Ваксина срещу морбили, паротит и рубеола

Д-р Нейчо Тодоров

 

Морбили е остро, много заразно заболяване, което се причинява от Morbillivirus и е с епидемичен потенциал. 90% от контактните неимунни индивиди ще развият заболяване. При липса на имунитет всяка възраст е уязвима. В периода 2016-2019 г. в рамките на ЕС и ЕИО между 1/3 и 56% от заболелите са били над 14 год. Най-честите усложнения са: отитис медия, пневмония, диария, постинфекциозен енцефалит, подостър склерозиращ паненцефалит. Смъртността е 1 до 3 на 1000, като най-висока е при децата до 5 год. и индивидите с имунен дефицит [1].

Инфекцията от морбили води до намаляване на разнообразието от антитела и елиминира имунната памет за период от 2-3 години поради непълното възстановяване на В-лимфоцитния ред и изчерпване на имунокомпетентните клетки, образувани след предходни заболявания [2, 3]. Имунната амнезия след инфекция с морбили е предпоставка за чести боледувания, усложнения и смърт.

В ЕС и ЕИО няколко държави са съобщили за взривове през последните години, вкл. и България [4].

От зооноза, която прескача от одомошнените крави в човека около 376 г. пр. н. е., към девети век вирусът вече се е приспособил към човека и се установява като антропоноза [5].

Първата ваксина срещу морбили е одобрена през 1963 г. в САЩ. През 1968 г. чрез допълнителни пасажи е подобрен профилът й на безопасност, без да се изгуби нейната ефективност [6]. Освен пряк ефект върху възприемчивостта към развитие на морбили, ваксината има и непряк ефект върху други инфекциозни заболявания, което надхвърля очакванията към ваксината [7]. Въпреки че морбилният вирус причинява имунна амнезия, този ефект не е наблюдаван след приложението на живата ваксина [8].

За постигане на колективна защита и прекъсване на предаването са необходими две дози. Една доза от ваксината след 12-мес. възраст индуцира имунитет при 95% от ваксинираните. От своя страна, 95% от тези, които не образуват достатъчно антитела след първата доза, изграждат ефективен имунитет след втората доза. Това означава, че ваксиналното покритие следва да е 100%, за да се постигне 95% ниво на колективна защита [1]. За 2020 г. и 2021 г. покритието в България е 85%.

 

Паротит е остра вирусна инфекция, антропоноза, с предимно леко протичане, хд я епидемичен потенциал. Преди въвеждане на ваксината между 15 и 24% от случаите са били асимптоматични. Необходимостта от ваксина се определя от усложненията на инфекцията, които настъпват и без проява на заболяването: орхит (30%), оофорит (7%), мастит (30%), панкреатит (4%), глухота (4%), асептичен менингит (10%) и енцефалит. Усложненията се срещат по-често при възрастни, отколкото при деца [9]. Ваксината е жива, атенюирана и е одобрена през 1967 г. в САЩ. През 1971 г. става част от комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола.

Рубеолата е вирусна антропоноза, с предимно леко протичане. Усложненията, свързани с рубеола, са: артралгия, артрит, енцефалит, увеит на Fuchs, който води до катаракта или глаукома. Най-сериозните увреди, свързани с инфекцията, са уврежданията на плода при заразени бременни – т.нар. „вроден рубеолен синдром“. Не всички усложнения могат да се установят при раждането и се диагностицират в хода на развитието на детето. Рубеолата е с базисно репродуктивно число по-малко от 5 и също е с епидемичен потенциал [10]. Рубеолната компонента на използваните понастоящем ваксини е регистрирана през 1979 г. и е изолирана от заразен фетус [11].

Към момента, в продължение на повече от 40 години, са приложени повече от 1 милиард дози от комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Нежеланите събития след ваксиниране с ваксината са: пирексия (19%), обрив (17%), болка (13%) и артралгия (13%) [12].

Наличните ваксини са взаимозаменяеми и могат да се прилагат при лица с алергия към млечен протеин и яйца. Млечен протеин се открива в хода на производството на ваксината, но не се очаква да бъде наличен в крайния продукт – ваксината или не съдържа яйчен протеин, или е в количества, недостатъчни да предизвикат алергична реакция^. Редките случаи на алергична реакция след приложение е по-вероятно да се дължат на други съставки като например желатин. Кожният тест не е предиктивен и не се препоръчва преди приложение на MMR. Лица с алергия към пилета или техните пера не са с повишен риск от реакция към ваксината [13-16].

Ваксината може да се приложи на лица с HIV, ако броят на CD4 > 200 кл/μL за период от поне 6 месеца, при липса на доказателства за имунитет срещу морбили, паротит или рубеола [17].

Нивата на серопротекция срещу морбили, паротит и рубеола 6 седмици след първа доза и 6 седмици след втора доза са съответно: 90.6% и 98.9%; 98.5% и 99.3%; 97.8% и 99.6% [18].

Продължителността на протекция е най-малка при морбилната компонента и е 10-12 год., като протективните антитела се изчерпват по-бързо при мъжкия пол [19-21].

 

В заключение

Ваксината срещу морбили, паротит и рубеола е с ефикасност от 98% след приложени две дози, с предвидим и относително благоприятен профил на безопасност. За постигане на устойчива колективна защита е необходимо ваксинално покритие от 100%. Продължителността на защитата при морбилната компонента е 10-12 години, от което следва да се преразгледат националните политики за поддържане на необходимото ваксинално покритие и съответно дългосрочното проследяване за серопревалентност. Това би намалило риска от епидемични взривове или отделни случаи на заболяване, вкл. при бременни, което да доведе до значим риск от усложнения или смърт. Своевременното проследяване чрез национален електронен регистър на проведените ваксинации ще подобри политиките и практиките относно първичната профилактика на ваксинопредотвратимите заболявания у нас.

 

Библиография:

1. https://www.ecdc.europa.eu/en/measles/facts; https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/infographic-measles-affects-all-age-groups-2016-2019-data;
2. Michael J. Mina. Science  08 May 2015:Vol. 348, Issue 6235, pp. 694-699. DOI: 10.1126/science.aaa3662;
3. Velislava N. Petrova. Science Immunology 01 Nov 2019:Vol. 4, Issue 41, eaay6125. DOI: 10.1126/sciimmunol.aay6125;
4. https://www.ecdc.europa.eu/en/measles/facts;
5. Elizabeth W. Uhl, Charles Kelderhouse, Jane Buikstra, Jeffrey P. Blick, Brad Bolon, Robert J. Hogan,New world origin of canine distemper: Interdisciplinary insights, International Journal of Paleopathology, Volume 24, 2019, Pages 266-278, ISSN 1879-9817, https://doi.org/10.1016/j.ijpp.2018.12.007;
6. https://www.who.int/news-room/spotlight/history-of-vaccination/history-of-measles-vaccination;
7. Higgins Julian P T, Soares-Weiser Karla, López-López José A, Kakourou Artemisia, Chaplin Katherine, Christensen Hannah et al. Association of BCG, DTP, and measles containing vaccines with childhood mortality: systematic review BMJ 2016; 355 :i5170; Science 08 May 2015:Vol. 348, Issue 6235, pp. 694-699. DOI: 10.1126/science.aaa3662;
8. Science  08 May 2015:Vol. 348, Issue 6235, pp. 694-699. DOI: 10.1126/science.aaa3662;
9. https://www.cdc.gov/vaccines/pubs/pinkbook/mumps.html;
10. Papadopoulos T, Vynnycky E (2022) Estimates of the basic reproduction number for rubella using seroprevalence data and indicator-based approaches. PLoS Comput Biol 18(3): e1008858. https://doi.org/10.1371/journal.pcbi.1008858;
11. Stanley A. Plotkin, Walter A. Orenstein, Paul A. Offit, Kathryn M. Edwards, Plotkin’s Vaccines (Seventh Edition), Elsevier, 2018, Pages 1305-1319.e8, ISBN 9780323357616, https://doi.org/10.1016/B978-0-323-35761-6.00067-5;
12. Lievano F, Galea SA, Thornton M, et al. Measles, mumps, and rubella virus vaccine (M-M-R™II): areview of 32 years of clinical and postmarketing experience. Vaccine. 2012;30(48):6918-6926. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22959986/;
13. Measles vaccines: WHO position paper – April 2017. Wkly Epidemiol Rec. 2017;92: 205–228. https://www.who.int/immunization/policy/position_papers/measles/en/;
14. Dreskin S, Halsey N, Kelso J, et al. International Consensus (ICON): allergic reactions to vaccines. World Allergy. Organization Journal 2016;9(32):1-21. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27679682;
15. Ezeanolue E, Harriman K, Hunter P, Kroger A, Pellegrini C. General Best Practice Guidelines for Immunization. Best Practices Guidance of the Advisory Committee on Immunization Practices (ACIP). Available from https://www.cdc.gov/vaccines/hcp/acip-recs/general-recs/; Kimberlin, et al. Measles. Red Book: 2018 Report of the Committee on Infectious Diseases. 31st Edition. By AAP Committee on Infectious Diseases;
16. Advisory Committee on Immunization Practices (ACIP) Recommended Child and Adolescent Immunization Schedule for ages 18 Years or Younger, United States, 2019a. Available from https://www.cdc.gov/vaccines/schedules/hcp/imz/child-adolescent.html;
17. https://www.eacsociety.org/files/guidelines-10.1_5.pdf;
18. https://www.ema.europa.eu/en/documents/product-information/m-m-rvaxpro-epar-product-information_bg.pdf
19. E. Seagle, R.A. Bednarczyk, T. Hill, A.P. Fiebelkorn, C.J. Hickman, J.P. Icenogle, et al. Measles, mumps, and rubella antibody patterns of persistence and rate of decline following the second dose of the MMR vaccine Vaccine, 36 (6) (2018), pp. 818-826. https://doi.org/10.1016/j.vaccine.2017.12.075;
20. Quach HQ, Ovsyannikova IG, Grill DE, Warner ND, Poland GA, Kennedy RB. Seroprevalence of Measles Antibodies in a Highly MMR-Vaccinated Population. Vaccines. 2022; 10(11):1859. https://doi.org/10.3390/vaccines10111859;
21. Anichini G, Gandolfo C, Fabrizi S, Miceli GB, Terrosi C, Gori Savellini G, Prathyumnan S, Orsi D, Battista G, Cusi MG. Seroprevalence to Measles Virus after Vaccination or Natural Infection in an Adult Population, in Italy. Vaccines. 2020; 8(1):66. https://doi.org/10.3390/vaccines8010066