Доколко безопасно е ухапването от комар

И. Тодорова-Стефанова¹, С. Стефанов²

¹Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“, София

²Ветеринарна амбулатория „Старвет“

Комарите са общо около 3500 вида и са разпространени по всички континенти. Обитават най-често застояли води и блата. В България се срещат около 40 вида кръвосмучещи комари, като най-разпространен е видът Анофелес. Мъжките комари се хранят с цветен нектар и растителни сокове. Хапят само женските комари, които се нуждаят от кръв, за да произвеждат яйца. Женската може да ухапе 20 пъти, преди да открие малък кръвоносен съд. След това тя смуче кръв в продължение на 90 секунди. На близко разстояние комарите се привличат от топлината на тялото, издишвания въглероден диоксид и движението. На далечно разстояние се привличат от миризми (дъх, пот и парфюми). Те могат да усетят миризма до 36 метра. Рискови фактори за ухапване от комари са:

по-висока телесна температура;
мъжки повече от женски пол;
деца повече от възрастни;
миризми в дъха;
изпотяване;
парфюмирани сапуни и шампоани.

В България ухапванията от комари са по-скоро неприятни, отколкото опасни. Повечето ухапвания се случват по откритите части като лице и ръце. Обичайно ухапванията са множествени. След ухапване от комар се усещат сърбеж и парене, които се дължат на белтъците, съдържащи се в тяхната слюнка. Различните хора притежават различна чувствителност към ухапванията от комари – от пълна нечувствителност, до тежки алергични реакции. При ухапване от комар секретите му се инжектират в кожата и причиняват уртика с хеморагичен център, преминаваща в сърбяща хиперемирана папула, най-често с размер до 12 мм. Може да има малък мехур в центъра. Понякога ухапването изглежда като копривна треска. Ухапванията в горната част на лицето могат да причинят силно подуване около окото, което продължава няколко дни. Особено обширни и хиперемирани с по-голямо мехурче са отоците при деца на възраст 1-5 години. По-обширната реакция при ухапване не означава, че детето има алергия.

Усложнения при ухапвания от насекоми

Импетиго: локална бактериална инфекция с образуване на рани, струпеи и гной. Причинява се от одраскване или разчопляне на ухапванията.

Импетиго след ухапване от комар.

(https://hotcore.info/babki/mosquito-bites-infection.htm)

Целулит: бактериалната инфекция се разпространява в кожата с болезнено зачервяване, разпространяващо се около ухапването.

Целулит след ухапване от комар.

(https://keepkidshealthy.com/tag/cellulitis/)

Лимфангит: бактериалната инфекция се разпространява по лимфните съдове и върви нагоре по ръката или крака. По-сериозно усложнение, защото инфекцията може да попадне в кръвта и да причини сепсис.

Лимфангит след ухапване.

(https://healthjade.net/lymphangitis/)

Животозастрашаваща алергична реакция: Реакцията засяга по-широки части на кожата. Налице са и съпровождащи симптоми като кашлица, затруднено дишане, ускорена сърдечна дейност, колапс, оток на езика, устните.

(https://www.healthline.com/health/mosquito-bites)

Лечение на ухапвания от комари

Антихистамин
Стероиден крем за сърбежа: 1% крем с хидрокортизон, нанесен 3 пъти на ден, докато сърбежът изчезне. При липса на кортикостероиден крем може да се постави лед в мокра кърпа за 20 минути или да се упражни твърд, рязък, директен, постоянен натиск върху мястото на ухапване за 10 секунди, за да се намали сърбежа.
Антибиотичен крем: Предпазване от одраскване за предотвратяване на кожна инфекция на мястото на ухапване. При инфектиране се използва антибиотичен крем 3 пъти на ден.

Еволюция: Повечето ухапвания от комари сърбят в продължение на 3-4 дни. Хиперемията продължава 3-4 дни. Отокът може да продължи до 7 дни. Ухапванията в горната част на лицето могат да причинят силно подуване около окото, което се влошава сутрин.

Опасните болести

Рядко комарите могат да пренесат сериозна болест, предавана по кръвен път. Но изменението на климата и засилената миграция на хора и животни може да доведе до разширение на ареала им и да създаде риск от предаване на екзотични заболявания като денга, чикунгуня, западнонилска треска, жълта треска и японски енцефалит в много европейски страни.

Западнонилската треска (ЗНТ): вирусна зоонозна инфекция с природноогнищен характер и трансмисивен механизъм на предаване чрез ухапване от комари. Причинителят е вирус „Западен Нил“ – РНК вирус от семейството на флавивирусите. Разграничават се две генетично различни подгрупи щамове на вируса:

вирусите от първа подгрупа са по-разпространени и се срещат в Африка, Близкия Изток, Европа и Северна Америка и са причинители на големи епидемии;
вирусите от втората подгрупа, циркулиращи в Африка, са внесени напоследък в Европа (Унгария, Румъния, Гърция).

Около 1% от комарите в ендемичните райони са преносители на ЗНТ. Комарът (предимно комари Culex) се заразява с вируса при ухапване на заразени птици. Разпространението е от комар към човек. Инкубационният период е 3-14 дни. 80% от случаите на ЗНТ са безсимптомни. Леки грипоподобни симптоми има в 20% от случаите – температура, главоболие, отпадналост, макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, гастроинтестинални смущения за 3 до 6 дни, които не налагат лечение. По-малко от 1% получават тежки симптоми: вирусен менингит, менингоенцефалит или енцефалит с фебрилитет, объркване, кома, гърчове и мускулна слабост. Смъртността е до 10% от хоспитализираните.

Детските случаи са най-често леки. Няма специфично лечение на ЗНТ. Хората със сериозни симптоми се хоспитализират и лекуват симптоматично. Все още няма ваксина за предотвратяване на ЗНТ при хора. Майките с ухапвания от комари могат да кърмят (CDC 2003), освен ако не получат симптоми на ЗНТ.

Zika вирусната инфекция (ЗВИ): причинява се от РНК Zika вирус, който се пренася от комари от семейство Aedes и Aedes albopictus. Тези два вида се срещат в тропичните и субтропичните райони на Азия, Африка и Америка. У нас има данни за разпространение на тигровия комар в областите Благоевград, Бургас, Враца, Монтана, Пловдив и Стара Загора, в селища с надморска височина до 200 м. Тигровият комар Aedes albopictus е потенциален преносител на вирусите Зика, Денга и Чикунгуня.

ЗВИ протича асимптоматично в до 80% от случаите. При леките случаи има грипоподобни оплаквания, съпроводени от макулопапуларен обрив, артралгия, конюнктивит, мускулни болки и главоболие за 4 до 7 дни. Описани са случай със Синдром на Гилен Баре. Обсъжда се връзка с някои вродени аномалии на ЦНС (микроцефалия и др.) при новородени, чиито майки са преболедували от ЗВИ по време на бременността. Не съществува специфична имунопрофилактика на ЗВИ, нито специфична антивирусна терапия. Лечението на по-тежко протичащите случаи и усложненията е симптоматично.

Денга: остра вирусна инфекция, характерна за тропическите и субтропическите райони. Вирусът се предава при ухапване от заразени с вируса комари Aedes aegypti и Aedes albopictus. Заболяването потича с фебрилитет, много силни и продължителни болки в мускулите, главоболие, гадене, повръщане, коремни болки и в редки случаи обрив и кървене. Това е най-разпространената арбовирусна инфекция в света с драматично нараснала честота през последните десетилетия според СЗО. В България има регистрирани случаи от 2011 г. (НЦЗБ).

Малария: безспорно най-познатото заболяване за нашите географски ширини. Инкубационният период е от 9 до 60 дни. Началните прояви на малария са грипоподобни с продължителност 3-5 дни, последвани от повтарящи се строго периодично маларийни пристъпи от втрисане, екстремна отпадналост, студени тръпки, фебрилитет, обилно изпотяване, болки по мускулите и сплено-хепатомегалия. Децата са по-податливи на заболяването.

Причинители на маларията са 4 вида маларийни плазмодии. Преносители са женските комари от род Анофелес. Познати са около 200 вида анофелийни комари, от които в България епидемиологично значение имат 3 вида от тях. Те обитават низините, речните басейни или планинските места на височина до 1400 м. През 2021 г. в страната са регистрирани 9 случая на внесена малария. На заминаващите за маларични страни се препоръчва провеждане на химиопрофилактика преди, по време на престоя и след завръщане в България.

В заключение

Макар и много редки, усложненията и трансмисивните заболявания след ухапване от комари са предизвикателство. Това е наложило разработване на цялостна стратегия за превенция, диагностика и контрол.

Библиография:

НЦЗПБ

https://www.seattlechildrens.org/conditions/a-z/mosquito-bite/

https://www.nhs.uk/conditions/insect-bites-and-stings/symptoms/

https://www.cdc.gov/mosquitoes/mosquito-bites/index.html

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/mosquito-bites/symptoms-causes/syc-20375310

https://hotcore.info/babki/mosquito-bites-infection.htm

https://keepkidshealthy.com/tag/cellulitis/

https://healthjade.net/lymphangitis

https://www.healthline.com/health/mosquito-bites