Д-р Надежда Андреева се дипломира в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ през 2017 г. По време на следването си изкарва задължителните летни стажове в университетските болници в Москва и Санкт Петербург. От октомври 2017 г. започва работа в Детското отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, Велико Търново, под ръководството на д-р Валентин Точков, като в момента специализира педиатрия.
Как се насочихте към тази трудна професия?
Честно казано, винаги съм искала да бъда лекар. Никога не съм си представяла да работя нещо друго. Въпреки че няма други лекари в семейството ми, медицината винаги ми е била мечта и се радвам, че направих всичко възможно, за да я сбъдна.
В момента специализирате педиатрия. Коя бе причината да я изберете?
Още когато се подготвях за кандидатстудентските изпити знаех, че искам да бъда педиатър. Харесва ми работата с деца, те са толкова мили и невинни. Няма по-удовлетворяващо нещо от това да видиш усмивката им, след като оздравеят, както и благодарността в очите на родителите. Да, педиатрията е трудна и може би недооценена като специалност, но си заслужава на 100% и се надявам да има повече млади колеги, които да се насочат към нея.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е една от най-хубавите, но и най-отговорните специалности. Тя е призвание и дори бих казала начин на живот, защото след края на работния ден ти продължаваш да мислиш за своите малки пациенти, да се притесняваш за тях и да се интересуваш от тяхното състояние.
Педиатърът според вас трябва да е…
Най-вече добър човек! Да бъде всеотдаен, позитивен и понякога много търпелив. Много е важно да има подход – както към детето, така и към неговите родители, защото те ни доверяват най-ценното си.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Най-голямата трудност за мен е съчетаването на професионалните с личните ангажименти. Педиатрията е много обширна специалност, изискваща задълбочени познания, а за това си трябва време и енергия. Често се случва да съм на работа, докато моите деца са болни вкъщи. Но това е пътят, който съм избрала, и с всеки изминал ден се старая да не губя мотивацията си и да преодолявам всички трудности, пред които се изправя един млад специализант.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Досега не съм срещала негативно отношение от страна на родителите спрямо възрастта ми, дори напротив. Често им споделям и личния си опит като майка и така комуникацията става по-лесна. Показвам им, че мога да ги разбера и да споделя притесненията им. Забелязвам, че и самите деца са по-спокойни в присъствието на млади и усмихнати лекари, които умеят да ги предразположат и да им покажат, че лекарският кабинет не е толкова страшен.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
За съжаление, проблемите на детското здравеопазването в България са много. Липсата както на лекари, така и на медицински сестри, нуждата от разширяване на профилактиката в детската възраст, лошото състояние на детските отделения в страната, липсата на Национална детска болница, недооцененият лекарски труд… Всичко това значително влошава качеството на детското здравеопазване в България и от това страдат нашите деца.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Националната детска болница трябва да бъде цветна и приветлива, за да може малките пациенти да се чувстват спокойни, докато са хоспитализирани. Да има модерно оборудване с достатъчно на брой легла и най-вече – да разполага със специалисти, които да работят там с удоволствие в името на здравето на децата. Надявам се тази обща на всички ни мечта скоро да стане реалност.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Много ми се иска да се промени отношението на обществото към нас, лекарите. За съжаление, ежедневно се сблъскваме с недоверието на пациентите, понякога дори и с лошо отношение. Иска ми се като бъдещ специалист да спомогна за повишаването на здравната култура на пациентите и да докажа, че българският лекар заслужава уважение и доверие.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая за подобряване на детското здравеопазване, за намаляване на антиваксърските движения, за това родителите да ни имат повече доверие, когато лекуваме децата им, и да вярват повече на нас, отколкото на Интернет. Ако поне едно от изброените неща стане реалност, то със сигурност ние като педиатри ще вършим работата си с много по-голяма лекота.
*Материалът е публикуван в брой 9|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК