Маг. фарм. Антон Вълев завършва фармация през 2001 г. във Фармацевтичния факултет на МУ – София със специалност „Промишлена фармация“. През 2002 г. специализира клинична фармация в Хановер като стипендиант на Европейското дружество по клинична фармация. От 2003 г. е ръководител на аптека в София, а по-късно основава и ръководи Група за осигуряване качеството на фармацевтичните услуги. През 2006 г. основава Педиатрична аптека „Ерудита“, а през 2015 г. и Централната научна аптечна лаборатория.
От 2010 г. Антон Вълев е член на различни национални органи на Българския фармацевтичен съюз и председател на Националната аптечна камара. От 2020 г е председател на Управителния съвет на Европейското общество по интегративна медицина в България. Интересите му са основно в сферата на педиатричната практика и внедряването на нелекарствени методи за лечение и профилактика на заболяванията. Лауреат на наградата „Магистър – фармацевт на годината“ за 2013 г., трикратно награждаван с почетната грамота „Лекар/Фармацевт, на когото българите вярват“. Автор на десетки научно-популярни статии за лекарствата и превенцията на заболяванията.
Как се роди идеята да създадете аптека „Ерудита“ – единствената у нас педиатрична аптека?
Много спонтанно и едновременно с това – след направен от нашия екип анализ. Стартирахме като най-обикновена аптека, но знаехме, че трябва да сме уникални. Eдин ден колежка от екипа (беше в напреднала бременност) отиде да си потърси цял списък с неща за бъдещото майчинство и, когато се върна в аптеката, предложи: “Нека да бъдем детска аптека – има толкова много неща, които търсих цял ден, разпръснати по различни места, а ще е хубаво да ги има на едно място! И някой, дето да ги разбира и да консултира майките и татковците, бабите и дядовците.” И така, ние инвестирахме в консултациите.
Къде са допирните точки между педиатъра и фармацевта?
Всеки лекар има нужда да се консултира със специалист по отношение на терапията с лекарства. Тогава насреща застава магистър фармацевтът. От това сътрудничество печелят пациентите, защото фармацевтът придобива по-широк поглед върху диагностичния процес, приоритет на лекаря, а лекарят получава по-специализиран опит върху употребата на лекарства в различните ситуации, което пък е специалността на фармацевта. Ние сме като Ин и Ян – един без друг не можем, заедно изграждаме целостта. В педиатричната практика много често лекарят има твърде специфичен казус, който трябва да реши, а готово лекарство не съществува. Тогава педиатрите се обръщат направо към нас с въпроса: какво може да се направи. Подходът е изцяло инженерен – и двамата трябва да анализираме ситуацията и да измислим лечение, което да е едновременно ефективно, безопасно за малчугана и… вкусно! Фармацевтичните аптечни технолози знаем много трикове как да направим така, че все пак детето да приеме да го лекуваме с дадено вещество и с това сме полезни на педиатъра – създаваме условия за терапевтичен къмплайънс.
Какво е бъдещето на фармацевтичната индустрия?
Бъдещето е в създаването на интердисциплинарни екипи от специалисти в различни сфери, които да помогнат на човека да се справи сам! Бъдещето е в активната превенция и ние трябва да признаем вече, че методите на интензивното медицинско лечение са страхотни, за да ви спасят в критична ситуация, но не действат в хроничните и латентните състояния. И, че човек не е само торба с кости, или торба с неврони, а съвкупност от всичко под кожата си, емоциите, мислите и поведението, за което е отговорна и средата, в която живее. Индустриализирането на научните достижения всъщност ще ни помогне – все повече физиката навлиза в методите за оценка състоянието на човешкия организъм и това е хубаво.
Какви са наблюденията ви относно изписваните антибиотици на деца. Можем ли да говорим за прекомерна употреба?
Да, предписването на антибиотици е проблем навсякъде. И то, защото имаме нужда да обясним още на предписващия лекар каква е фармако-кинетичната страна на лекарствената употреба. И микробиологичната. Знаете, излезе преди години едно революционно за науката проучване, което показа, че подобно на електроните, бактериите също се държат по различен начин в зависимост от това дали ги наблюдаваме или не! Грешките при предписване на антибиотици, според мен, се дължат на непознаването на биохимичните процеси, които текат в организма при прием на антибиотик. Всеки ден има предписания, в които не е съобразена лекарствената форма – например, да се счупи филмирана таблетка, или да се приема на 12 часа антибиотик, който фармакокинетично изисква прием на 6 или 8 часа. Това води до проява на странични ефекти в първия случай и постила пътеката към развитие на антибиотична резистентност във втория. Почти всеки ден срещам обяснението: „Ами, то детето досега е било на много антибиотици, сега антибиограмата е чиста, затова му предписвам поредния, но в ниска доза, да не го натоварваме вече!“ Защо антибиотик предписвате, колега, а не каляване с вода, спорт и рационално хранене? Истината е, че колегите не познават тези методи, което е дефицит в квалификацията ни от медицинските университети, въпреки че рехабилитаторите се обучават под същия покрив!
А по отношение на екстемпоралните рецепти – сякаш преди години се изписваха по-често… Това така ли е?
Не съвсем. Допреди 40 години лекарствата в мнозинството си са се изготвяли в аптеката и друг вариант не е съществувал. Постепенно навлязоха промишлените лекарствени продукти и на тях се даде приоритет, най-вече заради по-ниската им цена. Сега, обаче, цената вече не е никак ниска, както и се оказа, че множество болестни състояния не са комплектовани с подходящи лекарства – нито като лекарствена форма, нито като комбинация от активни вещества, нито като емоция за пациента. Там продължават да се предписват и приготвят в аптеката лекарствени продукти според индивидуалните нужди. В последните години обаче, заради свръхрегулацията; заради световните кризи с доставките, с войните, с енергоносителите, малките страни като България започнаха да страдат от недостатъчности от промишлените лекарства. Вижте и кризата с детските антибиотици от последната седмица! Тук е мястото на аптеките, които приготвяме нерегистрирани у нас лекарствени продукти. Включително антибиотици, кортикостероиди, неврологични, офталмологични и много други. Все повече лекари се завръщат към предписването на индивидуализирани терапии, към изготвяне на нерегистрирани у нас лекарства и това не се харесва на монополистите – индустриалните производители. Вече има атаки срещу аптеките, които приготвят лекарства, и то с участието на държавните органи, което е жалко.
И няколко по-лични въпроса… Как избрахте фармацията за своя професия?
Покрай фотографията. Младите не знаят, но навремето фотографията беше основно химическа лаборатория и много сръчност. Още преди да можех да чета, аз правех снимки и проявявах кинофилми с баща ми в импровизираната домашна фотографска лаборатория в кухнята. Знаех имена на вещества, които моите учители в началното училище дори не бяха чували, а някъде към 3-ти клас бях изчел всички книги за фотографския процес, които можах да намеря в библиотеките и то на руски език. В 9-ти клас изчетох всички налични университетски учебници по обща и по органична химия. Фармацията дойде някак си естествено.
Какво ви мотивира в живота и професията?
Предизвикателствата. Работя само неща, които ми гъделичкат устрема да се справя.
Кое ви носи най-голямо удовлетворение в работата ви?
Щастието на хората около мен.
И за финал – какво послание бихте отправили към лекарите, работещи с деца?
Винаги работете в екип със специалисти от други направления, защото детството е най-интересното време в живота на всеки.