и обичащи пациентите си. Те и досега са доказали, че са хора с висок морал и работоспособност и се надявам да си останат такива. Да се пазят от „синдрома на прегарянето“, защото тази професия го предполага, а децата на България имат нужда от тях!