*Интервюто е публикувано в брой 3|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Теодора Александрова завършва медицина през юни 2024 г. в Eberhard Karls Universität Tübingen, Германия. По време на следването си преминава през различни практически и теоретични обучения в престижни клиники в Германия, сред които Kinderklinik Schwabing, München, Университетска клиника Мюнхен, Campus Großhadern. Води обучения по ехокардиография за студенти. Работи като хирургичен асистент във Winghofer Medicum, Ротенбург, Германия. Участва в научни проекти към Института по медицинска етика към Университет Тюбинген. От ноември 2024 г. става част от екипа на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ като специализант по педиатрия.
Как се насочихте към тази трудна професия? Защо решихте да бъдете лекар?
Не съм израснала в семейство на лекари, както много от моите колеги, но от малка съм възпитавана, че с амбиция, труд и постоянство мога да постигна всичко, към което се стремя. Научена съм да не се страхувам от трудностите, а да ги възприемам като предизвикателства и възможност за личностно израстване. В крайна сметка, най-сладките победи са именно онези, за които сме положили най-много усилия.
Интересът ми към медицината се прояви още в ранна детска възраст – енциклопедиите за човешкото тяло бяха любимото ми четиво, редом с приказките за лека нощ. Любовта ми към педиатрията се зароди благодарение на един изключителен човек – д-р Даниела Бурмова – педиатър, неонатолог и семеен приятел. С професионализма си, сърдечността си и отдадеността си към пациентите тя беше не само мой лекар, а се превърна във вдъхновение и в пример за подражание.
Завършили сте медицина в Германия. Какъв паралел бихте направили между немското и българското здравеопазване?
Безспорно, и двете здравни системи имат своите плюсове и минуси. В България често не осъзнаваме колко лесен достъп имаме до специалисти, докато в Германия понякога се чака с месеци за преглед. От друга страна, там медицинските услуги са равномерно разпределени, което гарантира висококвалифицирана помощ дори в по-малките населени места.
Интересно е, че в Германия съществуват множество държавни здравни каси, което създава конкуренция и естествен контрол между тях. Има възможност и за частно здравно осигуряване. Както знаем, в България имаме само една държавна здравна каса. Това осигурява евтино здравеопазване, тъй като ресурсите се концентрират в едно звено, но същевременно води до монопол – което не е благоприятно за нито една сфера от живота.
Като млад лекар в България, за мен беше изненадващо, че заплащането на съответното лечебно заведение за лечението на един пациент от НЗОК по клинична пътека изисква минимален престой в болницата. В някои случаи това води до задържане на пациента за по-дълго от необходимото, което изразходва излишни ресурси както на болницата, така и на пациента. В Германия също има препоръчителен престой, но изписването зависи от състоянието на пациента – по-бързото възстановяване е плюс за болницата, а не причина за санкция.
А по отношение на обучението – с какво то се различава от това при нас? Какво бихте заимствали?
Трудно ми е да съпоставя двете системи обективно, тъй като съм имала досег само до една от тях. Може би основната разлика, която откривам, е, че в Германия последната година в университета е изцяло практически ориентирана. Теоретичната част от обучението приключва на петата година с държавен изпит, след което следва една вълнуваща година, в която студентите влизат в ролята на млади лекари. Под надзора и с подкрепата на опитните лекарите, студентите участват активно в диагностиката и лечението на пациентите. Запознават се с бъдещото си ежедневие, усвояват важни практически умения, стават неизменна част от лекуващия екип. Практика е целодневна и обхваща множество медицински сфери, което прави студентите по-добре подготвени за момента, в който те ще поемат пълната отговорност за пациентите.
В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?
Не знам, дали е нежелана специалност, но в моето обкръжение тя е изключително ценена. Сред моите състуденти имаше много желаещи да я практикуват, така че съм останала с точно обратното впечатление.
Винаги съм искала да работя с деца – начинът, по който мислят, и призмата, през която виждат света, ме омайват всеки ден. Тяхната прямота и неподправеност ме зареждат ежедневно. Децата често изглеждат крехки, но всъщност са едни изключително борбени и устойчиви същества. За мен е истинска чест да допринасям за тяхното здраве.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията за мен е предизвикателство, но и сбъдната мечта.
Педиатърът според вас…
Педиатрите според мен са една особена порода хора. Те запазват детското в себе си за цял живот, те са приятел на детето и същевременно родител и закрилник, а понякога и медиатор между родител и дете. Педиатърът, както всеки лекар, трябва да остане винаги любопитен, отворен към света и търсещ правилните отговори. Той трябва да е критичен и изискващ към себе си, подготвен да посрещне и най-лошия сценарий, но с емпатия и търпение да откликне дори и на безобидните тревоги на родители и пациенти.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Това, което ме шокира при опита ми да се завърна в България, беше противоречието между постоянните оплаквания за липсата на специалисти и факта, че младите лекари изключително трудно намират места за специализация. Често се налага да чакат с месеци, а понякога дори с години, като, в крайна сметка, са принудени да приемат условия, които далеч не са оптимални.
Изключително съм благодарна на директора на СБАЛДБ д-р Здравков, на проф. Авджиева и на целия екип на болницата, че ми дадоха шанс. За съжаление, не всеки млад лекар има този късмет. Особено изненадващо за мен бе съществуването на позицията „лекар-ординатор“ – млад лекар, който упражнява професията си, но не е зачислен за специализация. В България специализацията в повечето случаи е тясно обвързана с конкретен работодател и неговите условия, което ограничава както работодателя, така и младите лекари.
В Германия системата е различна – специализацията не зависи от конкретен работодател или университет, а следва ясно определени изисквания, описани в специален каталог. Той обхваща необходимите умения, знания и стаж за всяка специалност. Тази структура осигурява гъвкавост, единни стандарти на обучение и строг контрол върху качеството, като предоставя повече свобода и възможности на младите лекари.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Системата ни се нуждае от множество подобрения – по-добри условия за пациентите, които включват приветлива и комфортна обстановка във всички болнични заведения, лесен достъп до модерно медицинско оборудване и консумативи, както и достойно заплащане за лекарите и медицинските сестри.
Една от областите, в които се надявам да допринеса, е разпространението на методи за по-безболезнено вземане на кръв. В клиниките в Германия, където съм работила, често използвахме обезболяващи лепенки преди взимане на венозна кръв или поставяне на абокат, особено когато състоянието на пациента позволяваше да се изчака медикаментът да подейства. Освен това, се използваха устройства, наподобяващи играчки, с охлаждащи и вибриращи елементи, които значително намаляваха възприятието на болка. Тези методи не са непознати в България, но все още не са широко разпространени.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая за здравеопазване, насочено към пациентите и към хората, които се грижат за тях. Мечтая България също да стане водещ медицински център, с актуални и стандартизирани протоколи за лечение, уповаващи се на световните проучвания. Мечтая за наука на европейско ниво.