С Гергана Хрисчева, дългогодишен здравен репортер и журналист на програма „Хоризонт“ на БНР, автор и водещ на здравния подкаст „В центъра на системата“, разговаряме за предизвикателствата пред детското здравеопазване у нас. В работата си тя ежедневно се среща с истории, които разкриват истинското лице на българската здравна система — нейните силни страни, пропуски и човешки измерения. В това интервю насочваме вниманието към най-уязвимите пациенти — децата, и обсъждаме достъпа до педиатрична грижа, нуждата от реформи, дефицита на детски специалисти, както и как медиите могат да бъдат двигател за промяна.
Г-жо Хрисчева, кое ви накара да изберете именно здравния сектор като основен фокус в журналистическата ви работа?
Здравеопазване дойде при мен неочаквано и дори малко насила…Бях дълги години парламентарен репортер, включително в програма „Хоризонт“ на БНР, бях работила преди това в повечето ресори в журналистиката като социалния, културния, общинския, екология, синдикати, Министерски съвет и Президентство, проблеми на уязвимите групи в обществото ни, и когато след връщането ми на работа след второто майчинство, се търсеше спешно добре подготвен репортер, който да поеме ресор „Здравеопазване“, ми предложиха да го поема. Доста мислих, защото медицината е един от най-бързо развиващите се сектори не само в журналистиката, но и в света като цяло, но, в крайна сметка, се съгласих.
Какви са най-честите проблеми, които гостите във вашия подкаст споделят, когато става дума детско здравеопазване?
Подкастът на БНР „В центъра на системата“ има вече близо 200 епизода, които са достъпни на интернет страницата на радиото, на платформата за подкасти на БНР – „Бинар. БГ“ и в социалните профили на БНР и в дигиталните платформи, както и вторият ми авторски подкаст „Кожа и здраве“. Десетки са темите, които съм засегнала в двата подкаста, свързани с детското здравеопазване, десетки са и лекарите и родителите на такива деца, както и пациентските организации и експертите в областта. Мога да откроя някои от тях – това са темите за диабета и затлъстяването, диетите и хранителния режим при децата, с фокус – инсулиновите помпи и достъпът на всички пациенти до тях; гръбначни изкривявания при децата и липсата на скринингови програми за това; децата от аутистичния спектър и липсата на добре окомплектовани учебни материали и безплатни центрове за занимания за тях, те на практика почти липсват; големият въпрос, че България все още няма Национална детска болница – една голяма битка и на покойния проф. Владимир Пилософ, с когото сме правили редица интервюта по темата, както и с проф. Иван Литвиненко и доц. Йорданка Узунова. И още – горещите теми за детския травматизъм, спешните състояния след удар с електрическа тротинетка и липсата на законодателство в тази посока, което да ограничи тези случаи; психичното здраве на децата; проблемите на децата и младите хора с епилепсия, които след навършване на 18 години остават без някои от терапиите по линия на НЗОК; ваксинопредотвратимите заболявания – митове и заблуди; проблемите при лечението на деца със сърдечни малформации и при деца с онкологични заболявания заради недостига на кадри, и т.н… Най-важното в случая е, че моите гости са утвърдени здравни специалисти, с доказан опит и професионализъм. А най-хубавото е, че след почти 200 епизода, експертите сами търсят изява в подкаста на БНР.
А лично според вас кои са най-проблемните звена в детското здравеопазване?
Детското здравеопазване у нас е разпокъсано… За щастие, последните години цените на клиничните пътеки в детското здравеопазване се повишиха, което води до по-голям интерес от младите лекари към специалността, но липсата на обособени детски отделения във всички видове болници, според мен е един от съществените проблеми.
Има проблем да си намериш педиатър като общопрактикуващ лекар в извънболничната медицинска помощ – тези лекари, особено в столицата, са изключително натоварени и чакането е гарантирано.
Проблем е и липсата на обособени спешни отделения за децата в България. Те на практика липсват. УМБАЛСМ „Пирогов“ е единственото място, в което се приемат деца по спешност от цялата страна. Дори и да има такива отделения в други болници, те на практика нямат тази компетенция, ангажираност, отдаденост, организация, затова и вероятно не се развиват. Да, има Детска болница в София, както има и различни детски отделения в университетските, общинските, многопрофилните болници, но ако си незапознат със системата, ще ти бъде много трудно и ще ти отнеме много време, за да откриеш точния специалист за заболяването на твоето дете. Да, тогава всеки родител прибягва до търсене в интернет и приятели, но това не решава глобалния проблем с липсата на цялостна система.
Национална детска болница е моя болна тема, за която съм правила поредица от материали през годините, но крайният ми извод е, че вероятно има някакъв скрит интерес да няма такава болница. Факт е, че имаше договор за изграждане на сградата и срок за пускане с изцяло осигурено финансиране. Факт е, че сега ще се отпуснат още 25 млн. евро, но ние като граждани виждаме само един разчистен от две-три години терен в Горна баня. Факт е, че в момента няма нито договор, нито пусков срок за строеж на нова сграда, има само пожелания и програми, които сме виждали много през годините… На този фон Многопрофилната детска болница в Бургас е навлязла в ключов етап и си търси директор… Коментарът е излишен.
И още нещо – у нас продължават кампаниите за набиране на средства за лечение на децата ни, а се дадоха четири пъти по милиони левове за избори…
В последните години се наблюдава недостиг на педиатри и детски специалисти. Какво показват вашите наблюдения, къде се крие проблемът?
Според статистическите данни България е в горната третина по педиатри на глава от населението в Европа. Според мен е необходимо да се изясни дали статистиката е силно недостоверна или става въпрос само за усещане и недобро разпределение по територия и по болници.
Напоследък зачестяват случаите на физическа и вербална агресия над лекари. Кой и как трябва да защити българския лекар?
Това е двустранен процес, в който трябва да има уважение и разбиране и от двете страни. За жалост, нашите лекари често са пренатоварени, понякога не успяват да комуникират добре с пациентите, които пък от своя страна не винаги са наясно с цялата ситуация. Агресията нараства в цялото ни общество и затова трябва най-сетне да се говори за превенция на психичното здраве, за повече възможности за достъп до психична помощ и сред медицинските екипи. Добре е да се направи и по-цялостно проучване относно броя и причините за агресията срещу лекари, за да се вземат адекватни мерки.
Има ли среща с педиатър или детски специалист, която е оставила траен отпечатък върху вас?
Да, има – това е на първо място общопрактикуващата лекарка на моите деца, която никога не е изпадала в паника и винаги е давала адекватни и бързи съвети във всяка ситуация. Това са и ортопедите и хирурзите в „Пирогов“, както и Отделението по гръдна хирургия и Детското спешно отделение в спешната болница. Това са хора, които знаят защо са лекари, защо са там, какво е човешка болка и ужас от неизвестността… Много добро впечатление имам и от други болници, но това са моите лични срещи като родител с детски лекари. Именно това обаче са и най-истинските моменти, защото пред микрофон всеки говори прекрасни неща, но в кабинета се вижда истинското призванието да си лекар.
Кои качества според вас правят един педиатър истински добър професионалист, отвъд медицинските знания?
Загриженост, внимание, търпение, любов към детето пациент.
Как виждате ролята на медиите в подобряването на детското здравеопазване?
Не само в детското здравеопазване, но и по отношение на всичко, медиите биха спомогнали много да се променят съществуващите нередности и нерешени проблеми само ако показват всички гледни точки, безкомпромисни са към фактите, боравят по-добре с реални данни и статистки и на базата на тях задават своите въпроси, а не като се водят по „течението“ на деня… Медиите трябва също да са наясно, че те не трябва да манипулират в своя или нечия друга лична изгода, а тяхното призвание е да бъдат в полза на цялото общество.
И за финал, какво послание бихте отправили към лекарите, работещи с деца?
Вие сте най-близо до най-чистите същества на нашата планета – бъдете техни водачи, бъдете пример за тях, борете се и вие за техните права да бъдат здрави, да имат еднакъв достъп до медицина и здравеопазване.