Влияние на дигиталните устройства върху обучението, езиковите и математически способности на децата на възраст 4-6 год.

Мирослава Стефанова, Милена Михайлова, Биляна Генова, Надежда Бочева

Научно направление „Сензорна невробиология”, Институт по невробиология, БАН

 

Мобилността, миграцията и дигитализацията са основни характеристики на нашето време. Ние работим, учим, четем, забавляваме се от разстояние и това вече е норма в нашия живот. Децата също са въвлечени в дигиталния свят от най-ранна възраст. В периода на COVID-19 пандемията като силна тенденция се наложи електронното обучение. Но как влияе то в когнитивен аспект на децата от 4 до 6 год.,в ранна и предучилищна възраст? Повече позитивни или негативни ефекти върху обучението носи честото използване на дигитални устройства (ДУ)? С какво помагат и на какво вредят те? Постарали сме се да отговорим на тези въпроси, базирайки се на световната научна литература и проучвания в различни страни, като сме включили 28 статии, обзори и метаанализи по темата, 11 от които са за 2020-2021 г.

 

Промяна, наложена от пандемията от COVID-19

Пандемията от COVID-19 промени ежедневието на децата. Според Американската педиатрична асоциация препоръчителната продължителност за използване на ДУ е 10-15 минути дневно при най-малките деца (2-3 год.), като достига максимално до 60 минути за деца в предучилищна възраст [1]. Последните две пандемични години обаче доведоха до стремглаво увеличение на това време до 300% [2]. Въпреки че родителите на деца на възраст 2-6 год. осъзнават негативното въздействие от прекомерната употреба на ДУ върху здравето, поведението и съня на децата, те отбелязват трудност при ограничение на използването им в семейна среда. Според авторите има нужда от различен подход за контрол върху продължителността за учене в домашни условия, особено за децата в предучилищна възраст. Препоръчва се мултидисциплинарен подход между здравни и социални специалисти, учители и родители за преосмисляне и изграждане на по-добра и гъвкава учебна среда [3]. Предлагат се персонализирани форми на обучение, например: телефонна консултация, синхронно видеобазирано обучение или асинхронни предварително записани видеоклипове, според индивидуалните нужди на детето.

По време на ограничителни мерки, наложени от пандемията, е направено проучване на семейния опит за времето пред екрана на децата у дома [4]. Възрастните споделят, че децата прекарват повече време и са твърде привързани към електронните си устройства, а при опит да се ограничи тяхното използване реагират негативно. Родителите са загрижени от понижената им физическа активност и определят повишеното използване на ДУ като негативно за децата.

Установено е, че по време на локдауна физическата активност на децата на възраст 1-5 год. се е понижила с 25% в сравнение с времето преди пандемията, времето, прекарано пред екрана на ДУ, се е удвоило, а качеството на съня е намаляло със 17% [5]. По-силно засегнати са деца от семейства с нисък социално-икономически статус, със свободен достъп до електронни устройства. По-слабо засегнати са деца с контролирано и ограничено използване на ДУ, когато имат играчки и човек, който да се занимава с тях.

 

Как влияят дигиталните технологии върху обучението на децата?

Наложеното в последно време онлайн обучение има предимства: гъвкавост за време и място [8]; подпомага родителите, като държи децата заети, обогатява и развива знанията им [9]. Но наред с предимствата има и недостатъци като: продължително време пред екрана, обездвижване и когнитивни проблеми. Установено е, че дългото време пред екрана е свързано с невнимание и проблеми със саморегулацията сред децата в предучилищна възраст [10, 11].

Едно ново проучване с помощта на дифузно тензорно изобразяване (diffusion tensor imaging – DTI) открива негативна връзка между използването на електронни медии и микроструктурната цялост на бялото вещество в мозъка в областите с развитие на езика, изпълнителни функции и грамотност при деца на възраст 3-5 год. [12].

В днешното динамично и пандемично време родителите се възприемат като ценни партньори в учебния процес, подкрепящи  процеса  на образованието на малките деца [13-14]. Според Papadakis и колектив при използване на мобилни приложения трябва да се обърне внимание не само на влиянието на времето пред екрана [15]. Усилията трябва да се съсредоточат и върху създаване на специфични насоки към родителите за избор на подходящи мобилни и медийни продукти [16-18]. Родителите са основните посредници в избора сред изобилието на дигиталните приложения, като съобразяват цифровото съдържание с присъствието и дейността на децата в дигиталното пространство [13-14]. Образователните организации, заинтересованите страни и изследователите трябва да препоръчат смислено съдържание на приложенията, което да е съобразено с възрастта [15].

 

Как влияе телевизията върху ранното езиковото развитие на децата?

Наблюдават се както позитивни, така и негативни въздействия. Например, образователните програми със сюжет подобряват способността за разбиране на текст от децата на 4-5 год., когато епизодите са без сложна структура на съдържанието и с диалог между героите [19]. Гледането на телевизия между 1 и 3 часа на ден през почивните дни с участието на възрастен увеличава шанса за по-добро езиково развитие [20].

Сравнен е ефектът от гледането на образователни или развлекателни програми при деца на средна възраст 5год. върху математическите и езиковите им способности, като са установени значително по-добри постижения за децата, гледащи образователни програми  [21].

Негативните ефекти са свързани предимно с времето и неподходящото съдържание на телевизизионните програми, особено когато децата са пред екраните от ранна детска възраст. Способностите за четене и разбиране на текст на деца на 6 год. се влошават, ако са започнали да гледат телевизия преди 3-годишна възраст [22]. Намерена е негативна връзка между гледането на телевизия от най-ранна възраст (между 3 и 5 год.) и математическите способности на децата.

В днешно време телевизията се използва като „електронна детегледачка”. Проучвания сочат, че прекомерната употреба на медии е по-характерна за подрастващи с труден темперамент и деца с трудна саморегулация [10, 23, 24]. Родители, които имат трудности с контрола върху деца със социално-емоционални проблеми, са склонни често да им предоставят ДУ, за да са спокойни [18].

 

Какво е влиянието на различни дигитални приложения върху езиковото развитие на децата?

Описани са позитивни ефекти като подобрение на началните езикови умения след използване на образователно приложение в продължение на три месеца от деца в предучилищна възраст в семейства с ниски доходи [25]. Подобрява се и разбирането на печатния текст, на съответствието на звуците и буквите, на уменията за писане и на фонологичното осъзнаване [26].

Комбинацията от обучение с дигитални приложения (видеоигра) и обучител води до подобрение на езиковите способности на децата [27].

Лонгитюдно изследване показва влошаване на уменията за четене на деца от предучилищна възраст при използване на компютърен софтуер за четене [28].

 

Заключение и препоръки

Необходимо е установяване на контрол върху използването на ДУ по отношение на вид, продължителност и съдържание при деца до предучилищна възраст. Продължителността трябва да се ограничи в рамките на един час за деца в предучилищна възраст, за да се избегнат умора, стрес, психически, социални и когнитивни проблеми, както и здравословни проблеми, свързани с неправилна стойка, наднормено тегло, очни проблеми.

За подобряване на езиковите и математическите знания е необходим внимателен подбор на приложенията, включването на възрастен при използването им, а също така и избягване на прекаленото когнитивно натоварване на децата.

Необходимо е да се признаят както положителните ефекти, така и потенциалните рискове от използването на ДУ. За доброто и успешно развитие на децата е необходимо да има баланс между подходящо съдържание и премерено време при използването на ДУ.

 

Библиография:

1. American Academy of Pediatrics Announces New Recommendations for Childrens Media Use. (2020). https://services.aap.org/en/news-room/news-releases/aap/2016/aap-announces-new-recommendations-for-mediause.
2. Susilowati IH, Nugraha S, Alimoeso S, Hasiholan BP. Screen Time for Preschool Children: (2021). Learning from Home during the COVID-19 Pandemic. Global Pediatric Health. doi:10.1177/2333794X211017836
3. Wong CW, Tsai A, Jonas JB, Ohno-Matsui K, Chen J, Ang M, et al. (2021). Digital screen time during the COVID-19 pandemic: risk for a further myopia boom? Am J Ophthalmol. 223:333–7. doi: 10.1016/j.ajo.2020.07.034
4. Hammons AJ, Ville gas E, Robart R (2021). “It’s Been Negative for  Us Just  All the  Way  Across  the  Board”:  Focus  Group  Study  Exploring Parent  Perceptions  of  Child Screen Time During the COVID-19 Pandemic, JMIR Pediatr Parent, 4(2):e29411
5. Jáuregui, A., Argumedo, G., Medina, C., Bonvecchio-Arenas, A., Martínez, M.,   Okely, A., (2021). Factors associated with changes in movement behaviors in toddlers and preschoolers during the COVID-19 pandemic: A national cross-sectional study in Mexico, Preventive Medicine Reports,  24, 101552, ISSN 2211-3355, https://doi.org/10.1016/j.pmedr.2021.101552.
6. Reid Chassiakos Y, Radesky J, Christakis D, et al.,(2016). AAP Council on communications and media. Children and Adolescents and Digital Media. Pediatrics, 138(5):e20162593
7. Fessakis, G., Gouli, E., Mavroudi, E. (2013). Problem solving by 5-6 years old kindergarten children in a computer programming environment: A case study. Computers & Education, 63, 87-97. doi: 10.1016/j.compedu.2012.11.016.
8. Dhawan, S. (2020), “Online learning: a panacea in the time of COVID-19 crisis”, Journal of Education Technology Systems, 49, 1, 5-22
9. Al-Balushi B, Essa MM. (2020). The impact of COVID-19 on children–parent’s perspective. Int J Nutr Pharmacol Neurol Dis.) 10:164.doi: 10.4103/ijnpnd.ijnpnd_55_210
10. Radesky JS, Silverstein M, Zuckerman B, Christakis DA. (2014) Infant selfregulation and early childhood media exposure. Pediatrics. 133:e1172–8. doi: 10.1542/peds.2013-2367
11. Tamana SK, Ezeugwu V, Chikuma J, Lefebvre DL, Azad MB, Moraes TJ, et al. (2019) Screen-time is associated with inattention problems in preschoolers: results from the CHILD birth cohort study. PLoS ONE14, e0213995. doi: 10.1371/journal.pone.0213995
12. Hutton, J. S., Huang, G., Sahay, R. D., DeWitt, T., & Ittenbach, R. F. (2020). A novel, composite measure of screen-based media use in young children (ScreenQ) and associations with parenting practices and cognitive abilities. Pediatric Research, 87, 1211–1218.
13. 13. Archer, K., Wood, E., & De Pasquale, D. (2021). Examining joint parent-child interactions involving infants and toddlers when introducing mobile technology. Infant Behavior and Development, 63, 101568.
14. Levinthal, C., Kuusisto, E., & Tirri, K. (2021). How Finnish and Portuguese parents’ implicit beliefs about learning actualize at home. Frontiers in education, 6, 100.
15. Papadakis, S. (2021). Tools for evaluating educational apps for young children: A systematic review of the literature. Interactive Technology and Smart Education, 18(1), 18–49. https:// doi. org/ 10. 1108/ITSE- 08- 2020- 0127.
16. Huber, B., Tarasuik, J., Antoniou, M. N., Garrett, C., Bowe, S. J., & Kaufman, J. (2016). Young children’s transfer of learning from a touchscreen device. Computers in Human Behavior, 56, 56–64. https://doi.org/10.1016/j.chb.2015. 11.010
17. Radesky, J. S., & Christakis, D. A. (2016). Increased screen time: Implications for early childhood development and behavior. Pediatric Clinics of North America, 63(5), 827–839.
18. Radesky, J. S., Schumacher, J., & Zuckerman, B. (2015). Mobile and interactive media use by young children: The good, the bad, and the unknown. Pediatrics, 135(1), 1–3.
19. Linebarger, D. and J. Piotrowski. (2009). TV as storyteller: how exposure to television narratives impacts at-risk preschoolers’ story knowledge and narrative skills, The British journal of developmental psychology, 27/Pt 1, 47-69.
20. Lee, E., Spence, J., Carson, V. (2017). Television viewing, reading, physical activity and brain development among young South Korean children, Journal of Science and Medicine in Sport, . 20/7, 672-677, http://dx.doi.org/10.1016/J.JSAMS.2016.11.014
21. Baydar, N., Kag˘itçibas i, C., Küntay, A. C., & Göks en, F. (2008). Effects of an educational television program on preschoolers: Variability in benefits. Journal of Applied Developmental Psychology, 29, 349–360.
22. Zimmerman, F. J., & Christakis, D. A. (2005). Children’s television viewing and cognitive outcomes: A longitudinal analysis of national data. Archives of Pediatric and Adolescent Medicine, 159, 619–625
23. Thompson AL, Adair LS, Bentley ME. (2013) Maternal characteristics and perception of temperament associated with infant TV exposure. Pediatrics. 131(2). http:// pediatrics. aappublications. org/ content/ 131/ 2/ e390
24. Sugawara M, Matsumoto S, Murohashi H, Sakai A, Isshiki N. (2015). Trajectories of early television contact in Japan: relationship with preschoolers’ externalizing problems. J Child Media, 9(4), 453–471
25. Griffith S. F., Hanson, K., Rolong-Arroyo, B., Arnold, D. H. (2019) Promoting early achievement in low-income preschoolers in the United States with educational apps, , Journal of Children and Media, 13,3, 328-344, DOI: 10.1080/17482798.2019.1613246
26. Herodotou C. (2018). Young children and tablets: a systematic review of effects on learning and development. J Comput Assist Learn. 34,1–9.
27. Hong, J-C., Cheng, C-L., Hwang, M-Y., Lee, C-K., & Chang, H-Y. (2009). Assessing the educational values of digital games. Journal of Computer Assisted Learning, 25(5), 423–437. https://doi.org/10.1111/j.1365-2729.2009.00319.x
28. Judge, S., Puckett, K., & Bell, S. (2006). Closing the Digital Divide Update from the Early Childhood Longitudinal Study. The Journal of Educational Research, 100, 52-60. http://dx.doi.org/10.3200/JOER.100.1.52-60