Има диагнози при мъниците, които звучат неразбираемо и стряскащо за родителите, но всъщност не са толкова опасни, колкото може би ни се струват. Например, гастроезофагеалният рефлукс е заболяване, което може да ни изглежда сложно, но при спазване на нужните професионални съвети, се овладява и преодолява. По темата какво представлява гастроезофагеалният рефлукс, как да го разпознаем и как да се справим с него разговаряме с д-р Радка Масларска, началник на отделение по неонатология, Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.
Какво ще рече гастроезофагеален рефлукс?
Гастроезофагеалният рефлукс (ГЕР) представлява спонтанно връщане на стомашно съдържимо в хранопровода. Най-често се среща често при кърмачета до 3-месечна възраст. При патологичния рефлукс (ГЕР болест), освен повръщане, се наблюдават и други симптоми – недостатъчно наддаване на тегло, спадане на теглото, желязодефицитна анемия, езофагит.
ГЕР се наблюдава при повече от 50% от децата с вродена диафрагмална херния. Най-често се наблюдава при деца с диафрагмален дефект, който засяга езофагиалния хиатус (плъзгаща херния). 20% от децата се диагностицират с интестинална обструкция, която може да бъде резултат от сраствания в тази област или инкарцерирана херния.
Как да сме сигурни, че бебето има рефлукс?
Личния лекар и/или специалист по педиатрия и гастроентерология по клиничните симптоми на детето – повръщане или регургитация (връщане на храна), може най-добре да прецени състоянието на детето. Той ще даде и съвет на родителите за необходимите мерки, които да вземат – позиционно положение при хранене, режим на хранене, сгъстяване на храната или използване на формула за хранене при дете с повръщане. При повлияване на симптомите и добра тегловна крива не се предприемат допълнителни изследвания и медикаментозно лечение. Много важно е обаче детето да се следи от лекар специалист!
Как се поставя диагнозата?
За диагнозата на ГЕР се използват различни методи, всеки от които има положителни и отрицателни страни.
- Рентгеногрофия. Методът е достъпен, осигурява данни за анатомичната и функционална характеристика на гастроинтестиналния тракт. Недостатъци на метода са високата радиация, както и това, че не е стандартизиран и е слабо чувствителен за диагностициране на езофагита.
- Ендоскопия. Дава възможност за оценка на езофагита и позволява откриването на анатомични малформации. Методът е инвазивен, дава оценка само на езофагита, не диагностицира ГЕР.
- Сцинтиграфия. Ненвазивен метод, с ниска радиация, позволява оценка на некиселинния рефлукс. Методът не е физиологичен, няма референтни стойности, не позволява оценка на езофагита.
- Ехография. Неинвазивен метод, никаква радиация, позволява количествена оценка на ГЕР. За осъществяването му е необходимо повече време, изисква опит и е слабо чувствителен за диагностициране на езофагит.
- Манометрия. Този метод измерва налягането на долния езофагеален сфинктер, идентифицира патофизиологичните промени, открива мотилитетните нарушения. Методът не е стандартизиран и не диагностицира ГЕР.
- 24-часово рН мониториране на хранопровода. Този метод има добра възпроизводимост и корелация между промяната в рН и симптомите, има референтни стойности. Относително неинвазивен е, измерва рН и симптомите, има референтни стойности. Не отразява обаче некиселинния рефлукс и дава малко информация за наличието на езофагит. Приема се за най- добър метод за диагноза на ГЕР и се препоръчва от Европейското дружество по детска гастроентерология и хранене (ESPEGAN).
Какво е лечението?
Лечението включва няколко стъпки:
- Позиционно положение при храненето.
- Правилен режим на хранене – естествено хранене , сгъстяване на кърмата и/или антирефлуксна формула.
- Медикаментозна терапия – прокинетици, антацидни медикаменти, Н2 блокери, инхибитори на протонната помпа.
Какви са възможните усложнения?
- Недостатъчно наддаване на тегло.
- Спадане на тегло.
- Желязодефицитна анемия.
- Еезофагит.
Можем ли да предотвратим рефлукса?
Необходимо е детето да има правилен режим на хранене. Най- добрата храна през първите 4 месеца е майчината кърма. При необходимост от дохранване е добре децата с повръщане да се дохранват с антирефлуксна формула. Важна е и позицията на детето в в леглото – повдигнато на 30° матраче, избягване на допълнителни течности през първите 3-4 месеца след раждането, допълнително капки за колики в първите 2-3 месеца. Всичко това намалява епизодите на повръщане/регургитация.