Влияние на дигиталните устройства върху психо-емоционалното и социално развитие на деца от 4-6 год.

Мирослава Стефанова, Милена Михайлова, Биляна Генова, Надежда Бочева

Научно направление „Сензорна невробиология”, Институт по невробиология, БАН

 

В ранна и предучилищна възраст децата съзряват бързо не само физически, но и емоционално, формират поведение и социална отговорност. Това е възрастта, в която се налагат норми и правила, за да се изгради добра ценностна система. Отговорни за това са родители, учители, приятели и връстници, близки и роднини. Електронните медии също играят важна  роля в съзряването и оформянето на поведение и социализация. Телевизионните програми, филмите, игрите, интернет и електронните приложения са прозорец към околния свят и популярната култура.

Цел на това проучване е да се опишат положителните и отрицателни ефекти от използването на дигиталните устройства и електронни медии върху детското психическо и физическо здраве и благополучие.

 

Какво е влиянието на дигиталните устройства върху психичното здраве и социалните умения на децата?

Специалистите по детско развитие отбелязват, че ранната детска и предучилищната възраст е особено чувствителен период за развитие в социален, когнитивен и поведенчески аспект, свързан с бурни преживявания и емоции. Технологиите подпомагат социалното развитие на децата, като увеличават сътрудничеството и връзката между връстници, съученици и приятели. Установено е, че видеоигрите с повече играчи на общ екран насърчават децата в детските градини да общуват и да си сътрудничат в изпълнението на игровите задачи [1]. Друга полза е взаимодействието между възрастни и деца, като се изграждат добри семейни отношения, емоции и контрол. Например, деца на възраст от 3 до 6 години се обучават взаимно с бабите и дядовците си, като децата подпомагат възрастните в работата с различните устройства, а възрастните развиват езикови и други умения у своите внуци [2].

Положителни ефекти се наблюдават при използването на компютър за обучение, като това повишава знанията и социализира децата. Някои приложения за игри на мобилни устройства окуражават позитивното поведение като кооперативност и споделяне, други спомагат за развиване на стремеж към състезание [3].

Негативно влияние върху социализацията, емоционалното и здравословно състояние  на децата оказва продължителното стоене пред екрана на различни устройства. Наблюдава се и връзка между удълженото време пред екрана и раздразнителността, лошото настроение и вредното влияние върху когнитивното и социо-емоционалното развитие, което води до слабо представяне в училище [4].

Честата употреба на мобилни устройства без образователено  съдържание е свързана с поведенчески промени при децата, като: социална изолация на детето от семейството, приятелите и средата, в която живее, и развитие на емоционални/поведенчески проблеми [5]. Честата употреба на компютри може да доведе до социална изолация, която да прерасне в самота и депресия [6].

Противоречиви са литературните данни за връзката между излъчените програми с насилие по телевизията и агресивното поведение на децата. В литературата обаче има консенсус, че информация, свързана с агресия и насилие, възприета в ранна детска възраст, се отразява на по-късен етап от живота [5-6].

 

Какво е влиянието на различни дигитални устройства?

Наблюдава се подобрение на речника и фонологичното осъзнаване нa деца от 2 до 8 год., обучавани по програмата Ready To Learn в САЩ, в която се използват разнообразни дигитални устройства в училищата [7].

Резултатите от ефекта на четене на електронни книги са по-противоречиви. По-често благоприятни ефекти се откриват върху речника и фонологичното осъзнаване. Негативните ефекти са свързани с неразбиране на съдържанието на книгите. Едновременното използване на говор, илюстрации и звукови ефекти в електронните книги води до подобряване на речника, по-добро фонологично осъзнаване и четене на думи [8]. Значително подобрение при научаването на думи от деца на 4-5 год. се наблюдава, ако в книгата са включени въпроси и децата трябва да изберат верния отговор [9].

При съвместно използване на таблети от момичета на възраст 4–5 год. се появява по-добра способност да се изслушват и да си помагат [10].

В днешни дни все по-често се случва общуването между хората да е чрез видеовръзка. Видеокомуникацията е еднакво ефективна с действителната комуникация и е по-ефективна от словесната аудио комуникация при деца на възраст 1.5-5 год. [11-12].

Негативни ефекти върху езиковото обучение на децата, обаче, има наличието на работещ телевизор в стаята [13].

Фоновият шум отвлича вниманието на малките деца и увеличава когнитивното им натоварване. Малките деца, които имат незрели когнитивни функции, вероятно няма да се справят добре в условията на много задачи (multitasking), например в шумни училища, на фона на звук и картина или когато едновременно играят и учат [14].

Електронните устройства могат да окажат негативно влияние върху различни зрителни функции. Дългото време, прекарано пред екрана на компютър, може да доведе до очен дискомфорт, умора, замъглено зрение, „сухи очи“ (често срещан очен проблем, причинен от липса или недостиг на слъзна секреция), главоболие и симптоми на напрежение в очите [15]. Причините за това са лошото осветление, отблясъците, неправилната настройка, дългото стоене пред екрана, проблемите със зрението. Мащабно проучване показва значително увеличение (с 1,4–3 пъти) на миопията при деца на възраст 6-8 год. през 2020 г. в сравнение с предходните 5 години, след обучение вкъщи поради COVID-19 [16].

 

Как влияят видеоигрите?

Видеоигрите индуцират промени в сензорните способности, а също така и промени, свързани с вниманието [17]. Електронни игри, включващи интензивно действие, могат да подобрят пространствените зрителни умения като зрително проследяване, мислено завъртане, локализация на цел и др. Игрите могат също да подобрят уменията за решаване на проблеми [18].

Видеоигрите в днешно време се развиват до максимално приближение на образа до реалността. Създават се игри от нов тип, в които детето е активен участник, а не статичен наблюдател, което благоприятства енергийния разход, както и развитието на моторните функции [19].

Повечето автори стигат до заключението, че видеоигрите и интернет водят до пристрастяване и е възможно дългото им използване да стане патологично  [20-21]. В по-голямата част от литературата, отнасяща се до детското развитие, се описва негативното въздействие на игрите [22]. Други проучвания сочат, че видеоигрите стимулират мотивацията и концентрацията на малките деца, като се препоръчва преоценка на приложението им в ранна възраст [23].

 

Заключение

Съществуващата литература показва противоречиви резултати за влиянието на дигиталните технологии върху невро-когнитивното развитие на децата в предучилищна възраст. Възможна причина е сложността на изследваните характеристики и влиянието на допълнителни фактори и методологически слабости в някои от проведените изследвания [24].

Детското развитие в периода 4–6 год. е много динамично, следва различни индивидуални траектории и върху него се отразяват много допълнителни фактори като: семейна среда, икономическо положение в семейството, достъп до електронни устройства, дигитално съдържание и характеристики на приложенията, телевизионните програми и т.н. Затова трябва да сме внимателни при техния подбор, продължителност на употреба и съдържание. Използването на дигитални медии трябва да се контролира и да става в непосредствено взаимодействие родител-дете или учител-дете. Специални усилия са необходими за създаване на подходяща методология и провеждане на обучение за използването на цифрови медии в ранна детска възраст както на учители, така и на родители.

 

 

Библиография

1. Infante, C., Weitz, J., Reyes, T., Nussbaum, M., Gomez, F., & Radovic, D. (2010). Co-located collaborative learning video game with single display groupware. Interactive Learning Environments, 18(2), 177-195. doi: 10.1080/10494820802489339
2. Kenner, C., Ruby, M., Jessel, J., Gregory, E., & Arju, T. (2008). Intergenerational learning events around the computer: A site for linguistic and cultural exchange. Language and Education, 22(4), 298-319. doi: 10.2167/le774.0
3. Hosokawa R, Katsura T (2018). Association between mobile technology use and child adjustment in early elementary school age. PLoS ONE 13(7): e0199959. https://doi.org/ 10.1371/journal.pone.0199959
4. Domingues‐Montanari S. (2017). Clinical and psychological effects of excessive screen time on children. J. Paediatr. Child Health 53, 333–338. doi:10.1111/jpc.13462.
5. Subrahmanyam K, Kraut RE, Greenfield PM, Gross EF. (2000). The impact of home computer use on children’s activities and development. Futur Child. 123–44.
6. Amichai-Hamburger Y, Ben-Artzi E. (2003). Loneliness and Internet use.Comput Human Behav., 19, 71–80. https://doi.org/10.1016/S0747-5632(02)00014-6
7. Hurwitz L. B. (2019). Getting a Read on Ready To Learn Media: A Meta-analytic Review of Effects on Literacy. Child development, 90(5), 1754–1771. doi.org/10.1111/cdev.13043
8. 8.Korat, O., & Shamir, A. (2012). Direct and indirect teaching: Using e-books for supporting vocabulary, word reading, and story comprehension for young children. Journal of Educational Computing Research, 46(2), 135-152. doi: 10.2190/EC.46.2.b.

9. Smeets, D. J., & Bus, A. G. (2012). Interactive electronic storybooks for kindergartners to promote vocabulary growth. Journal of experimental child psychology, 112(1), 36–55. https://doi.org/10.1016/j.jecp.2011.12.003
10. Clarke, L. & Abbott, L. (2020). Young pupils’, their teacher’s and classroom assistants’ experiences of iPads in a Northern Ireland school: “Four and five years old, who would have thought they could do that?”. British Journal of Educational Technology, 47(6), 1051-1064. Wiley. https://www.learntechlib.org/p/173772/.
11. Tarasuik, J., Galligan, R., & Kaufman, J. (2011). Almost being there: Video communication with young children. PLoS ONE, 6(2), e17129.
12. Tarasuik, J., Galligan, R., & Kaufman, J. (2013). Seeing is believing but is hearing? Comparing audio and video communication for young children. Frontiers in Psychology, 4.
13. Bittman, M., Rutherford, L., Brown, J., & Unsworth, L. (2011). Digital natives? New and old media and children’s outcomes. Australian Journal of Education, 55(2), 161-175.
14. Courage M, Bakhtiar A, Fitzpatrick C, Kenny S, Brandean K. (2015). Growing up multitasking: The costs and benefits for cognitive development. Developmental Review. Doi:10.1016/j.dr.2014.12.002
15. Kozeis, (2009). Impact of computer use on children’s vision Hippokratia, 13(4):230-1.
16. Wang J, Li Y, Musch DC, Wei N, Qi X, Ding G, et al. (2021) Progression of myopia in school-aged children after covid-19 home confinement. J Am Med Assoc Ophthalmol. 139:293–300. doi: 10.1001/jamaophthalmol.2020.6239
17. Spence, I., & Feng, J. (2010). Video games and spatial cognition. Review of General Psychology, 14(2), 92–104. http://dx.doi.org/10.1037/a0019491.
18. Schmidt, M. E., & Vandewater, E. A. (2008). Media and attention, cognition, and school achievement. Future of Children, 18(1), 63–85. http://dx.doi.org/10.1353/foc.0.0004
19. McNarry M.A., Mackintosh K.A. (2016). Investigating the Relative Exercise Intensity of Exergames in Prepubertal Children. Games Health J., 5 (2), 135‐140.
20. Gentile, D. A. (2009). Pathological video-game use among youth ages 8 to 18. Psychological Science, 20(5), 594–602.
21. Lam, L. T., & Peng, Z. W. (2010). Effect of pathological use of the internet on adolescent mental health: A prospective study. Arch. Pediatr. Adolesc. Med., 164(10), 901-906. https://doi.org/10.1001/archpediatrics.2010.159
22. Granic, I., Lobel, A., & Engels, R.C. (2014). The benefits of playing video games. Am. Psychol., 69(1), 66-78. https://doi.org/10.1037/a0034857
23. Flewitt, R., Messer, D., Kucirkova, N. (2015). New directions for early literacy in a digital age: The iPad. Journal of Early Childhood Literacy, 15(3), 289-310.
24. Генова, Б., Колев, К., Христов, И., Йорданова, Й., Рачева, К., Кирилова, К., Стамболиева, К., Лямова, Л., Михайлова, М., Стефанова, M., Бочева, Н., Нанова, П., Киров, Р., Стефанов, С., Тотев, Ц., Йорданова, Ю..(2021). Проучване и оценка на ефектите от използване на дигитални устройства върху развитието на деца на възраст 4-6 години. София, Сиби, ISBN:978-619-226-210-5, 190 http://booksinprint.bg/Publication/Details/74aae273-5f88-4a56-b59a-60a201d13620