Проф. Анна Кънева: „Ехокардиографското изследване трябва да се включи в пакета задължителни прегледи за деца до 6-месечна възраст“

С проф. Анна Кънева, ръководител на Клиниката по детска кардиология към НКБ и член на УС на БПА, разговаряме за най-честите кардиологични патологии в детската възраст, детското здравеопазване и за това колко е важно да бъдеш оптимист. 

Материалът е публикуван в брой 11|2023 на Педиатрия плюс. Целият брой четете ТУК

Проф. Кънева, разкажете ни повече за Клиниката по детска кардиология, която ръководите – колко деца годишно минават през нея, кои са постиженията, с които най-много се гордеете?

Клиниката по детска кардиология е създадена преди повече от 60 години и тя е единственото място в България, където се осигурява цялостно обгрижване на децата от новородено до 18 години  със сърдечносъдови заболявания и това я прави уникална. При нас се извършват сърдечна катетеризация, интервенционални процедури, съвременна диагностика и лечение на ритъмно-проводни изследвания, оперативно лечение и следоперативни грижи. Работим в тясна връзка с колегите детски сърдечни хирурзи и анестезиолози, понякога съвместно и с кардиолозите. Годишно се хоспитализират около 900 деца, а през амбулаторните кабинети преминават около 10 000. Извършват се около 200 сърдечни операции, 300 катетеризации, 150 интервенционални процедури.

Кои са трудностите, с които се сблъсквате в работата си?

Основните трудности са в две насоки. На първо място е липсата на достатъчно медицински сестри, особено за детското кардиологично интензивно отделение, което затруднява изключително много работата, ограничава хирургичната активност и е причина за оформяне на листа на чакащи сърдечна операция деца. На второ място е остаряването и амортизацията на скъпоструващата апаратура, с която работим. Реално в последните години скъпоструващата апаратура в Клиниката по детска кардиология е получавана като дарение от дарителската инициатива „Българската коледа“.

Кои са най-честите кардиологични патологии в детската възраст?

На първо място това са вродените сърдечни малформации и това са най-честите вродени аномалии в детската възраст. Нараства броя на децата с артериална хипертония, ритъмни нарушения, болести на миокарда.

Лечението им в България отговаря ли световните златни стандарти?

Работим на добро и много добро ниво и резултатите ни са на средно европейско ниво. В последните години Клиниката участва в международен проект, програма за повишаване на качеството на обгрижване на сърдечно болни деца в страни с ограничени финансови ресурси. Резултатите ни са сравними с тези на други страни, но има много да се работи до достигане на световните златни стандарти.

Каква е ролята на педиатъра в диагностиката и лечението на децата с кардиологични проблеми?

Педиатърът е първият човек, с когото детето се среща след излизане от родилния дом, той е първият, който ще заподозре сърдечното заболяване, ще чуе шум на сърцето, ще забележи цианоза или ще открие признаци на сърдечна недостатъчност или нарушения в сърдечния ритъм. Той ще насочи детето към кардиолога за консултация и след това ще следи ефекта на лечението. Педиатърът е основна бримка в цялостната верига, включена в проследяването на дете със сърдечен проблем.

Какво е вашето мнение за детското здравеопазване в България?

Детското здравеопазване влиза във фокуса на политиците основно преди избори, когато то е първи приоритет за държавата. Говорят се гръмки думи, обещават се промени и след това нещата замират до следващата кампания или избори. Истината е, че педиатричното лоби е слабо, или дори липсва.

От няколко години се опитваме да включим ехокардиографското изследване в пакета задължителни прегледи за деца до 6-месечна възраст, но не получаваме положителен резултат. Ранната оценка на сърдечносъдовата система ще има голямо значение за децата в поставяне на ранна диагноза, в оценка на функция, като база за сравнение. Милиони се дават или раздават за какво ли не, но няма воля да се отдели 1 милион за сърдечно болните деца!

Няма как да не ви попитаме и за една кауза, към която през годините сте показали своята лична и професионална ангажираност – създаването на Национална детска болница. Не загубихте ли вяра, че тя ще бъде изградена, или все още имате надежда…

Е, не съм загубила вяра, аз съм страшен оптимист! Но съм свидетел на първата копка през 1979 г. и оттогава чакам. Не съм загубила вяра, напротив, сигурна съм, че ще има Национална детска болница и се надявам това да стане реалност в следващите 2-3 години.

И един по-личен въпрос – какво ви мотивира в личен и професионален план?

В професионалното ми развитие, за тези повече от 40 години в детската кардиология, съм свидетел на чудесата, които се случват в диагностиката и лечението на теза деца. Участвала съм и участвам във въвеждането на съвременните методи на лечение и диагностика в България. С огромно удоволствие споделям опита си, уча и се опитвам да мотивирам младите колеги да се развиват и да надграждат „всеки ден по нещо ново“. В личен план съм горда, че децата ми са четвърто поколение лекари и работят с плам и удоволствие в трудните специалности, които са избрали.

За какво благодарите в живота си?

Благодаря на родителите си за ценностната система, която изградиха в мене. Благодаря на своите учители в детската кардиология, те поставиха основите и запалиха искрата в мене. Благодаря на семейството си, че ме разбира, търпи и оправдава отсъствието от дома.

Няколко думи към лекарите, работещи с деца?

Да имат търпение с децата и майките, да следят новостите в медицината и педиатрията, да не се страхуват да потърсят съвет и помощ при проблемен случай.