*Интервюто е публикувано в брой 10|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Неонатологията е една от най-бързо развиващите се области в медицината – динамична, иновативна и изключително отговорна. В този брой разговаряме с проф. д-р Боряна Слънчева – утвърден специалист по неонатология и педиатрия, за предизвикателствата пред грижата за най-малките пациенти, ролята на ранната интервенция, значението на мултидисциплинарния подход и голямата й професионална мечта.
Проф. Слънчева, какви са основните предизвикателства пред неонатологията в България днес и каква е ролята на съвременния педиатър в осигуряването на плавен преход от неонатални грижи към педиатрично амбулаторно проследяване?
Неонатологията е сравнително нова специалност в световен мащаб. Развива се изключително бързо. Всяка година има иновативни приложения, насочени към спасяването, лечението и грижите за недоносените новородени. Предизвикателствата за неонатолозите в страната ни е да имат възможност да се запознават навреме с тези новости, да се обучават и да имат смелост и възможност да ги прилагат в ежедневната си професионална реализация.
Голяма част от неонатолозите са със специалност педиатрия, което ги правни компетентни и в педиатричната патология, която започва в неонаталната възраст. Осигуряването на плавен преход от неонатални грижи към педиатрично амбулаторно проследяване най-добре може да се осъществи чрез провеждане на тематични срещи и конференции между неонатолози и педиатри. По този начин може да се обменя много опит в определени направления като белодробна, сърдечна, неврологична, очна и други патологии с начало в неонаталната възраст и, за съжаление, продължаваща в кърмаческия период и детството. Тази патология е много специфична и мултидисциплинарното проследяване на неонаталните пациенти е от съществена важност за добър край и щастливо семейство.
Какво е значението на ранната интервенция при недоносените деца и какво бихте посъветвали педиатрите, които ги поемат след изписването от неонатологичните отделения?
Своевременното откриване на отклонения в развитието на недоносените във всички аспекти е много важно. Това важи с особена сила за мозъка на недоносените деца. Той има изключителни пластични възможности. Установяването на ранните, макар и дискретни признаци за отклонения в неврологичното развитие и започването на своевременна съвременна рехабилитация на тези деца са гаранция за добър изход за тяхното двигателно и неврологично развитие. Времето за оценка на състоянието е около 2-3 месец коригирана възраст.( т.е. от датата на термина, определен за раждане).
Как се е променил профилът на рисковото новородено през последните години и какви нови подходи се прилагат в интензивната неонатална грижа?
Профилът на рисковите новородени в последните години е доста променен. Имаме новородени от рискови раждания с патология, свързана със самата бременност като преекламсия, на фона на общо увреден организъм на бременната – болест на Хашимото, затлъстяване, диабет, гестационен диабет.
С успехите на инвитро техниките значително се качи възрастта за първо раждане и в момента е около 35-45 години на родилката. Това обикновено са многоплодни бременности, раждането е в по-ранни срокове, а новородените изискват интензивна реанимация и лечение с продължителен болничен престой.
Вече имаме възможност да спасяваме, лекуваме и отглеждаме недоносени, родени през 25 г. с. и с тегло около 600 г. Това е възможно благодарение на съвременната апаратура, новите техника за дихателно подпомагане и приложението на нови протоколи за поведение в тази доста непозната и рискова доскоро среда. Особено внимание се обръща върху профилактиката на бронхо-пулмоналната дисплазия, профилактиката на ретинопатията на недоносените, адекватното хранене и недопускането на постпартална хипотрофия. Тази профилактика започва още от момента на първичната реанимация и продължава до изписването у дома и след това.
Какви са съвременните предизвикателства в обучението на бъдещите неонатолози и педиатри и какво според вас е важно да се запази в академичната традиция?
Неонатологията напредва изключително с бързи темпове. Има много нови техники за проследяване на недоносените, които са щадящи за тях. Приложението на ехографа с всичките му съвременни възможности направи факт намаляването на рентгеновите снимки, а освен това се дава по-бърз и точен резултат. Използването на специални електроенцефалографски апарати дават възможност да се проследява в реално време неонаталната неврология и евентуалните отклонения. Това определя нашето поведение и подобрява перспективата за недоносеното. Значително се разшири приложението на магнитния резонанс в диагностиката за потвърждение и отхвърляне на много нарушения на централната нервна система и различни органи. Има значителен напредък в областта на имунологията, генетиката, което дава възможност за ранно откриване на отклонения в развитието и адекватно лечение. Основното предизвикателство е ние, лекарите, да сме запознати с тези новости и да добием технически възможности за използването им в нашата практика.
А какво е мнението ви за детското здравеопазване в България?
Не това, каквото бих искала да бъде. Детското здравеопазване е разпокъсано и доста различно в различните населени места. Има голяма разлика във възможностите за достъпност до качествено детско здравеопазване между големите градове и по-малките населени места.
След толкова години работа като неонатолог и педиатър имате ли някаква професионална мечта или такава, касаеща детското здравеопазване?
Да, имам. Голямата ми мечта е да се създаде регистър на недоносените деца, да има възможност за проследяване им, да се оцени тяхното състояние и да се види къде и какво можем да подобрим за много по-добър краен резултат.
И няколко по-лични въпроса. Защо избрахте педиатрията и неонатологията за свои специалности?
Харесвам тези специалности. Те са с перспектива. Всичките усилия, които се полагат при новородените и децата, имат смисъл. С тях започва животът! А началото е важно…
Какво ви мотивира в личен и професионален план?
Да се запознавам с новостите в професията! Медицина се учи непрекъснато… И да знам, че съм положила всички усилия бебето, детето и семейство да се чувстват щастливи.
Какво послание бихте отправили към вашите колеги, които ежедневно работят в полза на най-малките пациенти?
Пожелавам им да вярват в себе си, да са ентусиасти и да не се отказват при трудностите, с които неминуемо ще се сблъскват, да вярват в най-малките пациенти и да се учат непрестанно!