Материалът е публикуван в брой 12|2023 на Педиатрия плюс. Целият брой четете ТУК
Д. Ненчева – Миличевич
УМБАЛ „Лозенец“, Клиника по педиатрия
Младите родители са силно притеснени, когато бебето им плаче, особено ако плачът е ежедневен и продължителен. Коликите и свързаният с тях плач са честа причина за посещение при педиатър, но невинаги можем да успокоим родителите с обстойни обяснения какво са колики, какъв е произходът им и защо бебето плаче всеки ден. Понякога родителите са силно разтревожени, тъй като се сблъскват с най-големия си страх – че детето им е в опасност, и трудно възприемат обясненията на лекаря.
Ситуацията, в която се намират родителите, е изключително затруднена от многото нови задължения и недоспиване, в комбинация с плашещата информация, която откриват в интернет пространството. На първо място е важно педиатърът да е спокоен и да прояви разбиране и съпричастност. След като е създадена приятна и добронамерена обстановка – идва време за снемане на подробна анамнеза. Тя ще ни ориентира какво е състоянието на детето и какви са отношенията в семейството.
- Въпроси, които могат да ни ориентират в състоянието на детето [1]:
- остро или протрахирано начало на плача;
- начин на хранене, има ли повръщане или диария; наддава ли на тегло;
- има ли температура;
- разпознават ли различни видове плач; по кое време на деня бебето плаче най-много; напоследък плачът по-различен ли е; защо сега са по-притеснени.
- Въпроси, които могат да ни ориентират за психичното състояние на родителите и отношенията в семейството – най-често се използва Единбургската скала за оценка на постнаталната депресия [2]:
- как се чувствате след раждането; щастливи ли сте, може ли да се смеете, обвинявате ли се за нещо, страхувате ли се, чувствате ли се безпомощни, празни или тъжни;
- какво правите, когато детето плаче и как успявате да го успокоите;
- трудно ли се справяте със задълженията около бебето; имате ли промени в апетита; имате ли подкрепа на близки и роднини.
На второ място след анамнезата следва да се извърши основен преглед на детето. Неговата цел е да се изключат органични причини, водещи до плач. Както всеки преглед, така и при прегледа на кърмаче е важно то да е разсъблечено. На какво трябва да обърнем внимание, ако плачът е с внезапно остро начало и кърмачето е силно неспокойно:
- температура;
- има ли признаци на повишено вътречерепно налягане, фрактура, остър корем;
- по-редки причини за силна болка – остро нарушаване на кръвообращението на пръст от увит косъм или влакно, чуждо тяло в очите.
Типичната анамнеза при кърмаче с колики включва продължителен плач в следобедните и вечерните часове, при иначе здраво бебе с нормален тегловен прираст. При типична анамнеза и нормален физикален статус – не е необходимо да се провеждат изследвания. Освен колики, другите чести причини за плач при здрави деца са гладът и преумората. Всяко отклонение в статуса, съмнение за болест или състояние, причиняващо болка, налагат диагностично уточняване.
Докато разпитва родителите и преглежда детето педиатърът трябва да се е ориентирал дали родителите имат нужда от по-обстойни обяснения на случващото се или по-скоро емоционална подкрепа.
Опорни точки, които можем да дадем, ако не са открити признаци на заболяване и родителите са в добро психично състояние [3]:
- плачът е нормален начин за изразяване в кърмаческа възраст;
- коликите са най-честата причина за неспокойство и плач при кърмаче, което се храни с апетит, не повръща, наддава добре на тегло и няма други симптоми на заболяване;
- гладът и преумората са следващи по честота;
- времето за плач се увеличава постепенно, като достига пик на възраст 6-8 седмици, но към 3-4 месец коликите обикновено преминават;
- плачът е обикновено следобед и вечер, а през останалото време детето е спокойно;
- стъпаловиден подход на поведение – масаж, затопляне, оригване, промяна на биберона, билкови чайове, пробиотик, ензимно заместване [4].
Подход при родители, които се емоционално нестабилни:
- поканете ги на по-обстоен разговор за случващото се след раждането;
- помогнете им да изградят рутина в отглеждането на бебето;
- посъветвайте ги да направят дневник на храненията, изхожданията, съня и плача, който заедно да разгледате при следващо посещение;
- ако откривате признаци за постнатална депресия – насочете ги към психиатър или психотерапевт.
Не трябва да се забравя, че силният плач на бебето може да е израз на проявено насилствено поведение от страна на родителите – травма на главата, известна в миналото като „shaken baby syndrome”. Отключващ механизъм за проява на такова поведение е продължителният плач [1]. Неглижирането на детето е другата крайност, която може да е израз на тежка постнатална депресия. Депресията може да започне през всеки един момент от раждането до навършване на първата година на детето. Засяга 5 пъти по-често жените, но 1 от 10 мъже също могат да развият симптоми. Началото може да бъде внезапно или постепенно, а тежестта може да варира от неприятно чувство за тъга до пълна невъзможност за грижа към детето. Последствията за децата, отглеждани от майки с постпартална депресия, включват по-бавен тегловен прираст, по-силно изразени колики и повече часове плач, по-чести епизоди на диария, нарушения в нощния сън, повече боледувания, затруднена експресивна реч и др. [5].
Библиография
- Unsettled or crying babies, Clinical practice guidelines, The Children Hospital of Melbourne
- Gopalan P et al, Postpartum Depression-Identifying Risk and Access to Intervention, Curr Psychiatry Rep 2022
- Murugu Sarasu J et al, Infantile Colic: An update, Indian Pediatr 2018
- Mai Tu et al, Infantile Colic: New insights into an old problem, Gastroenterol Clin North Am 2018
- Slomian J et al, Consequences of maternal postpartum depression: A systematic review of maternal and infant outcomes, Womes Health Lond 2019