За практиката

Влияние на детския имунитет върху клиничното протичане на SARS-CoV-2 инфекция

В. Терзиева, Р. Въжарова, Е. Станкова, П. Цанева, Ю. Стефанова, Й. Узунова

Медицински факултет, СУ „Св. Климент Охридски“, УМБАЛ „Лозенец“

 

Въведение

SARS-CoV-2 е коронавирус, причиняващ COVID-19. Появява се в град Ухан, Китай, в края на 2019 г. Поради бързото му разпространение в Европа, САЩ и някои страни от Латинска Америка, Световната здравна организация (СЗО) обяви през март 2020 г. пандемия. Клиничните изяви на SARS-CoV-2 инфекцията могат да се обединят в три фенотипа:

  1. общ респираторен фенотип – симптоми от горни и/или долни дихателни пътища (с най-висока честота);
  2. кожно-лигавично-ентералният фенотип – включва симптоми като миалгия, коремна болка, умора, обрив, лимфаденопатия, конюнктивит и др. СЗО дефинира този най-тежък и изискващ интензивно лечение фенотип като MIS-C [1];
  3. неврологичен фенотип – парeстезии, гърчове, миалгия, дезориентация (наблюдава се значително по-рядко) [2].

Клиничното протичане при деца варира от безсимптомно до животозастрашаващо, като асимптомните инфекции достигат 42% от случаите [3]. Данните на СЗО за възрастовото разпределение до октомври 2021 г. показват, че децата до 14-годишна възраст са едва 9% от регистрираните и 0.2% от смъртните случаи със SARS-CoV-2 инфекция [1]. Въпреки по-леката клинична изява остава голям процентът на доказаните пневмонии при деца – 27%, хоспитализациите са 19%, от тях 10% налагат интензивно болнично лечение [4].

Каква е причината за по-лекото протичане на COVID-19 при децата?

 

Детският имунитет и COVID-19

Научните данни показват нееднозначно индивидуалната реакция на човек към вируса. В основата й стоят, най-вероятно, фактори и от двете направления в имунния отговор. Безсиптомното протичане и рядко наблюдаваните тежки форми при деца поставят въпроси, свързани с особености в патогенезата на заболяването. Тези особености правят клиничната изява при деца различна от тази при възрастни [5]. Kevin и сътр. съобщават за продължителност на антитяловия и клетъчния отговор над 12 месеца при деца, което не е наблюдавано в голямата възрастова група [6]. Предшестваща инфекция с други човешки коронавируси (напр. бета- и алфа-коронавирусите, които показват сходство със SARS-CoV-2 в 31% до 38%) предизвикват преходен, кръстосан имунитет между тях [7-9].  Проучване показва, че както кръстосаният имунитет, така и продължителният мощен spike специфичен имунен отговор са сериозно предимство за децата и вероятно са в основата на по-леката клинична изява [10].

IgA също има отношение към контрола и елиминирането на вируса, особено при пациенти с MIS-C [5]. При тях са намерени високи титри на IgA в острата и в конвалесцентната фаза, положителна връзка между гастроинтестиналната симптоматика и IL-17A медиирани нарушения в мукозния имунитет.

Децата и подрастващите се отличават и с увеличена бронхо-асоциирана лимфоидна тъкан (BALT), отговорна за локалния имунен отговор и поддържане на клетките на имунната памет в белия дроб. Много вероятно е и това да има отношение към хода на инфекцията [11].

Имунният отговор при инфекции не се опосредства само от Т- и В-клетките. Последните работят заедно с факторите на естествения имунитет. Най-мощният антивирусен защитен механизъм е производството на интерферон тип I (IFN-I). След свързване на вируса с Toll-подобните рецептори – TLR (разпознават патогени от гостоприемника), бързо се индуцира производство на цитокини и IFN-I. При пациенти под 50-годишна възраст с много тежък COVID-19 са намерени „грешки” в някои от тези рецептори (TLR3), които са ключови в индукцията на IFN-I [12]. При деца с подобни „грешки” също е наблюдаван тежък COVID-19. Интересното е, че такива пациенти имат и неутрализиращи автоантитела към различни цитокини, вкл. IFN-I. Авторите намират, че тези антитела нарастват с възрастта и предполагат, че могат да бъдат свързани с около 20% от летално завършилите инфекции [12].

Значими разлики съществуват и в локалния имунитет на дихателните пътища при деца и възрастни. Той включва тип I и II интерфероновите отговори и инфламазомните пътища [3]. Loske съобщава за разлика в базалната експресия на антивирусните гени в епителните клетки и в композицията на тъканните имунни клетки [13]. Причините не са ясни, но се търси връзка с честите вирусни инфекции при децата, разликите в локалния микробиом, скорошни ваксинации, епигенетична адаптация на клетките на естествения имунитет, т.нар. трениран имунитет [14].

 

Заключение

Особеностите на детския имунитет са най-вероятните фактори, оказващи влияние върху изявата на COVID-19 при деца, намаляват вероятността за тежко протичане и обясняват високата честота на безсимптомно носителство на SARS-CoV-2.

 

 

Библиография

  1. Световна здравна организация.
  2. Swann O. et al. Clinical characteristics of children and young people admitted to hospital with covid-19 in United Kingdom: prospective multicentre observational cohort study. BMJ. 2020 Aug 27;370:m3249.
  3. Kachru, Shriya, and Dinesh Kaul. COVID-19 manifestations in children. Current medicine research and practice. 2020, vol. 10, 4: 186-188.
  4. Rabha A. et al. CLINICAL MANIFESTATIONS OF CHILDREN AND ADOLESCENTS WITH COVID-19: REPORT OF THE FIRST 115 CASES FROM SABARÁ HOSPITAL INFANTIL. Rev Paul Pediatr. 2020, Nov 27;39:e2020305.
  5. Gruber et al. 2020. Mapping Systemic Inflammation and Antibody Responses in Multisystem Inflammatory Syndrome in Children (MIS-C). Cell 183 (4): 982-995.e14. https://doi.org/10.1016/j.cell.2020.09.034.
  6. Herold К. and Herold B. Natural Mucosal Barriers and COVID-19 in Children. JCI Insight. 2021, 6 (9). https://doi.org/10.1172/jci.insight.148694.
  7. Huang et al. A Systematic Review of Antibody Mediated Immunity to Coronaviruses: Kinetics, Correlates of Protection, and Association with Severity. Nature Communications. 2020, 11 (1): 4704. https://doi.org/10.1038/s41467-020-18450-4.
  8. Dijkman et al. The Dominance of Human Coronavirus OC43 and NL63 Infections in Infants. Journal of Clinical Virology. 2012, 53 (2):135–39. https://doi.org/10.1016/j.jcv.2011.11.011.
  9. Zhao et al. Airway Memory CD4 + T Cells Mediate Protective Immunity against Emerging Respiratory Coronaviruses. Immunity. 2016, 44 (6): 1379–91 https://doi.org/10.1016/j.immuni.2016.05.006.
  10. Dowell C. et al. Children Develop Robust and Sustained Cross-Reactive Spike-Specific Immune Responses to SARS-CoV-2 Infection. Nature Immunology. 2022, 23 (1): 40–49. https://doi.org/10.1038/s41590-021-01089-8.
  11. Rydyznski et al. Antigen-Specific Adaptive Immunity to SARS-CoV-2 in Acute COVID-19 and Associations with Age and Disease Severity. Cell. 2020, 183 (4): 996-1012.e19. https://doi.org/10.1016/j.cell.2020.09.038.
  12. Zhang et al. Inborn Errors of Type I IFN Immunity in Patients with Life-Threatening COVID-19. Science. 2020, 370 (6515). https://doi.org/10.1126/science.abd4570.
  13. Loske J. et al. Pre-Activated Antiviral Innate Immunity in the Upper Airways Controls Early SARS-CoV-2 Infection in Children. Nature Biotechnology. 2022, 40 (3): 319–24. https://doi.org/10.1038/s41587-021-01037-9.
  14. Brodin, Petter. SARS-CoV-2 Infections in Children: Understanding Diverse Outcomes. Immunity. 2022, 55 (2): 201–9. https://doi.org/10.1016/j.immuni.2022.01.014.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *