XLH в светлината на прожектора

На 24 и 25 февруари 2024 се проведе Първата национална мултидисциплинарна среща „XLH в светлината на прожектора“, посветена X-свързания хипофосфатемичен рахит (XLH). Водещи специалисти от България и чужбина представиха интересни теми и клиничен опит, както и нови научни достижения и възможности за подобрена медицинска грижа на пациентите с това рядко генетично заболяване. Бяха разгледани и актуални проблеми, свързани с  диагностичните и терапевтичните методи. Обсъдени бяха подходи за сътрудничество на мултидисциплинарния екип, ангажиран с менажирането на пациентите с XLH, както и предизвикателствата и възможностите за осъществяване на плавен преход на пациентите, диагностицирани в детска възраст, към проследяване и лечение от специалист за възрастни.

Гост-лектори на събитието бяха проф. Джордж Ройс, детски нефролог от екипа на Клиниката по педиатрия, Университет Земелвайс, Будапеща, Унгария, и д-р Адалберт Райман, детски енедокринолог от Медицинския университет във Виена, Австрия. Изследователските интереси на проф. Ройс са в областта на педиатрията, нефрологията и кардиологията. През 1996 г. той описва механизма на нефрокалциноза при деца с X-свързана хипофосфатемия. Клиничните интереси на д-р Райман включва редки заболявания на калциевата и фосфатна хомеостаза, първична остеопороза/остеогенезис имперфекта и вторична детска остеопороза. Д-р Райман e авторитет с голямо международно признание, автор на множество научни статии, член е на изследователската група по детска ендокринология и остеология към Vienna Bone and Growth Center.

Какво заболяване с X-свързаният хипофосфатемичен рахит?

Х-свързаната хипофосфатемия е рядко наследствено скелетно-мускулно заболяване, причинено от мутация във PHEX гена на Х-хромозомата. Генетичното увреждане води до повишено производство на  фосфат-регулиращ хормон (фибробластен растежен фактор 23, FGF23), който потенцира отделянето на фосфати през бъбреците.¹ Фосфатите за важни за изграждането на здрави кости, зъби и мускули.^1,2 Понижените нива на фосфати в кръвта водят до „размекване“ на костите.^1,3  Повишените нива на активност на FGF23  водят до развитие на симптоми на хронична хипофосфатемия, манифестиращи се като рахит и остеомалация в детската възраст и остеомалация при възрастните.^1,3

X-свързаният хипофосфатемичен рахит е най-често срещаният тип витамин Д-резистентен рахит, водещ до костни деформации и изоставане в растежа. Засяга около 1 на 20 000-60 000 души. Симптомите му са различни при деца и при възрастни.^7,8

Някои от най-честите симптоми при деца и възрастни включват:

• Нисък ръст;
• Деформация на долни крайници;
• Болка в костите, мускулите и ставите;
• Проблеми със слуха;
• Зъбни абсцеси;
• Абнормална форма на главата.

XLH се унаследява X-свързано доминантно³, но в приблизително 20 и 30% от случаите възниква спонтанно, без наличие на фамилност.¹

Диагнозата XLH обикновено се поставя на базата на клиничната картина, рентгенографските изследвания и биохимичните характеристики в комбинация с фамилната анамнеза. Препоръчва се за потвърждаване на клиничната диагноза да се провеждат молекулярно-генетични изследвания за установяване на мутация в PHEX гена.¹

 XLH е мултисистемно заболяване, което изисква мултидисциплинарни грижи за оптимизиране на качеството на живот и свеждане до минимум на тежестта на заболяването.⁴ Мултидисциплинарните екипи трябва да включват както педиатрични, така и специалисти за възрастни, нефролози, ендокринолози, ортопеди неврохирурзи, рентгенолози, стоматолози, УНГ, генетици, физиотерапевти, псохолози.^5,6

Обсъдено беше, че в част от случаите диагнозата ХLH се поставя със закъснение, което влошава прогнозата за пациентите^.1 Споделеният опит и предствени данни показаха, че ранното диагностициране и подходящо лечение могат да подобрят подвижността и мускулно-скелетната прогноза.

Направени бяха изводи, че е необходима колаборация между различни специалисти – педиатри, ендокринолози, ортопеди, рентгенолози, общо-практикуващи лекари и други, за навременна диагностика и оптимално лечение на пациентите с X-свързан хипофосфатемичен рахит.

Източници:

1. Haffner D, et al. Nat Rev Nephrol. 2019;15:435–55.
2. Goretti Penido M, et al. Pediatr Nephrol. 2012;27:2039–48.
3. Baroncelli GI, et al. J Pediatr Endocrinol Metab. 2021;34:905–10.
4. Raimann A, et al. Wien Med Wochenschr. 2020;170:116‒23.
5. Laurent MR, et al. Front Endocrinol (Lausanne). 2021;12:641543.
6. Al Juraibah F, et al. Arch Osteoporos. 2021;16:52
7. Davidai GA, et al. J Clin Invest. 1990;85:334–9.
8. Beck-Nielsen SS, et al. Orphanet J Rare Dis. 2019;14:58–82.