С проф. Мая Аргирова, началник на Клиниката по изгаряния и пластична хирургия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, разговаряме за Отделението по детски изгаряния, което е единствено в страната ни, за това какво показва статистиката относно изгарянията в детската възраст, за предизвикателствата в професията и за случаите от своята практика, които ще помни завинаги.
Проф. Аргирова, разкажете ни повече за Клиниката по изгаряния и пластична хирургия, която оглавявате, и по-специално за Отделението по изгаряния и пластична хирургия за деца?
През 1961 г. проф. Димитър Ранев основава и ръководи Отделението по изгаряния в ИМБП „Пирогов”. Впоследствие това отделение прераства в Секция по изгаряния и пластична хирургия. В момента Отделението по детски изгаряния е структурна част от Клиниката по изгаряне и пластична хирургия, разполага с 20 легла, от които 5 реанимационни. Дълги години то се ръководи от утвърдени специалисти по детски изгаряния и пластична хирургия като доц. Бояджиев и доц. Дяков.
Отделението е единственото специализирано отделение в страната за диагностика, активно лечение и ранна рехабилитация на лица до 18-годишна възраст с термична травма (изгаряния и измръзвания), последствия от изгаряния и травми, мекотъканни дефекти с различна етиология, наранявания и близки до тях болести и аномалии по телесната повърхност, изискващи стационарно или амбулаторно лечение. Отделението е основно реновирано преди 3 години и оборудвано с най-съвременна апаратура. В него се извършват организационно-методично ръководство, консултативно-експертна помощ, научни изследвания и обучение на студенти и специализанти от висшите медицински училища от цялата страна, както и на медицински сестри и рехабилитатори. Клиниката активно участва в програмата Еразъм. Годишно през отделението преминават около 1200 деца, предимно с изгаряния, следтравматични дефекти и последствията от тях.
Бихте ли споделили каква е ситуацията с изгарянията в детска възраст. Има ли статистика колко случаи годишно се регистрират у нас, наблюдават ли се някакви тенденции?
Специализирано отделение по изгаряния има единствено в нашата клиника. В страната обаче има още две клиники по изгаряния, където се лекуват и деца. Това са Военна болница във Варна и УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Годишно в страната преминават около 3500 деца с изгаряния. Трудно е в епидемиологичен аспект да се опише точно разпространението на тази травма, тъй като много от децата се лекуват амбулаторно в малки частни болници и анализът е труден. В последните години изгарянията у нас намаляват. Демографските процеси се отразяват и на епидемиологичната характеристика на изгарянията. Ако това е следствие от действащите превантивни мерки в обществото, е хубаво, но мисля, че миграционните процеси играят по-голяма роля. Статистически броят на изгарянията у нас е относително по-висок от този в страните от западна Европа, но тенденциите като цяло са те да намаляват. Честотата на изгарянията при децата е в пряка зависимост от степента на цивилизованост на обществото, действието на превантивните програми, ролята и активността на социалните служби.
Какви са съвременните тенденции в комплексното хирургично лечение на изгарянията в детската възраст и доколко намират приложение у нас?
Лечението на деца с обширни изгаряния и такива с локализации на функционални места трябва да се провежда в специализирани центрове по изгаряния от мултидисциплинарен екип. Колкото по-рано се направи точната оценка на тежестта на изгарянето, толкова по-бързо се прилага адекватно лечение – общо, оперативно или неоперативно. Въведените през последните години модерни препарати за локално лечение на раните редуцираха многократно честотата на оперативните интервенции, създадоха комфорт за пострадалите деца, намалиха броя на превръзките и сроковете на лечение. По този начин се намали необходимостта от обща анестезия при смяна на превръзките и се създадоха условия за пълноценно раздвижване и рехабилитация. В практиката се въведоха синтетичните и биосинтетични кожни заместители, които позволиха успешното лечение на дълбоки изгаряния над 50% от телесната повърхност. Модерните превръзки, ранното оперативно лечение, адекватната ресусцитация, съвременните възможности на ентералното хранене и ранната рехабилитация са основата в лечението на обширните изгаряния и следтравматичните дефекти. Неразделна част от комплексната терапия на детето е профилактиката на хипертрофичните цикатрикси и контрактури. Всяко дете има програма при изписването, като проследяването и контрола се извършва в клиниката от двама специалисти. Оценката за удовлетвореност от резултатите е комплексна – субективна и обективна. Извършва се по скали от лекари, родители и деца над 6 години, като се преценяват определени параметри. При проследяването се преценява необходима ли е и на кой етап трябва да се приложи реконструктивна операция. Така децата с изгаряния са обхванати от острия период до пълното функционално и естетично възстановяване.
Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате като специалист и като ръководител на Клиниката?
Проблеми има от разнообразен характер, но най-често са свързани с родителите на пострадалите деца. Често те не осъзнават тежестта и спецификата на този вид травма и колко сериозни последствия може да има отказът от ранно оперативно лечение дори на малки по площ, но дълбоки рани. Това забавя цялостния процес на лечение, излага на риск живота на децата и тяхното последващо възстановяване. След изписването при необразовани родители се губи периода на проследяване на излекуваните от острата фаза деца и това често води до деформитети и инвалидизация. Проблеми в лечебен план нямаме. Разполагаме с най-модерните средства за локално и общо лечение на всички видове рани. Не разполагаме с целия арсенал от съвременна апаратура и пособия, което ще ускори диагностиката и улесни работата в интензивното отделение. Имаме необходимост от съвременна апаратура за ранна точна диагностика на дълбочината на изгарянето, което ще определи хирургичното поведение още в първите часове след травмата. Този апарат е скъп, но изключително необходим за клиниката, особено при децата. Проблеми има и със скъпоструващите пособия, необходими при реконструктивните операции, които не се поемата от здравната каса.
И няколко по-лични въпроса. Защо избрахте медицината за своя професия? А как се насочихте към специалността?
Отраснах в лекарско семейство и средата на моите родители определи професионалните ми интересите още от ранна възраст. Никога не съм имала колебание в избора на професия. В специалността пластична хирургия попаднах случайно. Още като студентка се ориентирах към обща хирургия, но впоследствие срещнах много проблеми при започване на работа след задължителното „разпределение“. Отнасяха се с недоверие към жените-хирурзи. След много конкурси започнах работа в Секция по изгаряния и пластична хирургия на институт „Н.И. Пирогов” и така до днес. Мисля, че имах голям късмет, защото в клиниката работеха лекари с много интелект, опит и квалификация, от които попивах всичко.
Имате ли случай от практиката си, който няма да забравите никога?
Всеки лекар с продължителна практика има клинични случаи, които помни винаги. Аз също имам такива деца и възрастни пациенти. Всички деца с големи, почти несъвместими с живота изгаряния, оцелели и пораснали, няма как да се забравят. С повечето от тези деца съм свързана емоционално. Не мога да забравя момче на 12 години след тежко пътно-транспортно произшествие с тежка конквасация на единия долен крайник. С много грижи и усилия на мултидисциплинарен екип крайникът беше спасен с добра функция. Това момче сега спортува и е безкрайно щастливо. Благодарността от дете – чувството е невероятно.
Как се разтоварвате от напрегнатото ежедневие?
Моето ежедневие не е по-различно от това на всички лекари. Личното време наистина е много малко. Обикновено зная кога отивам на работа, но никога не зная кога ще си тръгна. Затова, когато почивам, се старая да се откъсна напълно и да не съм в София. Много обичам да пътувам, да плувам и през зимата да карам ски.
Какво е вашето мото в живота?
Прави, каквото трябва, и отстоявай мнението си!