Проф. д-р Виолета Йотова е детски ендокринолог и професор по педиатрия в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов”-Варна и ръководител на Катедрата по педиатрия. Има богата клинична, научна и преподавателска практика, както и международно признание. Проф. Йотова е съпредседател на работната група по образование и обучение на Европейската референтна мрежа по редки ендокринни заболявания и председател на Съюза на учените – Варна. Автор е, самостоятелно или в колектив, на повече от 300 научни публикации, 160 от които в международни списания. Цитирана е над 6300 пъти в чуждата литература.
Проф. Йотова, тази година катедра „Педиатрия“ към МУ-Варна отбелязва 60-годишен юбилей. Кои са най-големите постижения на Катедрата? С какво се гордеете най-много като ръководител?
Катедрата по педиатрия е създадена през 1963 г., като неин пръв ръководител е проф. д-р Стефан Димитров. От самото начало преподаването е в центъра на вниманието, заедно с ежедневния стремеж към подобряване в диагностиката, грижите и проследяването на децата с хронични и хронично-обострени състояния. Първият фокус е върху децата с хематологични заболявания. Постепенно в състава на Катедрата се появяват специалисти от цялата палитра на педиатричните специалности. За последните 30 години броят на преподавателите в Катедрата се е увеличил 2.5 пъти и към момента се състои от 7 хабилитирани и 27 нехабилитирани и хоноровани сътрудници. От 1987 г. функционира и непрекъснато се развива Детското отделение за интензивни грижи, което в 35 годишната си история еволюира до модерна детска интензивна структура, която обслужва целия спектър от патология и травматизъм във възрастта от 0 до 18 години, вкл. новородени с висок риск. Развиха се дейности, свързани с навлизането на модерна апаратура и непрекъснатото развитие на лабораторната дейност – ехокардиография, продължително мониториране на сърдечносъдовата система, ехоскопски изследвания на всички органи и системи, системни функционални изследвания на дихателната система, ендоскопия на гастроинтестиналния тракт, хемодиализа. В последното десетилетие усилено се работи по бързото въвеждане на иновативните терапии в областта на детския диабет (помпи, сензори, модерен мениджмънт) и редките болести. Програмата за трансплантации в областта на онкологията се развива успешно.
Разположението на Катедрата в многопрофилна университетска динамично развиваща се и високотехнологична болница, каквато е Университетската многопрофилна болница „Света Марина” – Варна, дава възможност за извършването на все повече уникални диагностични и терапевтични процедури, които са толкова разнообразни, че няма да мога да ги изброя.
Към Катедрата са разкрити и от 2017 г. са включени в европейските референтни мрежи два експертни центъра – по редки ендокринни болести и по редки анемии и коагулопатии. През 2018 г. Европейската комисия (ЕК) одитира Експертния център по редки ендокринни болести и даде висока оценка на Университетската болница. Стремежът ни да работим в близко сътрудничество с представителите на пациентите също започва да води до осезаеми резултати.
След този начален период на развитие на преподавателската и лечебната дейност, който продължава и към момента, последва периодът на научното развитие на Катедрата. Именно то е моята лична гордост и увереност в бъдещето на Катедрата по педиатрия във Варна! Развиха се националните и международни научни сътрудничества, вкл. мултидисциплинарните и научно-приложните. Сътрудници на Катедрата участваха активно в 5 проекти, финансирани от ЕК (ToyBox, Feel4Diabetes, DigiCare4You и др.). В резултат се натрупаха публикации, награди и международно признание. Стана възможно привличане на млади хора, стремящи се едновременно към кариера в областта на медицината и на науката. Тези промени бяха последвани от промени на национално ниво, с поява на възможности за финансиране на научните изследвания. В момента Катедрата ни има 20 редовни и 1 свободен докторанти, както и 1 докторант към Катедрата по педиатрия в МУ-София. Само през последните 3 години са защитили 5 докторанти, а други 4 са отчислени с право на защита. Венец на постиженията ни беше челното ни място в класацията на научните университети по брой престижни публикации, което даде възможност МУ-Варна да бъде проектно финансирано за следващия период на национално развитие на науката. Катедрата ни в момента е много млада, много динамично развиваща се и със сигурност и предстоят нови значими постижения!
Разкажете ни повече как ще отбележите събитието!
По общоприетите правила в МУ-Варна ние изградихме целогодишен план за отбелязване на този юбилей. Започнахме с активности, свързани с Деня на редките болести и на таласемията, продължихме с блестящия VII Международен следдипломен курс по диабет и редки ендокринни болести, подкрепен от две големи международни организации (ISPAD и Endo-ERN), и ще продължим с Международната среща по муковисцидоза през май. По-нататък следват съвместни инициативи със студентите, посветени на децата, и Тържествено събрание-концерт през септември в МУ-Варна. Проявите ще се увенчаят с Педиатричната конференция на Катедрата, която ще се проведе на 6-8 октомври 2023 г., и с традиционната среща с родителите и близките на деца с диабет на 14 ноември. Всички наши учители и всички колеги, минали и настоящи от страната и чужбина са добре дошли!
Как си колаборирате с останалите катедри по педиатрия в нашата страна?
Много ви благодаря за този въпрос! При всяко начало борбата за независимост и утвърждаване е неизбежна, но с постигането на известна степен на развитие се появява другата необходимост – от сътрудничество, разбирателство по общите за децата, родителите, колегите и обществото теми и съвместна работа. Нашите деди са написали на знакова за свободата ни сграда посланието „Съединението прави силата”. В ежедневието си сега ние му даваме ново измерение, работейки в сътрудничество и конкуренция – движещите сили на прогреса. Безкрайно съм благодарна, че имам щастието, без изключения, да работя с ръководителите на катедрите от останалите български университети на базата на взаимно уважение, подкрепа и упорит стремеж към подобряване както на здравето на децата, така и на условията за работа на педиатрите и на всички медицински специалисти, работещи с деца. Сплотяващи общи каузи са ранното детско развитие, ваксинационното покритие, затлъстяването, обездвижването и употребата на електронни средства, развитието на интензивната и спешната педиатрия, привличането на млади кадри и много, много други.
Кои са най-проблемните точки в детското здравеопазване в България?
За това можем да си говорим с дни. Както всичко останало, характеристиката на раждането и отглеждането на съвременните деца не е константа, тя непрекъснато се променя. Явления като увеличаване на инвитро ражданията, на по-късните и многоплодни бременности, увеличение на недоносеността и раждането на деца с малки за гестационната възраст размери, прехранване и обездвижване, нарушено ранно възпитание, орторексия и прекомерен прием на хранителни добавки, избягване на имунизации и различни, необходими за децата видове лечение – всичко може да се превърне в проблем, застрашаващ не само здравето, но и живота на детето. Ролята на работещите с деца става все по-централна в тези ситуации. Всеки лекар, всяка сестра или санитар трябва да разбират своята роля и трябва да следват общия стандарт за работа. Най-вредно въздействие върху доверието на хората имат случайните думи, особено хвърлящи съмнение върху метода на работа или върху личността на колега. Докато все още има някакво уважение към професията, трябва да работим към уеднаквяване на стандартите, към въвеждане на алгоритми и клинични ръководства (гайдлайни), които са средството за повишаване на доверието в обществото към нас. Много важно също така е да работим за превенция на заболяванията.
За да обобщя – детското здравеопазване в страната се нуждае от повече внимание и подкрепа от всички участници в обществения живот, но най-вече от родителите и от лечителите.
Каква е вашата лична визия за детското здравеопазване?
Все повече сили на предния фронт – добро проследяване, взаимодействие с родители, учители и всички други важни за децата обществени сектори с цел превенция и навременно насочване при проблеми. Определяне (най-после) на важните за държавата България стълбове на детското здравеопазване и тяхната по-решителна материална и организационна подкрепа. Повишаване на ролята и приноса на научните дружества в по-бързото кариерно израстване на младите педиатри, в смисъла на което Българската педиатрична асоциация ще придобива все по-значимо място в близкото бъдеще.
Няма как да не ви попитаме и за Клиниката по детска ендокринология, диабет, ревматология, кардиология и нефрология, която ръководите – колко деца минават годишно, кои са водещите патологии, кои са трудностите, с които се сблъсквате в работата си като ръководител и специалист?
Първа детска клиника с изброените специалности е естествено отражение на посочените по-горе посоки на развитие на Катедрата по педиатрия. Работя в Катедрата от 1991 год., когато средният престой на пациент беше около 10 дни, а при деца с новооткрит диабет – над 40 дни! Естествено, въпреки по-големия брой болнични легла тогава, пациентите бяха много по-малко на брой и с много по-некомплексна патология. В момента през Клиниката и ДОИЛ преминават над 3300 малки пациенти, без да включвам еднодневните амбулаторни процедури. В последните години силно сме намалили смъртността при тежки заболявания, подобрили сме изхода от тях без усложнения, както и сме снижили средния престой до 4,7 дни през 2022 година! Сплотеността на колектива и самоотвержеността на всички лекари и сестри се прояви много силно по време на COVID-19, когато подкрепяхме колегите си от много клиники, когато разпознахме и излекувахме първaта у нас пациентка с MIS-C, когато подкрепяхме болните си колеги и техните семейства, и когато дадохме пример с масовата си ваксинация.
За щастие, в последните години нямаме проблем с липса на кадри. Излазът, който им даваме към международното научно и клинично пространство, е вече добре известен и това е една от нашите гордости. Основното предизвикателство към нас в момента е организирането и осигуряването на третичната педиатрична грижа, особено за диабет, за всички редки болести, за комплексни процедури като трансплантацията – с тези състояния няма кой да се заеме, ако не са университетските клиники. Съответно, разтоварването ни от банални остри инфекции или други дори неизискващи хоспитализация състояния, по-доброто финансиране на сложните ендодневни процедури и облекчаване на излишната писмена работа, свързана с тях, са задължително условие за прогрес. Много ме притеснява едно явление, свързано с въвеждане на електронното здравеопазване, с което сме длъжни да се преборим – излишните „задължителни” изследвания, които са извън медицинските стандарти за добра клинична практика. Напр. дете с преждевременен пубертет изобщо няма нужда от изследване на 24-часова урина за кортизол, но тя сега е „задължителна”! Нима това означава да поставим катетър в пикочния мехур на 3 год. дете, без да има никакъв смисъл от това?! Има много такива примери и дори не можем да разберем те с какво са свързани. Аз не искам да вярвам, че някое медицинско лице, на каквато и да е позиция, нарушава Хартата за правата на детето с някаква илюзорна икономическа или административна цел! Дано това да са технически грешки, грешки на „ранното развитие” на електронната система, които бързо да бъдат отстранени.
И един по-личен въпрос – защо избрахте медицината за своя професия? А как се насочихте към специалността?
В съзнателния си живот винаги съм искала да виждам резултатите от труда си. Не зная коя област на човешката дейност може да даде по-смислен резултат от медицината, поне за мен тя е най-важната. Срещата с всяко ново семейство те кара да се чувстваш по-осъществен и по-необходим. Да поемаш отговорност и да се справяш с все по-големи предизвикателства, да задържаш прекрасни млади българи (медици и родители) у нас, всеки ден да откриваш още нещо, което можеш да подобриш – това трябва да стане призвание на всеки професионалист у нас. За мен е съдба. А педиатрията избрах по симпатия – децата растат и се променят, никога не лъжат умишлено, не са скучни и, колкото да ви е странно, звучат и миришат прекрасно. С деца трябва да работят само хора, които харесват децата и обичат да работят с тях – не само в медицината, а във всички сектори на живота. Децата винаги усещат и връщат стократно уважението и обичта. Може би тази любов ми вдъхна и моята майка д-р Илиева – дългогодишен педиатър-ревмокардилог.
Кое ви вдъхновява и мотивира да продължавате напред?
В контекста на оставащо ми време за активна работа искам да предам напред щафетата на младите колеги, да ги вдъхновя да станат по-добри, по-сътрудничещи си, да не се огъват пред временните пречки, да ценят подкрепата на семействата, приятелите и колегите си и да представят България все по-достойно на световния хоризонт на постиженията в педиатрията!